Решение № 3125 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 401/2011 г.

Решение № 3125 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 401/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Йорданка Юнакова, в качеството й на кмет на район "Младост" община Варна, срещу решение № 2384 от 18.11.2010 г., постановено по адм. дело № 3145/2010 г. от Административен съд Варна. В жалбата се мотивират подробно отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Като доказателство е приложена Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища, действаща към 2009 г. (НУРУЖНГНПОЖ). Ответникът - Стоян Иванов Демиров и заинтересованата страна - Десислава Стоянов Иванова не вземат становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение е отменена, като незаконосъобразна, заповед № 124 от 30.08.2010 г. на кмета на община Варна, район Младост, с която е разпоредено изземването на общинско жилище, находящо се в гр. Варна, ж. к. "Възраждане", бл. 61, вх. 1, ет. 5, ап. 13 на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че не са били налице материално-правните предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за издаване на административния акт - имотът да се държи без правно основание, или на отпаднало такова, да не се ползва по предназначение или нуждата от него да е отпаднала. Приел е още, че не са налице доказателства, от които да се направи извод, че за наемателя са отпаднали условията, предвидени в чл. 4, ал. 1 от НУРУЖНГНПОЖ за настаняване под наем в общинско жилище, поради покупка на недвижим имот в с. Аврен, обл. Варна, тъй като това населено място е от пета категория. Установил е също, че липсват доказателства за прекратяване на наемното правоотношение, тъй като безсрочният наемен договор, какъвто е този на жалбоподателя, не може да бъде прекратен по силата на закона, а само при настъпване на изчерпателно изброените в ЗОбС условия. Решението е неправилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, но въз основа на това неправилно е приложил материалния закон. Решението ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество. Предмет на спора, повдигнат пред административния съд е издадената от кмета на район "Младост", община Варна заповед и в него могат да се обсъждат само наличието на компетентност, както и материалната и административно-производствената законосъобразност на акта. Компетентността на органа в конкретния случай, произтича от разпоредбата на чл. 65 от Закона за общинската собственост, съгласно която кметът издава заповеди, с които изземва общински имоти, които се владеят или държат без основание; които се ползват не по предназначение или нуждата от които е отпаднала. В конкретния случай заповедта е издадена въз основа на констативен акт за частна общинска собственост № 1705 от 27.03.2000 г., който съгласно чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от ЗОбС е официален документ, съставен в определените в закона ред и форма, утвърден от посочените в закона длъжностни лица, и който няма правопораждащо действие, но се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Противното не е доказано, следователно имотът е частна общинска собственост и кметът е в компетентността да издаде административен акт за изземването му. В случая Стоян Иванов Демиров не е доказал, че владее имота на годно правно основание. Към момента на издаване на оспорваната заповед имотът се държи от него. Твърди, че правата му на наемател произтичат от договор за наем от 16.07.1986 г., сключен по силата на заповед за настаняване № 237 от същата дата (л. 70-73), издадена на съпругата му Снежана Кирилова Демирова и 4-членното й семейство (л. 75). Този договор е без определен срок. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗНО (отм.) заповедта за настаняване в жилищни помещения, предоставени за стопанисване от общинските народни съвети, се отнася за всички членове от семейството на настанения, а по силата на чл. 3 от ППЗНО (отм.) за членове на семейството се считат съпрузите и ненавършилите пълнолетие низходящи, както и пълнолетните низходящи и възходящите, ако живеят в едно жилище с настанения и образуват с него едно домакинство. Следователно и Стоян Демиров, и Десислава Стоянова са придобили самостоятелни права на наематели по договора за наем от 1986 г. С § 14 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗОбС обаче е отменен Законът за наемните отношения, а с § 7 от същите ПЗР на ЗОбС законодателят е обявил, че договорите за наем, сключени по установения ред до 1.06.1996 г., чийто срок не е изтекъл, запазват действието си до края на договорения срок, но не за повече от три години от влизането на този закон в сила. Следователно след изтичането на тригодишния срок по § 7 ПЗР на ЗОбС правата на Стоян Демиров, произтичащи от договора за наем са погасени по силата на закона и към момента на издаване на заповед № 124 от 30.08.2010 г. Демиров държи общинския недвижим имот без правно основание, каквото е приел и кметът на район "Младост", община Варна. С писмо изх. № СИДК-9100/17 от 12.05.2010 г. кметът на район "Младост", община Варна е уведомил Стоян Демиров, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК започва производство за изземване на жилището, връчено на г-н Петков със задължение да го предаде (л. 62). В случая не е необходимо издаването на нарочна заповед за прекратяване на наемното правоотношение, тъй като същото е прекратено по силата на закона, както се посочи по-горе. В същото време съгласно измененията на чл. 4 от приложената по делото НУРУЖНГНПОЖ с придобиването на недвижими имоти в с. Аврен, за които няма данни да не са годни за постоянно обитаване, Стоян Демиров е престанал да отговаря на изискванията за настаняване под наем в общинско жилище, каквото е промененото предназначение на процесния имот съгласно решение на общинския съвет Варна, взето по протокол № 26 от заседание, проведено на 19.11.1997 г. Пред вид изложеното липсата на основание за осъществяваното държане на имота от страна на Стоян Демиров правилно е прието от кмета на община Варна, район "Младост" като предпоставка за издаване на заповедта за освобождаване на имота по административния ред по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Като е констатирал, че частният общински имот се владее без основание и се е позовал на хипотезата на чл. 65, ал. 1, предл. първо от ЗОбС административният орган законосъобразно е издал заповед за изземването му, като изводът е постановен в съответствие с данните по делото и разпоредбите на закона. Административното производство е протекло при спазване на производствените правила. Актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. С оглед на това, жалбата като неоснователна - следва да бъде отхвърлена. Страните не са претендирали разноски и настоящият състав не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,