Решение № 7551 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3434/2010 г.

Решение № 7551 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3434/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от Нешо Цанков Нешев, действащ като ЕТ "Кардинал-НН-Нешо Нешев", гр. Варна, ул. "Македония" № 149, ап. 11, за отмяна на влязлото в сила решение № 11613 от 23.11.2006 г., постановено от тричленен състав на Първо отделение на Върховния административен съд по адм. дело № 4194/2006 г. В молбата за отмяна се твърди, че е налице правното основание, визирано в чл. 239, т. 6 от АПК - с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Молителят се позовава на Решение от 22.01.2009 г. по жалба № 3991 от 2003 г. на "Булвес" АД срещу Република България. Излагат се доводи, че е налице идентичност между фактическата обстановка и изведените правни изводи по посоченото дело на "Булвес" АД и тези на състава, постановил решението, чиято отмяна се иска. По тези доводи молителя прави искане за отмяна на съдебното решение, постановено от тричленния състав на ВАС и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на първа колегия, намира, че искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срок от надлежна страна. Разгледано по същество, искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е неоснователно, по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска е оставено в сила решение № 272 от 15.03.2006 г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм. дело № 1684/2002 г. по описа на съда, с което е отхвърлена жалбата на настоящия молител против данъчно ревизионен акт (ДРА) № Р-60 от 8.05.2000 г. на данъчен орган при ТДД гр. Варна, потвърден с решение № 404 от 26.07.2000 г. на РДД гр. Варна, в частта, с която на ревизираното лице са определени допълнителни данъчни задължения по чл. 13 от ЗДОД, чл. 35 от ЗОДФЛ и ЗДДС, за данъчен период 1996, 1997 и 1998 г., в размер на 68935.20 лв. и лихви в размер на 21064.24 лв. Искането за отмяна, предмет на настоящото съдебно производство, е мотивирано с текста на чл. 239, т. 6 от АПК. Основанията за отмяна в АПК са регламентирани изчерпателно и не могат да бъдат прилагани разширително, тъй като отмяната като възможност за страната е изключение от стабилитета на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Нормата е ясна, конкретна и не подлежи на тълкуване. Текстът изисква с решението на Европейския съд да е установено, че в атакуваното решение е допуснато нарушение на Конвенцията. Това решение трябва да е постановено по конкретно дело и установеното нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи да е по отношение на страната, която иска отмяната на това основание. В случая молителят се позовава на Решение № 22.01.2009 г. на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, с което е установено нарушение на чл. 1 на Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Решението е по делото "Булвес" АД срещу Република България и според него ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на предходните доставчици е неотносимо към възникването на правото на данъчен кредит за получателя на доставката. Това решение няма действие по отношение на молителя в настоящото производство - ЕТ "Кардинал-НН-Нешо Нешев" и не съставлява основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК на влязлото в сила решение № 11613 от 23.11.2006 г. по адм. дело № 4194/2006 г. на Върховния административен съд, първо отделение. Всички останали доводи развити в молбата за отмяна са по характера си касационно-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които не могат да бъдат слушани в настоящото извънредно производство за отмяна поради което не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира искането за неоснователно, поради което същото следва да бъде отхвърлено. Ето защо и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия,