Решение № 7267 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14397/2011 г.

Решение № 7267 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14397/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Иво Матеев Банов срещу решение № 3203 от 28.06.2011 г. по административно дело № 4719/2010 г. по описа на Административен съд- София град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № АИ 1594/19.05.2010 г. на началника на отдел Пътна полиция" - СДВР за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б."б" от Закона за движение по пътищата / ЗДвП/, "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" и същият е осъден да заплати на СДВР сумата от 150 лева - разноски по делото. Ответникът - началникът на отдел "Пътна полиция"-СДВР не е взел становище в съдебното производство. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред съда заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността. В заповедта са изложени мотиви, че с акт за установяване на административно нарушение № 342080 от 14.05.2010 г. г. е установено, че на 14.05.2010 г., касаторът е при управление на МПС е осъществил състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство - алкотест дрегер. В акта е констатирано, че водачът е бил видимо в нетрезво състояние. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че са установени материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, чието действие е обвързано от посоченото в заповедта прекратително условие. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено е въз основа на доказателствата по делото. В акта за установяване на административно нарушение е посочено, че касаторът на 14.05.2010 г. около 00.15 часа в град София по ул. "Сердика" с посока на движение бул. "Княз А. Дондуков" управлява МПС Ситроен Саксо с контролен номер СА 8106 ВТ и поради неподсигурена маневра движение назад, реализира леко ПТП в паркиралия л. а. ВАЗ 2107 с ДК № СА 7008 АТ и отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7401, инв. № 0043. На водача е издаден талон за 0318202 от 14.05.2010 г., който му е връчен при отказ. Установено е, че Банов е бил във видимо нетрезво състояние. Съставен е АУАН. Банов е отказал да подпише акта. Първоинстанционният съд е установил правилно фактите по делото. Неоснователно е и твърдението за липса на материалните предпоставки на чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП за налагане на предвидената ПАМ. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В конкретния случай е установено, че водачът е отказал да бъде проверен за алкохол с техническо средство, т. е налице е последната от предвидените в закона хипотези за налагане на съответната ПАМ. Първоинстанционният съд е обсъдил всички възражения, направени от жалбоподателя, които се правят повторно пред касационната инстанция. Обосновано е прието, че актът е издаден от компетентен орган, предвид чл. 172, ал. 1 ЗДвП и заповедта на МВР /л. 21 от делото/ и правнозначимите факти са установени с годни доказателствени средства по смисъла на чл. 39 АПК и ЗДвП - АУАН талон, докладни, обяснения и др. /л. 11-20/. АУАН е съставен о т служител на сектор ПП - СДВР, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Верен е изводът, че административният акт е мотивиран в достатъчна степен, вкл. с оглед позоваването на АУАН и др., предвид изискванията на ТР 16/75 г., а видно от съдържанието на жалбата касационният жалбоподател не е бил затруднен в никаква степен да изложи защитната си теза. В хода на производството са уважени доказателствените искания на жалбоподателя. Показанията на свидетелите са обсъдени заедно с писмените обяснения и писмените доказателства и са изложени убедителни мотиви защо се кредитират показанията на свидетелите Захариев, Карапетков, Ангелов, Киричков, с оглед взаимната им връзка, последователност на възприятията и съответствията с писмените доказателства, относно установяване на правнозначимите факти - за това, че касационният жалбоподател е управлявал МПС и че е отказал да бъде проверен с техническо средство за концентрация на алкохол, което е в съответствие с отразеното в АУАН и докладните записки и е достатъчно основание за приложение на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Показанията на св. Банов и Илинов са преценени в съответствие с чл. 172 ГПК, с оглед роднинската и приятелска връзка с касационния жалбоподател и основателно не са кредитирани /предвид на степента на конкретност и правдоподобност и при обсъждането им с първата група доказателствени средства/, посочени по-горе, относно посочените факти и основателно е прието, че твърденията на жалбоподателя са останали недоказани. С оглед на изложените съображения неоснователно е твърдението на касатора, че решението е необосновано, тъй като е останал недоказан факта, че именно Банов е управлявал МПС по време на реализираното на 14.05.2010 г. и описано в АУАН пътно транспортно произшествие. Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилна преценка на доказателствата, съдът е изложил съображения защо кредитира едни, и не кредитира други доказателства, мотивите на съда са безпротиворечиви и в съответствие със събраните доказателства. Без значение в настоящото производство е обстоятелството, дали издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е законосъобразно или не, тъй като двете производства имат различен предмет и различна цел. За разлика от реализирането на административно наказателната отговорност по конкретно административно наказателно обвинение, наложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Именно за това тя се прилага под прекратително условие "до решаване на въпроса за отговорността" на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца. Заповедта за налагане на ПАМ е съобразена и с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от Закона и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката е наложена именно на водач на МПС, който е управлявал МПС като е отказал да бъде проверен с техническо средство за алкохол. В конкретния случай е осъществена хипотезата на чл. 171, т. 1 б. б, ЗДвП. Административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" до решаването на въпроса за отговорността на лицето, но за не повече от 6 месеца. Ето защо обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта, преследвана от ЗДвП. Предвид горното, като е отхвърлил жалбата, Административен съд София град е приложил правилно материалния закон и е постановил правилен и обоснован съдебен акт, нестрадащ от посочените в касационната жалба пороци. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение