Решение № 13167 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4941/2012 г.

Решение № 13167 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4941/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, чрез пълномощника юрисконсулт Запрян Игнатов, против решение № 1042/27.02.2012 г., постановено по адм. дело № 9325/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено експертно решение /ЕР/ № 0744/07.09.2010 г. от заседание № 126 на НЕЛК. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Атанаса Маринова Кирилова от гр. София оспорва жалбата. В писмен отговор, изготвен от пълномощника адв. Н. Гергова се излагат съображения за правилност на съдебното решение. Ответникът - директорът на Столично управление "Социално осигуряване", не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменено по жалба на Атанаса Маринова Кирилова експертно решение № 0744/07.09.2010 г. от заседание № 126 на НЕЛК и преписката е изпратена на НЕЛК за ново произнасяне в срок от един месец от влизане на решението в сила, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съобразно мотивите на съдебното решение. За да постанови това решение, съдът е приел, че с оспореното ЕР на НЕЛК неправилно е определен процентът на трайно намалена работоспособност на жалбоподателката, без да са взети предвид всички медицински документи от значение за изясняване на здравословното й състояние, което представлява нарушение на изискването по чл. 57 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността /НМЕР/ - отм. При формиране на изводите си съдът се е позовал на двете заключения на съдебно-медицински експертизи, изслушани по делото. Настоящият касационен състав намира обжалваното съдебно решение за правилно. Същото е постановено при повторно разглеждане от първата инстанция след като с решение № 12800/10.10.2011 г. по адм. дело № 4385/2011 г. на ВАС, шесто отделение, е отменено решение № 895/28.02.2011 г. по адм. дело № 9615/2010 г. на Административен съд София - град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Пред първоинстанционния съд е оспорено експертно решение № 0744 от заседание № 126/07.09.2010 г. на НЕЛК, с което на Атанаса Маринова Кирилова е определена трайно намалена работоспособност 21 %, със срок на инвалидността до 01.10.2010 г., при водеща диагноза полиартроза. Това решение е постановено по повод обжалването от освидетелстваното лице на ЕР № 1962 от заседание № 160/01.10.2008 г. на ТЕЛК - Общи заболявания - София, II МБАЛ, с което е била определена трайно намалена работоспособност /ТНР/ 38 %, със срок на инвалидността до 01.10.2011 г., при водеща диагноза коксартроза /артроза на тазобедрената става/, като са определени следните проценти ТНР: за коксартроза на ДТБС - 30 % по ч. 1, р. 9, т. 17.3.1, за лумбална спондилоза - 20 % по ч. 1, р. 4, т. 4.2, за десцензус на вагината с инконтиненция на урината - 20 % по ч. 8, р. 11, т. 6. С ЕР на НЕЛК са определени следните проценти ТНР за установени заболявания: за ортопедични заболявания - спондилоартроза, дегенеративни промени на гръбначния стълб с трайни функционални нарушение - 20 % по ч. 1, р. 4, т. 4.2; за установената коксартроза е прието, че не се следва процент ТРН; за десцензус с инконтиненция на урината е определена 10 % ТНР по ч. 8, р. 11, т. 8 по НМЕР - 2005 г. Съгласно указанията, дадени с отменителното решение на ВАС, при новото разглеждане на делото са назначени две съдебно-медицински експертизи. В заключението на вещото лице д-р Мариана г. Атанасова - клиничен онколог /специалист вътрешни болести и онкология/ е посочено, че от представените по делото изследвания липсва информация за консултация с онколог или гинеколог с онкологична насоченост, образни изследвания - ехография на коремни органи и малък таз, рентген на бял дроб, кръвни показатели, в това число туморен маркер Са 125, а извършения преглед от гинеколог не е достатъчен за оценка на онкологично заболяване, което освен локално метастазира и чрез кръвен и лимфен път по целия организъм. Вещото лице не е дало ясен отговор на въпроса дали е налице причинно-следствена връзка между проведеното оперативно лечение по повод онкологичното заболяване /през 1998 г./ и получения десцензус и инконтиненция на урината. Според вещото лице към 01.08.2008 г. при пациентката няма данни за непосредствен или отложен патологичен процес по вина на цитостатичното лечение. В заключението на вещото лице д-р Татяна Г. Димитрова - ортопед-травматолог, е посочено, че към 01.08.2008 г. Атанаса Кирилова е имала следните заболявания: 1/ състояние след операция /изваждане на всички женски полови органи, включително яйчници/ за рак на десния яйчник, като за това заболяване се дава ТНР до първите пет години от операцията, които в случая са изтекли преди освидетелстването през 2008 г.; 2/ артрозна болест на гръбначния стълб в поясната му част /при дегенеративни промени на гръбначния стълб с трайни функционални нарушения/ - 20-30 % ТНР, съгласно ч. 1, р. 4, т. 4.2; 3/ артрозна болест на двете тазобедрени стави - 0-10 %, съгласно ч. 1, р. 9, т. 17.1; 4/ смъкване на влагалището с незадържане на урина - 10-20 % по ч. 8, р. 11, т. 6; 5/ бъбречно-каменна болест с хроничен пиелонефрит - 30-50 % по ч. 9, р. 19, т. 4.2; 6/ двустранно разширени вени на краката - 0-10 % по ч. 8, р. 3, т. 1. Вещото лице е дало заключение, че съгласно Методиката - Приложение № 2 към чл. 58, ал. 3 НМЕР от 2005 г. - отм., общият процент на ТНР в случая може да бъде максимално 52 %, като към 40 %, определени за бъбречно-каменна болест може да се прибавят до 20 % от сбора от процентите на останалите увреждания /20+10+20+10/, или още 12 %. Това заключение е оспорено от процесуалния представител на НЕЛК в съдебното заседание, в което заключението е изслушано, като са изложени съображения за неговата необоснованост, които се поддържат и пред настоящата инстанция и които са аргументирани с липсата на компетентност на вещото лице, съответно обусловена от притежаваната от него специалност, както и от наличните доказателства по делото, сред които липсват такива, установяващи наличие на бъбречно-каменна болест и разширени вени на краката към датата на освидетелстването през 2008 г. Настоящият състав намира, че оспорването на заключението на вещото лице Димитрова, направено от страна на представителя на НЕЛК не е доказано, като нито са представени доказателства за това, че при освидетелстването от НЕЛК са взети предвид всички медицински документи от значение за изясняване на здравословното състояние на лицето, нито е поискано назначаване на допълнителна или тричленна експертиза за изясняване на релевантните спорни въпроси. Въпреки че първоинстанционният съд не е изложил нарочни мотиви по оспорването на заключението, това не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е опорочило крайния извод на съда. Спорът във връзка с компетентността на вещото лице да прецени наличието на двете спорни заболявания /бъбречно-каменна болест и разширени вени/ е обсъден от съда, като е посочено, че вещото лице притежава и специалност хирургия, което с оглед на обсъжданите заболявания предполага наличието на компетентност. Настоящият състав счита, че съществено в случая е обстоятелството, че при освидетелстването на Атанаса Кирилова действително е допуснато нарушение на изискването по чл. 57 НМЕР - 2005 г., отм., който предвижда, че степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Този извод се налага поради това, че при изготвяне на ЕР на НЕЛК въобще не е обсъдено наличието на бъбречно-каменна болест с хроничен пиелонефрит и двустранно изразени разширени вени /варици/ на долните крайници, които са били установени при освидетелстването на лицето през 2005 г. /ЕР № 1325 от заседание № 094/13.10.2005 г. на ТЕЛК - общ профил с онкологична насоченост/ и макар че срокът на това ЕР е изтекъл, при освидетелстването през 2008 г. е следвало да бъде обсъдено наличието, респективно отсъствието на тези заболявания, което вече са били констатирани и за чието лечение няма данни. Не е проведена необходимата клинико-експертна анамнеза, както и задълбочен клиничен преглед и съответни изследвания, които са необходими, за да се прецени цялостното здравословно състояние на освидетелстваното лице. Предвид изложеното, правилно първоинстанционния съд е приел оспореното решение на НЕЛК за незаконосъобразно и е върнал преписката за ново произнасяне. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение