Решение № 247 от 7.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2530/2017 г.

Решение № 247 от 7.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2530/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК на влязлото в сила решение № 18-22-46/05.04.2017 на Монтанския окръжен съд по гр. д. № 41/2017, с което е потвърдено решение № 5-17-1/05.01.2017 на Ломския районен съд по гр. д. № 628/2016. Молителката Н. Д. Н. иска отмяната на посоченото решение, тъй като са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при неговото решаване и с които тя не е могла да се снабди своевременно, както и поради лишаването й от възможност да участва в делото в следствие на нарушаване на съдопроизводствените правила. Ответникът по молбата К. П. Т. възразява, че при полагане на дължимата грижа за доброто водене на делото молителката е могла да се снабди с документи, сезирани ли са органите по охрана на труда за произшествието; както и че молителката е участвала във всички съдебни заседания лично и чрез своя адвокат. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че атакуваното решение е постановено на 05.04.2017 г., когато е влязло в сила, а молбата за отмяна е постъпила в съда с вх. № 6597/25.04.2017, намира, че тя е подадена в срок, редовна е и е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. В решението, чиято отмяна се иска е прието, че предмет на делото между страните е съществуването на вземане за обезщетение на имуществените и неимуществените вреди от непозволено увреждане. Молбата за отмяна е неоснователна, тъй като исканите доказателства нямат значение за решението по делото: обстоятелството дали ответникът е уведомил органите по охрана на труда, или не; би имало значение, ако страните бяха в трудово правоотношение. Молителката, ищца по делото, е участвала (лично или чрез упълномощения от нея адвокат) във всички заседания по делото, поради което не е лишена от възможността да се защити. След първото заседание по делото, за което тя твърди, че е била възпрепятствана да участва лично поради разглеждането му в друга съдебна зала, тя не е правила доказателствени искания нито такива искания са направени с въззивната жалба. На отмяна подлежи влязлото в сила въззивно, а не обжалваното първоинстанционно решение. Видно от изложеното подадената молба за отмяна е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Ответникът по молбата К. П. Т. не претендира разноски. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение