Решение № 49 от 27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г.

Решение № 49 от 27.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура [населено място] срещу решение № 45 от 10.03.2010 г., с което след като частично е отменено решението на Районен съд гр. Г. О. по гр. д. № 983/2009 г., е постановено ново решение, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. Д. С. от гр. Г. О. сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от водено срещу него досъдебно производство за извършено престъпление, прекратено с Постановление на Горнооряховската районна прокуратура от 27.09.2007 г., ведно със законната лихва от 2.07.2009 г. до окончателното изплащане, както и разноски за двете инстанции в размер на 915 лв. Касаторът, счита, че прокуратурата не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения срещу нея иск. Прави оплаквания и за необоснованост на постановеното решение Сочи, че при определяне размера на дължимото обезщетения съдът не е съобразил относимите към този въпрос обстоятелства, а именно, че единственото следствено действие срещу ищеца е проведения разпит в качеството му на уличено лице, че по делото не е установена причинно - следствена връзка между влошеното му здравословно състояние и извършените процесуално-следствените действия, че ищецът е бил осъждан преди това. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което искът да бъде отхвърлен изцяло или присъденото обезщетение да бъде намалено съществено Ответникът по касационната жалба А. Д. С. оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. С определение № 986 от 8.10.2010 г. по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по въпроса относно обективните критериите, които следва да бъдат съобразявани при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Прието е, че по този въпрос решението е постановено в противоречие с ППВС № 4/1968 г. като при определяне на обезщетението въззивният съд не е посочил и обосновал всички относими към определяне размера на обезщетението обстоятелства, имащи отношение към справедливия му размер. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд състав на 3-то г. о., приема следното: По поставения правен въпрос: Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. По основателността на касационната жалба: Същата е частично основателна: За да постанови обжалваното решение е прието, че ищецът А. С. е бил привлечен в качеството на уличено лице по дознание № 42/2000 г. на РУ "Транспортна полиция" за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК - противозаконно унищожаване на 2 броя орехови дървета, собственост на ЖП секция Г. О.. Воденото срещу него дознание е прекратено на 27.09.2007 г. на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК. С оглед на това съдът е приел, че предявените искове намират своето правно осн. в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро ЗОДОВ и Прокуратурата на РБ носи отговорност за претърпените от ищеца вреди, настъпили в резултат на незаконното обвинение. За да приеме, че справедливия размер на обезщетението за репариране на тези вреди е сумата от 7 000 лв. съдът е приел, че за времето от образуване на досъдебното производство до прекратяването му С. е претърпял неимуществени вреди - изразяващи се в множество отрицателни изживявания, засягане достойнството и доброто му име, свързани, както с личната самооценка, така и с репутацията пред негови близки и познати. Като последица от воденото разследване в продължение на 7 години е влошено и здравословно състояние на ищеца. Изводите на въззивната инстанция, относно правната квалификация на предявения иск и отговорността на Прокуратурата по него са правилни. Доколкото действията на органите по дознанието се извършват под ръководството на съответната прокуратура, при търсене на обезщетение за претърпени вреди от незаконно повдигнато обвинение, същата е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. Изводите относно справедливия размер на обезщетението, необходимо да репарира претърпените от обвинението неимуществени вреди обаче, са направени без да се обсъдят всички относими към този въпрос обстоятелства: Действително образуваното дознание е продължило около седем години. За целия този период обаче, по отношение на ищецът - ответник по касация, като процесуално- следствени действия са проведени само два разпита в качеството му на уличено лице - съответно на 30.03.2000 г. и 4.07.2000 г. Същевременно за периода от 23.11.2000 г. до 27.09. 2007 г. предварителното производство е било спряно. По отношение на ищеца не са били предприемани действия на процесуална принуда . Не е било осъществено съдебно производство /делото е било прекратено на фаза досъдебно производство/. Освен това престъплението, за което същият е бил уличен, не е тежко по смисъла на НК. По делото е представена медицинска документация установяваща, влошено здравословно състояние на ищеца / претърпян инфаркт, захарна болест, Решение на ТЕЛК от 15.06.2005 г., с което се признава 72% намалена работоспособност/ . Липсват обаче доказателства установяващи, че това състояние на ищеца се намира в пряка причинно-следствена връзка с образуваното дознание, а претърпеният от ищеца инфаркт е от 1998 г., тоест преди образуване на дознанието. По делото има данни, че ищецът е бил осъждан за други престъпления, за които в последствие е бил амнистиран или реабилитиран. Съобразяването на тези данни обуславя извод, че претърпените от ищеца неимуществени вреди душевни болки и страдания са били в със значително по- нисък интензитет и по-малък обем. При отчитане на всички данни по делото въззивния съд счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за тяхното репариране възлиза на сумата от 1500 лв. За разликата до присъдените 7000 лв. въззивното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да се касира. Вместо него следва да се постанови ново решение, с което за тази разлика искът да се отхвърли.