Решение № 480 от 14.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1445/2012 г.

Решение № 480 от 14.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1445/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Н. С. Я. против присъда № 29 от 7.06.2012 г. по внохд № 301/2012 г. по описа на Русенския окръжен съд. В жалбата и допълнението към нея се сочат основанията за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че въззивната инстанция е проявила избирателен подход при оценката на доказателствата и е игнорирала тези, които оневиняват подсъдимия. Оспорват се изводите на съда за доказаност на обвинението и авторството на жалбоподателя в него с довода, че вътрешното убеждение на въззивния състав е изграден в нарушение на чл. 14 и чл. 303 от НПК. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на подсъдимия. Пред касационната инстанция служебния защитник на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея и в допълнението доводи. Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна, а присъдата като правилна и законосъобразна, следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 29 от 7.06.2012 год. по внохд № 301/2012 г., на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 334, т. 2 от НПК Русенския окръжен съд е отменил присъда № 60/5.03.2012 г. по нохд № 2727/2011 г. на Русенския районен съд в оправдателната й част по отношение обвинението срещу подсъдимия Н. С. Я. по чл. 215, ал. 1 от НК и вместо нея постановил нова, с която е признал Н. Я. за виновен в това, че на 6.04.2011 г. в гр. Русе, с цел да набави за себе си имотна облага е придобил чужда движима вещ-сумата от двадесет лева, собственост на Ц. И. А. от гр. Русе, за които знаел, че са придобити от П. С. П. чрез престъпление-грабеж, поради което и на основание чл. 215, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "Строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 от НК от наказанието е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия по взета спрямо него мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 06.04. до 8.06.2011 г. В останалата част /по отношение осъждането на подсъдимия П. С. П. по чл. 198, ал. 1 от НК/ присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на касатора за неоснователна. Съдебният състав от Русенския окръжен съд е изпълнил задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК за проверка на първоинстанционната присъда в протестираната й част и е спазил изискванията по чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 от НПК при постановяване на новата присъда. Въззивният съд е направил нов прочит на доказателствената съвкупност и след като е подложил доказателствените източници на анализ и синтез е изложил различни от първоинстанционния съд фактически и правни изводи, които по безспорен начин установяват авторството на подсъдимия в деянието, в което е обвинен и неговата вина, а именно: На описаните в обвинителния акт дата и място, подсъдимите П., Я. и свидетелят Р. М. взели решение да "дърпат чанти", т. е. да извършат грабеж чрез употреба на сила от възрастно лице, което физически не може да окаже респектиращ отпор. Уговорили се Я. и М. да пазят и наблюдават, а П. да извърши намисленото, като след деянието се съберат и разделят плячката. В изпълнение на уговореното П. се насочил към пострадалата, издърпал ръчната й чанта и тримата избягали от местопрестъплението в различни посоки, като по-късно се срещнали на определеното преди това място. След осъщественото от П. П. престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК и установяването на свое владение върху насилствено отнетите вещи и шестдесет лева в банкноти от пострадалата Ц. А., в един последващ момент на същата дата в интернет залата, намираща се в града до "О.", П. дал от тези пари на подсъдимия Я. сумата от двадесет лева. Очевидец на това станал свидетелят Д. Д. Г., чиито показания от бързото производство /л. 81 и сл. / дадени пред съдия, са приобщени към доказателствения материал, от първата съдебна инстанция по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК. Същият свидетел е заявил пред съда, че в интернет залата подсъдимият Я. пристигнал с П. и ги видял, че имат пари: "... П. /П./ държеше парите и от тях даде на Н." /Я./ и по нататък- "Доколкото знам от тях, П. е взел чантата от бабата. Н. е бил с него, но не е бил вътре с него /става въпрос за входа на жилищния блок/, а е стоял наблизо...". Доколкото знам жената е започнала да вика. Това го знам от тези двамата /П. и Я./". Възприетата фактология обосновава реализирана от подсъдимия Я. престъпна дейност по чл. 215 НК при форма на изпълнителното деяние - придобиване на чужди движими вещи/пари/, за които той знае, че са придобити от престъпление. Обясненията на подсъдимия Я., с които е оспорил присъствието си на мястото на извършения от П. грабеж, респ., че не е знаел престъпния характер на дадените му парични средства са обсъждани от въззивния съд /л. 8-9 от мотивите на присъдата/ и след съпоставката им с останалите събрани по делото гласни доказателства-показанията на свидетелите Р. М., М. М. и Д. Г. съдебният състав е посочил, защо не ги кредитира, възприемайки ги за осъществено право на защита, намиращи се в противоречие с останалия обилен, непротиворечащ и уличаващ Я. доказателствен материал, обуславящ един несъмнен и категоричен извод относно авторството му в деянието предмет на обвинението. При установените от въззивната инстанция фактически положения са направени правилни и законосъобразни изводи за правната квалификация на извършеното от подсъдимия Я. деяние, поради което оплакването за незаконосъобразност на атакуваната присъда е неоснователно. Ето защо, не са налице релевираните от касатора основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.