Решение № 11755 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5651/2025 г.
ВАСШесто отделение19.11.2025 г.докладчик Стела Динчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 342 от 26.03.2025 год. постановено по адм. д. 32/2025 год. по описа на Административен съд Видин и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение 2153-05-2/16.01.2025 год. на директорa на ТП на НОИ Видин, с което е отхвърлена жалбата на И. С. Х. като неоснователна и е потвърдено разпореждане [номер] от 12.12.2024 год. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ Видин.
ИЗПРАЩА преписката по молба с вх. 1023-05-62/26.11.2024 год. от И. С. Х. на пенсионния орган при ТП на НОИ Видин за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА /п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. С. Х. от гр. Видин чрез пълномощник адвокат Н. Беров срещу решение 342 от 26.03.2025 год. постановено по адм. д. 32/2025 год. по описа на Административен съд Видин, с което е отхвърлена жалбата на касаторката против разпореждане [номер]/12.12.2024 год. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Видин, за отказ от възобновяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да се отмени оспореното съдебно решение и да се постанови друго по същество, с което да се отмени отказа за възобновяване на изплащане на пенсията. Ответникът директорът на ТП на НОИ Видин чрез пълномощник ст. юрисконсулт Микова в писмен отговор счита подадената касационна жалба за неоснователна, а обжалваното съдебно решение за правилно, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От фактическа страна по делото е установено, че И. С. Х. е подала заявление с вх. Ц2112-05-209/05.10.2020 год. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, към което приложил ЕР 3092/10.09.2020 год. на ТЕЛК за Общи заболявания към МБАЛ "Св. Петка" АД, гр. Видин с което, поради е определена 80% трайно намалена работоспособност пожизнено. С разпореждане [номер] от 26.10.2020 год. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Видин, считано от 10.09.2020 год. на И. С. Х. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С писмо рег. 1029-05-2360 от 03.11.2021 год. РП-Видин е уведомила директора на ТП на НОИ Видин, че в ОДМВР Видин се води разследване по досъдебно производство за съставени неистински частни документи, които са изчерпателно изброени и сред които фигурират Амбулаторен лист 201235 от 17.07.2020 год. и ЕР 3092/10.09.2020 год. на ТЕЛК за Общи заболявания издадени на името на Х.. С разпореждане [номер] от 16.11.2021 год. личната пенсия за инвалидност на лицето е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 7 от КСО считано от 03.11.2021 год. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила. С молба от 26.11.2024 год. жалбоподателката е поискала възобновяване изплащането на личната и пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Изискана е информация от РП Видин относно воденото досъдебно производство 290/2020 год. Получен е отговор, съгласно който досъдебното производство е спряно с постановление от 28.10.2021 год. на РП Видин на основание чл.244, ал.1, 2 от НПК, поради неразкрит извършител. С разпореждане от 12.12.2024 год. Ръководител "ПО" при ТП на НОИ Видин отказал възобновяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по съображения, че пенсията е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 7 от КСО, като в ТП на НОИ Видин не са постъпили данни за приключване на образуваното наказателно производство срещу неизвестен извършител. И. С. Х. обжалвала разпореждането пред директора на ТП на НОИ Видин. С Решение 2153-05-2/16.01.2025 год. на директора на ТП на НОИ Видин е отхвърлена жалбата и като неоснователна и е потвърдено разпореждането от 12.12.2024 год. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ Видин, тъй като органът е установил, че не са налице основания за възобновяване, предвид факта, че наказателното производство не е приключило. С оспореното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Х.. За да постанови акт с процесното съдържание съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, който се е произнесъл по обжалване на разпореждане, издадено също от компетентен орган, като актът е постановен в съответствие с материалния закон и административнопроизводствените правила. С оглед направена справка и получената информация от Районна прокуратура Видин, че към 15.04.2024 год. е налице спряно досъдебно производство, тъй като не е открит извършителят на деянието, съставил неистински частни документи, издадени на жалбоподателката, съдът е счел, че не е отпаднало основанието за спиране по смисъла на чл. 95, ал. 1, т. 7 от КСО, а именно приключване на наказателното производство, заради което е спряна пенсията на жалбоподателката. Според административния съд в случая наказателното производство не е прекратено, поради което не са налице предпоставки за възобновяване изплащането на пенсията по чл. 97, ал. 1, т. 4 от КСО. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. С разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от КСО е регламентирано възобновяване на спряната пенсия по инициатива на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 6 и т. 7 и няма основание за прекратяване на пенсията като изплащането се възобновява от датата на спирането. Правоимащото лице няма задължения да ангажира доказателства, установяващи предпоставките на законовата хипотеза за възобновяване на спряната пенсия по чл. 97, ал. 1, т. 4 от КСО. Служебно задължение на пенсионния орган е да следи, респективно да предприеме действия по изясняване отпаднало ли е основанието за спиране на пенсията. Органите на досъдебното производство имат задължение да уведомят НОИ, но това е само в случай, че наказателното производство е приключило. В случая административният орган е изискал информация относно движението на досъдебното производство и е получил такава, съгласно която досъдебното производство е спряно поради неразкриване на извършителя на престъплението. Видно от доказателствата по делото срещу И. С. Х. няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства към 21.11.2024 год. Предвид изложеното към момента на постановяване на оспореното пред първостепенния съд решение на директора на ТП на НОИ Видин вече не е било налице основанието за спиране на отпуснатата на лицето пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Както вече е посочвал ВАС в своята практика спирането на наказателното производство не би трябвало да предопределя за един значителен период от време възможността и правото на лицето да получава това плащане от фондовете на ДОО (така решение 7630 от 11.07.2023 г. по адм. д. 3405/2023 г., VІ отд. на ВАС, решение 1482/08.02.2024 г. по адм. д. 5476/2023 г., VІ отд. на ВАС и решение 2957 от 12.03.2024 г. по адм. д. 11126/2023 г., VІ отд. на ВАС). Първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се отмени решението на директора на ТП на НОИ Видин и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган. Преписката по молбата на И. С. Х. следва да се изпрати на пенсионния орган за извършване на нова преценка съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. Предвид изхода на спора, неоснователна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а тъй като разноски не са претендирани от касатора такива не следва да бъдат присъждани и на него. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК