Решение № 9016 от 22.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5118/2011 г.

Решение № 9016 от 22.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5118/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна и частна жалби на Атанас Иванов Русев от гр. Плевен срещу решение № 1480 от 31.01.2011 г. по адм. дело № 5190/2010 г. по описа на Върховния административен съд - седмо отделение и определение № 3021 от 28.02.2011 г., постановено по същото дело. По касационната жалба: В нея са релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът Комисия за защита от дискриминация моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът изпълнителен директор на УМБАЛ "Доктор Георги Странски" ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. Плевен моли решението и определението да бъдат оставени в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 1480 от 31.01.2011 г. по адм. дело № 5190/2010 г., Върховният административен съд - седмо отделение е отхвърлил жалбата на Атанас Иванов Русев от гр. Плевен против решение № 49 от 8.03.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация на Република България, четвърти специализиран постоянен заседателен състав, постановено по преписка № 170/2009 г. Съдът е приел за установено, че при вземане на решенията си за допускане до участие в конкурс, комисията при УМБАЛ "Доктор Георги Странски" ЕАД гр. Плевен е извършила преценката си при едни и същи критерии за всички участващи кандидати, като не е допуснала нарушение на принципа на равно третиране. Непризнаването на притежаваното от Атанас Русев образование за конкурсната длъжност не представлява пряка дискриминация по признак "образование" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, тъй като неговото преодоляване не би довело до различни правни последици. При недоказаност на втората предпоставка - стаж като специалист по управление на човешките ресурси или организация на труда най - малко 10 години, жалбоподателят не отговаря на обявените условия за участие в конкурса. Направен е окончателния извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Видно от жалбата с вх. № 44-00-2355 от 5.08.2009 г. КЗД е била сезирана с наведено оплакване за дискриминация по признак "образование" при провеждане на процесния конкурс. Както при проверката на обжалвания административен акт от тричленния състав на Върховния административен съд, така и в решение № 49 от 8.03.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация на Република България отговор на въпроса допуснала ли е комисията при УМБАЛ "Доктор Георги Странски" ЕАД гр. Плевен пряка дискриминация по признак "образование" по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр., не се съдържа. Коментира се процедурата по конкурса като цяло. Фактическата обстановка по делото е била безспорна. Русев кандидатства до участие в конкурс по документи, обявен от цитираното лечебно заведение за длъжността Експерт "Управление на човешките ресурси". Условията за участие в конкурса, обявени във вестник "Посредник" са: висше икономическо образование и стаж като специалист по управление на човешките ресурси или организация на труда 10 години. Както в протокола от 1.07.2009 г. на комисията, назначена със заповед № РД-16-138 от 24.06.2009 г., така и в писмо изх. № 3336 от 6.07.2009 г. изрично е посочено, че кандидата не отговаря и на изискването за образование, отразено в обявата, поради което това е едно от основанията да не бъде допуснат до участие в конкурса. Пред вид конкретния проблем, с който е била сезирана КЗД, а именно налице ли е пряка дискриминация по признак "образование" по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр., административния орган е трябвало да даде категоричен отговор на този въпрос, а не да проследява процедурата по провеждане на конкурса като цяло, до което всъщност се е свело неговото решение. Тричленният състав на Върховния административен съд е избрал същия подход. В мотивите си той е приел, че общо формулираното в обявата на конкурса изискване кандидатът да има висше икономическо образование е изпълнено с представянето на дипломата за висше образование № 0011601, рег. № 10325 от 25.08.1996 г., издадена от ВНВВУ "Георги Бенковски", установяваща висше образование по гражданска специалност "Икономика и организация на въздушния транспорт" с квалификация "Инженер- икономист". По същите съображения в решението си КЗД приема, че жалбоподателят притежава необходимата квалификация за кандидатстваната длъжност. Но нито административният орган, нито тричленният състав на Върховния административен съд са изследвали разликата между образованието на икономиста и инженер-икономиста, респ. дали образованието на инженер-икономиста е равностойно на това на икономиста с оглед съдържащото се в обявата изискване. Ето защо посочените по- горе изводи са явно необосновани. Така не може да бъде проверено становището на комисията при УМБАЛ "Доктор Георги Странски" ЕАД гр. Плевен, че Русев не отговаря на изискването на образование. Не може да се даде и отговор на основания въпрос дали е била допусната дискриминация по признак "образование". В тази връзка административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 35 АПК. Съгласно този текст административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Тричленният състав на Върховният административен съд не е констатирал това нарушение и от своя страна не се е съобразил с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК. Неправилно е бил приложен и материалния закон. От една страна тричленният състав на Върховният административен съд е приел, че общо формулираното в обявата на конкурса изискване кандидатът да има висше икономическо образование е изпълнено с представянето на дипломата за висше образование, т. е. кандидата отговаря на изискването за образование, а от друга страна не се произнася по въпроса дали е налице дискриминация по признак "образование", съгласно изискванията на чл. 4 от ЗЗДискр. Изместена е същността на проблема с мотивация, лицето не е отговаряло на изискванията за стаж. Казаното се отнася и до решението на КЗД. По изложените в настоящите мотиви съображения се приема, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна още във фазата на разглеждането му пред административния орган, което препятства решаването му по същество от касационната инстанция. Ето защо обжалваното решение се отменя, а делото се връща на административния орган за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. По повод оплакването на касатора, че дейността и функционалните му задължения по време на работата му в редовете на българската армия имали поверителен характер, следва да се има пред вид разпоредбата на чл. 55, ал. 4 от ЗЗДискр., съгласно която, когато е налице основание за достъп до класифицирана информация, тя се предоставя по реда на Закона за защита на класифицираната информация. По частната жалба: Същата е постъпила в предвидения 7-дневен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима. По същество тази частна жалба е неоснователна, тъй като с писмената защита на УМБАЛ "Доктор Георги Странски" ЕАД - гр. Плевен, постъпила преди преди приключване на устните състезания, е поискано присъждане на разноски, като е бил представен и договор за правна защита и съдействие от 9.12.2010 г., от който е видно, че сумата 180 лв. действително е била заплатена. С оглед изхода на делото пред тричленния състав на Върховния административен съд и на основание чл. 143, ал. 4 АПК разноските, представляващи възнаграждение за адвокат са били дължими. Но предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, с което решението на тричленния състав се отменя, то се отменя и определението за разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 2, т. 2, чл. 228 във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - II колегия,