Решение № 10584 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4395/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Подадена е касационна жалба от „Брилтор 1“ ЕООД, представлявано от управителя Ю. Ю. К., чрез адв. П. Белелиева, против Решение №3942/30.01.2026 г., постановено по адм. д. №10540/2025 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 1040-21-502 от 14.08.2025 г. на директора на ТП на НОИ – София - град, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-21-01921340 от 06.06.2025 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - София град, по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкция за реда и начина на осъществяване на контролно- ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на задължителните предписания като незаконосъобразни. Претендират се и съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- директорът на ТП на НОИ- София- град, при редовно призоваване, не се представлява, но в писмени бележки оспорва изцяло касационната жалба и излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, като претендира и юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна, по следните съображения: Установено е от фактическа страна, че на „Брилтор 1“ ЕООД са издадени процесните задължителни предписания, с които е наредено да се заличат данните, които, като осигурител, е подал по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларации, обр.1 за пет лица, изброени с посочване на три имена, ЕГН, период и код за вид осигурен 01, а именно- Ю. С. К., Д. П. И., И. В. Л., М. С. З. и С. М.. В издадените задължителни предписания са изложени мотиви, че са издадени въз основа на извършени проверки от НАП, приключила с Протокол №11- 2221724067953-073-001/04.10.2024 г. и от НОИ, приключила с КП №КВ-5-21-01921330/06.06.2025 г. на контролен орган на ТП на НОИ - София град по спазване на осигурителното законодателство, приключили със становище, че дружеството не е осъществявало реална дейност в периода от 01.09.2021 г. до 31.12.2023 г., като подадените за този период уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ са с цел генериране на неследващи се осигурителни права. Като е приел, че посочените наети лица не са упражнявали реална трудова дейност по трудово правоотношение при осигурител "Брилтор 1" ЕООД, с Решение № 1040-21-502 от 14.08.2025 г. директорът на ТП на НОИ – София – град е оставил без уважение, като неоснователна, жалбата на дружеството срещу Задължителни предписания № ЗД-1-21-01921340 от 06.06.2025 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ София –град. Важно е да се отбележи, че в хода на проверката, извършена от ТП на НОИ, от всички служители на дружеството са поискани писмени обяснения, в какъвто смисъл има обективирано възражение в касационната жалба. Единствено лицето Д. И. се е явило в ТП на НОИ- София град и е представило декларация за естеството на работа и заплащането – 3 000 лева месечно, на ръка. В декларацията не са изложени данни за други лица, с които е работил, нито такива за работодател. Други лица не са представили обяснения или документи. Предвид проверките и извършените процесуални действия, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 ал.1 от Инструкция №1, със задължителните предписания, на дружеството-жалбоподател е вменено задължение да заличи подадените от него данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за 5-те лица за процесния период. Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е постановено при правилно прилагане на закона. Твърденията на касатора, че решението на административния орган е издадено в нарушение на материалния закон и е налице нарушение на процесуалните правила не намират опора в закона, не кореспондират с доказателствата по първоинстанционното дело и тези, събрани в административното производство. Административният орган е издал оспорените пред съда задължителни предписания, като е действал в рамките на предоставените му от закона правомощия. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" се съдържа в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. С оглед извършената проверка, чиито констатации не са оборени по надлежния начин от жалбоподателя и настоящ касатор, е установено категорично, че реално извършване на трудова дейност от лицата, назначени по трудово правоотношение в дружеството-жалбоподател, не е налице. Първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е преценил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими възражения и убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на жалбоподателя за нарушение на чл.35 чл.36 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесните предписания, респективно срещу решението на горестоящия административен орган. Настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, както и потвърдените с него задължителни предписания, са издадени при спазване на всички изисквания за законосъобразност и не страдат от пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си съдът е приложил правилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесните актове на администрацията е обоснован, не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което, при липсата на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, следва да бъде уважено искането на административния орган за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 102, 26 евро, на осн. чл.143, ал.3 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,