Решение № 9263 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5481/2018 г.

Решение № 9263 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5481/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Петров от [населено място], [община] срещу решение № 148 от 28.02.2018 г. на Административен съд гр. Хасково по адм. д. № 1264/2017 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и процесуалния закон, необоснованост. Обжалваното решение било противоречиво. Съдът не обсъдил възраженията на жалбоподателя. В хода на административното производство били допуснати съществени процесуални нарушения (на чл. 83, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия - ЗОБВВПИ), които не били съобразени от първоинстанционния съд. Г-н Петров притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно оръжие и боеприпаси към него, считано от 2001 година до 2017 година, като твърди, че от обжалваното съдебно решение не ставало ясно каква е промяната в нормативната регламентация, която да мотивира процесния отказ за подновяване на същото разрешение. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на преписката на административния орган с указание за подновяване на притежаваното разрешение. Като сочи практика на Върховния административен съд, твърди, че е достатъчно опасността за живота и здравето на заявителя и неговите близки да е потенциална, без да е необходимо да се доказва реална и постоянна опасност. Ответникът по касационната жалба, Началникът на РУ – Харманли при ОД на МВР Хасково, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Производството пред АС град Хасково е образувано по жалба на Г. Петров от [населено място], [община] срещу отказ рег. № 271 р-32316/21.11.2017 г. на Началника на РУ Харманли при ОД на МВР Хасково за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. За да отхвърли жалбата срещу обжалвания административен акт, съдът е мотивирал, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Не е спорно по делото, че касаторът е притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие - пистолет "Макаров" със срок на валидност до 05.12.2017 година. На 18.10.2017 година г-н Петров е подал искане вх. № 271000-5772/18.10.2017 година за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие с дължина на цевта до 30 см. и боеприпаси за него. В заявлението е посочено, че оръжието е необходимо на г-н Петров за самоотбрана. С писмо рег. № 271000 – 6215/09.11.2017 година на началника на РУ Харманли (л. 12 по делото) г-н Петров е уведомен, че предстои издаване на отказ по подаденото от него заявление с дата 18.10.2017 година поради недоказана основателна причина съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Даден му е тридневен срок за излагане на възражения, като същият е уведомен за предстоящо издаване на заповед с правно основание чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ. Писмото е получено от Петров на 15.11.2017 година, като той не е направил възражения по него. По делото са представени справка от 25.10.2017 година, подписана от мл. експерт П. Маринов, в която се излагат биографични и характеристични данни за г-н Петров, както и докладна записка от 21.10.2017 година, изготвена от мл. експерт Ц. Горанов, съгласно която г-н Петров няма регистрирани криминални прояви. С докладна записка рег. № 271 р – 32034/17.11.2017 година на мл. полицейски инспектор "КОС" РУ – Харманли до Началника на РУ Харманли е направено предложение, на г-н Петров да бъде отказано подновяването на разрешителното за оръжие поради необосноваване по несъмнен начин на необходимостта от носене на огнестрелно оръжие. На 21.11.2017 година, Началникът на РУ гр Харманли издава обжалвания акт - отказ рег. № 271 р-32316/21.11.2017 г. Актът е с правно основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ във връзка с чл. 83, ал. 5 от същия н. а. Според текста на заповедта, молителят Петров не излага съображения, налагащи необходимост от издаване на поисканото разрешение. В хода на производството пред АС гр. Хасково са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Ц. Горанов, мл. експерт при РУ – Харманли. Същият заявява, че през 2016 година в Районното управление от системата 112 са получили множество сигнали за противозаконни нахлувания в с. Свирково. Такъв сигнал е имало и за дома на жалбоподателя, който е посещаван от Горанов, установявал лично противозаконни прониквания в дома на Петров. По делото са представени и копия от печатни медии, публикували данни за криминални прояви в района на с. Свирково. За да отхвърли жалбата срещу отказа, съдът въз основа на анализ на фактите и приложимото право, е обосновал извод за законосъобразност на обжалвания отказ на всички основания по чл. 146 АПК. Както правилно първоинстанционният съд е приел и разрешението за придобиване, съхранение и/или носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него по чл. 81 от ЗОБВВПИ и решението за подновяване на разрешението за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях по чл. 87 ЗОБВПИ, се издават по реда на чл. 83 ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 при постъпване на документите ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите за съхранение. Съответно при всички положения, разрешението се издава на лице, което отговаря на общите изискванията на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ. В тази насока неоснователно е възражението на г-н Петров, че след като веднъж е придобил разрешение за придобиване и съхранение на огнестрелно оръжие, липсват основания при искане за подновяването му, органът отново да изисква доказателства за необходимост при подновяването му, в това число отново да обоснова необходимост. За да отговори на доводите на касатора и за да изпълни задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК за служебна проверка на съответствието на съдебното решение с материалния закон, съдът счита за необходимо да посочи следното: Релевантната правна норма на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Законодателят е посочил различни, допустими причини, които могат да обосноват необходимостта от издаване на исканото разрешение. Доказателствената тежест за наличието на някоя от предвидените от законодателя причини е на касатора. Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В тази насока, за да може да получи исканото разрешително, касаторът е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели. Видно от доказателствата по делото той не е сторил това пред административния орган, въпреки дадената му допълнителна възможност затова. В касационната жалба касаторът акцентира на факта, че не е подал заявление за издаване на разрешение, а за подновяване на срока на вече издадено такова. Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд в насока, че и разрешението за придобиване, съхранение и/или носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него по чл. 81 от ЗОБВВПИ и решението за подновяване на разрешението за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях по чл. 87 ЗОБВВПИ, се издават по реда на чл. 83 ЗОБВВПИ. Изрично чл. 87, ал. 3 ЗОБВВПИ по отношение на реда за издаване на разрешения по ал. 1 препраща към реда по чл. 83 от закона. Разрешенията по чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ са тези за подновяване на разрешението при изтекъл срок. Дори и съдът да приеме, че касаторът е подал заявление за подновяване на разрешението, това няма по какъв начин да промени изхода на спора, тъй като редът за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие за самоотбрана и редът за издаване на разрешение за подновяване на вече издадено такова е един и същ, като съответно едни и същи са и основанията за отказ за издаването му. И в двата случая заявителят следва да мотивира наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Без правно значение за законосъобразността на оспорения акт е и фактът, че на молителя е било вече издавано разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие, както и че отговаря на останалите изисквания на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото и законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично, според чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ на пет години. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че в производството по издаване на обжалвания акт не е допуснато нарушение на процедурата по издаване на акта, което да обосновава отмяна на акта на това основание. В действителност, с оглед на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило в производството по издаване на разрешително и е проявление именно на облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден. Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той трябва да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни на изискванията, т. е. че липсват изискуеми от закона документи или че представените не отговарят на изискванията. Такава би била хипотеза, в която липсва например посочен в чл. 76, ал. 4 ЗОБВВПИ или в някоя от другите разпоредби документ, или в която за някой от посочените в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ факти не е представено исканото доказателство или че представеното не съответства на изисквания. Съгласно чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ органът служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят изрично е разпределил задълженията по събиране на доказателствата между органа и заявителя (Материалноправните разпоредби са цитирани в относимата им редакция към датата на издаване на обжалвания административен акт). Органът е длъжен, ако при извършената проверка на съответствието на заявлението и на приложените към него документи със законовите изисквания установи, че липсва изискуем документ, в т. ч. документ, изискван с оглед на правния статус на заявителя и на предмета на исканото разрешително или че представен документ е непълен, да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността на документа. Това негово задължение следва пряко от чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. Тази специална разпоредба изключва общата – на чл. 36 АПК. В тази насока органът няма задължение да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително, в това число няма задължение да събира доказателства за потенциална заплаха за сигурността на заявителя, още повече ако заявителят не е посочил в заявлението конкретни факти, които да се подкрепят от изписани в него доказателства. Въпреки това, органът с писмо от 09.11.2017 година е уведомил г-н Петров, че предстои издаване на отказ по заявлението му, както и му е дал 3 –дневен срок за възражение. Както към заявлението, така и след указания на заявителя срок, Петров не ангажира доказателства за наличие на предпоставки за издаване на поисканото разрешително. В заявлението се сочи единствено необходимост за самоотбрана. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че соченото от жалбоподателя твърдение, че притежаването на оръжие се налага за самоотбрана, не обосновава необходимост от издаване на такова разрешение. Твърденията в заявлението не се подкрепят от ангажираните по административната преписка доказателства - нуждата от самоотбрана към релевантния период не е установена в хода на административното производство, тъй като липсват доказателства за конкретни посегателства към този период против личността или имуществото на заявителя или на членове на неговото семейство към периода на претенцията. По отношение на ангажираните в съдебна фаза доказателствени средства чрез разпита на чл. експерт Горанов и копия от печатни медии, касационната инстанция изразява следното становище: Заплахата от действия с такъв характер набези върху имущество по селата в крайни райони принципно съществува хипотетично за всеки жител на такъв район и разширяването на тълкуването на необходимостта като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие. Законът дава възможност за придобиване от физически лица на огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоохрана, но при условие, че е налице надлежно обоснована и доказана необходимост пред органа по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Икономическият стандарт на живот на жалбоподателя не е и не може да бъде основание за придобиване и носене на оръжие за самоотбрана. Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че в административната процедура по подновяване на разрешението касаторът не е обосновал необходимостта от притежаването му за самоотбрана и целите по чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ /самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В тежест на заявителя е да обоснове искането си като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Оспореният административен акт е мотивиран с резултатите от извършена проверка спрямо лицето и чл. 58, ал. 1, т. 10, вр. чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ. Правилно е прието от съда, че е налице материалноправното основание на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, съгласно което не се издава разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Изводите на първоинстанционния съд са подробно обосновани и следва да бъдат споделени. В случаите на издаване/подновяване на разрешение е необходимо заявлението да бъде мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито в случая не са установени. При липсата на доказателства за конкретни актове, застрашаващи живота или имуществото на заявителя, необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие не е доказана. Възприетото от съда тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности. С оглед на горното, правилно е прието от съда, че обжалваното решение е издадено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, първоинстанционното решение, не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд