Решение № 7498 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10038/2014 г.

Решение № 7498 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10038/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 1489/20.06.2014 г., постановено по адм. дело № 3791 по описа за 2013 г. на Административен съд-Варна, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 031203519/22.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 547/2.10.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит по фактури № 160054/9.01.2012 г., № 160055/10.01.2012 г., № 160055/10.01.2012 г., № 160056/11.01.2012 г. и № 160057/16.01.2012 г., издадени от "АББ Трейдинг" ЕООД с предмет на доставките "слънчоглед". В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение, с което РА е отменен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Агрикс България" ООД, чрез адв. Андреева в писмен отговор и становище по същество, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробни съображения. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С процесното решение Административен съд - Варна е отменил РА № 031203519/22.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 547/2.10.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит по фактури № 160054/9.01.2012 г., № 160055/10.01.2012 г., № 160055/10.01.2012 г., № 160056/11.01.2012 г. и № 160057/16.01.2012 г., издадени от "АББ Трейдинг" ЕООД с предмет на доставките "слънчоглед". За да отмени процесния ревизионен акт, съдът е разгледал подробно всички данни по делото и е приел, че са събрани достатъчно доказателства в административното и съдебното производство - писмени такива и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на които може да се приеме с пълно основание право на получателя по доставките да приспадне данъчен кредит за процесния данъчен период. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила. Възраженията в касационната жалба повтарят становища, изложени вече пред първата инстанция и в акта на директора на дирекция "ОДОП" Варна, и по същество представляват несъгласие със събрани по делото доказателства. На първо място съдът правилно е определил спорните въпроси за правото на данъчен кредит по процесните фактури - разпоредбите на чл. 68 и следващите от ЗДДС, като правилно е разпределил доказателствената тежест. На следващо място много подробно и детайлизирано са разгледани събраните доказателства в съдебното производство. Фактическите констатации в ревизионния акт съгласно разпоредбите на ДОПК не се ползват с презумптивна доказателствена сила. Правилно съдът е допуснал и разгледал доказателства в тяхната съвкупност, с които данъчно-задълженото лице е доказвало твърденията си за изпълнение на всички предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Видно от данните по делото спорът пред първата инстанция е относно правото да се ползва данъчен кредит от дружеството - ответник по касацията, по фактури, издадени от "АББ Трейдинг" ЕООД. Правните основания, посочени от органите по приходите са общите такива - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, чл. 68, ал. 1 и 2 от ЗДДС, чл. 69, ал. 1 от ЗДДС и чл. 86 от същия закон, както и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Правилно е определен от съда основен спорен въпрос - за реалността на доставките на слънчоглед от този доставчик за периода м. 01.2012 г. В тази връзка са събрани писмени доказателства и е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Правилно са възприети всички данни по делото, при което обосновано е прието, че стоките - предмет на процесните фактури, са реализирани съгласно представените договори за покупко-продажба на селскостопанска продукция, фактури, пътно-прехвърлителни разписки, товарителници, кантарни и приемни бележки, наличие на плащане по процесните фактури по банков път, справки-декларации за съответния месец и дневници за продажби. Счетоводните записвания на стопанските операции са редовно водени при ревизираното лице, в съответствие с нормативните изисквания. Водената счетоводна отчетност дава възможност за аналитично проследяване, както на доставките на стоки, така и на тяхната последваща реализация. Конкретните счетоводни записвания, както и сметките, ангажирани при "Агрикс България" ООД водят до извода за осчетоводяване на доставките, извършени от "АББ Трейдинг" ЕООД. Както беше посочено, насрещната престация от "Агрикс България" ООД е осъществена извършено е плащане по банков път и е включен ДДС, за което са представени извлечения от банкови сметки и платежни нареждания. По отношение на въпроса за реалността на доставките са представени множество писмени доказателства, въз основа на които съдът е направил обоснован извод за реално извършени доставки на всички стоки, предмет на процесните фактури, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Във връзка с осъществения транспорт са констатирани разминавания в подписите на "превозвач" в товарителниците представени от превозвача ЕТ "Бор-Красимир Георгиев" и пътно-прехвърлителните разписки. Правилно съдът е съобразил, че тези разминавания в документацията не се явяват съществени предвид направената преценка на всички относими доказателства в тяхната съвкупност. Товарителниците съдържат необходимите реквизити, индивидуализиращи страните, стоката по вид и количество, превозното средство, място и дата на натоварване и разтоварване. Налице е пълно съответствие между страни, количества и вид стоки по фактурите. Установено е съответствието и между мястото на натоварване и местата на разтоварване. За осъществения превоз са налице и издадени фактури от ЕТ "Бор-Красимир Георгиев" - търговец извършил транспортните услуги, който от своя страна разполага с автомобили и нает персонал, като в представените товарителници са вписани и номерата на автомобилите, с които е транспортирана стоката и имената на шофьорите. При преценка на събраните доказателства, поотделно и в съвкупност, относими към индивидуализацията на стоките, фактическото им преминаване в държане на получателя и оттам имащи значение за доказване прехвърляне на правото на собственост, касационният съд намира, че при условията на пълно насрещно доказване е установено настъпване на данъчни събития по процесните фактури. В тази връзка касационните оплаквания се явяват неоснователни. Те са неоснователни и относно твърдението за липса на индивидуализация на стоките, фактурирани като родово определени вещи. Такава индивидуализация е налице по всяка една от процесните фактури. Следва да се посочи, че в случая предмет на сделките са родово определена вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Това предполага наличие на доказателства за предаване, евентуално транспортиране на стоките и в крайна сметка физическото й наличие при ревизираното лице. От данните по делото безспорно се установява прехвърлянето на правото собственост върху стоките. В тази насока е и заключението на ССчЕ. Не на последно място от значение за установяване реалността на доставките по процесните фактури е установеното извършване на последващи облагаеми доставки с получените процесната стока - слънчоглед - от същия и вид и количество, при липса на установености, че РЛ е получило такива стоки от други лица, различни от прекия доставчик "АББ Трейдинг" ЕООД. На следващо място неоснователни са възраженията свързани с транспортирането на стоките. Както е приемал и друг път ВАС в своята практика, единствено липсата на доказателства за транспорт на стоките не обосновава сам по себе си извод за недоказана реалност на доставката. В тази насока трябва да се бъде съобразено приетото в решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., постановено при сходна фактическа обстановка на спора по главното правоотношение по дело С-80/11. В конкретния случая в РА липсват фактически констатации, че ревизираното лице е участник в данъчни измами. С РА правото на данъчен кредит е отказано само на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС поради липса на достатъчно доказателства за реалност на доставките, но не и защото ревизираното лице участва в система с данъчни измами. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по спорните фактури, по които дружеството е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. С оглед изложеното и достигайки до извода, че са налице предпоставките на чл. 68 от ЗДДС, респективно не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от закона, тъй като процесните сделки са реално извършени, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното жалбата се явява изцяло неоснователна. Решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед неоснователността на подадената касационна жалба в тежест на касатора следва да се присъдят направените разноски от ответника по касацията в размер на 1211,40 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение,