Решение № 12115 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4608/2024 г.

Производството е почл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя й доц.д-р И. Н. И. чрез процесуалния се представител юрк. С. Петрова срещу Решение 1505/07.03.2024 г. по адм. д. 8259/2023 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила (касационни основания по чл.209, т.3 от АПК). Твърди се, че съдът неправилно е приел за приложима разпоредбата на чл.4, ал.1, т.4 от Наредба N 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи(отм.). Цитираната разпоредба предвижда обособяване на нов обект със самостоятелно измерване на електрическа енергия чрез отделяне от съществуващ обект, който е присъединен към електрическата мрежа. По подробно изложени съображения, се сочи, че в случая не се касае за обособяване на нов обект, тъй като сградата, представляваща обект овцеферма е била вече присъединена към електроразпределителната мрежа, като впоследствие на законово основание- Постановление за възлагане на ЧСИ , Електро Банч ЕООД вече не е собственик на обекта и за него е отпаднало основанието да бъде ползвател по сключения договор за пренос на ел.енергия с Електроразпределение Север АД. Дружеството е собственик на поземления имот, върху който е построена процесната постройка, както и на други постройки, които обаче не са захранени с ел.енергия и не отговарят на кумулативните изисквания за електроснабденост, дефинирани в понятието обект на клиент по смисъла на §1, т.8 от ДР на Наредба N 6(отм.) Иска се отмяна на първоинстанционното решение, като вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу решението на КЕВР. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.Петрова, която поддържа касационната жалба и претендира разноски за двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК. Ответникът - Електро Банч ЕООД не изпраща представител. Депозирана е молба от процесуалния представител на дружеството адв.Маринова, с която, по изложени в същата съображения се моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна , а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът Електроразпределение Север АД не изпраща представител и не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано становище, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Върховният Административен съд, състав на трето отделение, след като прецени наведените касационни основания и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок почл.211, ал.1 от АПК , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството по делото е образувано по жалба на Електро Банч ЕООД гр.Варна срещу Решение Ж-661 от 19.07.2023 г. на КЕВР, с което на основание чл.22, ал.1 и ал.7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с чл.147, ал.1 от Наредба N 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е прекратено административното производство, образувано по жалба на дружеството чрез управителя Т. Б. с вх. N Е-12-00-267/22.05.2023г. срещу Електроразпределение Север АД. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. Електро Банч ЕООД е подало Заявление за достъп и пренос на електроенергия през разпределителната мрежа на ЕРП Север АД, за обект овцеферма, с аб. 0201508359, находящ се в [населено място], община Аксаково.. При извършена проверка от електроразпределителното дружество е установено, че партидата е прехвърлена на новия собственик на основание влязло в сила и вписано в АВ Постановление за възлагане на недвижим имот, поради което и предвид разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на ЕРП СеверАД (действащи до 16.10.2022 г.) електроразпределителното дружество е приело, че не е налице правно основание партидата за място на потребление с аб. 0201508359 да се води на Електро Банч ЕООД. Относно искането от жалбоподателя за изкупуване на енергийни съоръжения от ЕРП СеверАД, в съответствие с § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ- 12-годишният срок е изтекъл през 2015 г. , в становището на Електроразпределение Север АД е посочено, че при него няма постъпило искане за изкупуване на енергийни съоръжения от Електро Банч ЕООД. С жалба с вх. Е-12-00-267/22.05.2023 г. от Електро Банч ЕООД, се възразява срещу извършена пререгистрация на клиентските данни по партидата за електроенергия за процесния обект. На 12.06.2023г., в КЕВР е постъпило становище на ЕРП СеверАД, в което се сочи, че обектът е бил с титуляр Електро Банч ЕООД по кл. 1100002576 до 30.08.2019 г. На 28.08.2019 г. от лице, легитимиращо се като собственик на обекта, е подадено Заявление за достъп и пренос на електроенергия през разпределителната мрежа на ЕРП СеверАД, за този обект. Заявлението е подадено във връзка с представено влязло в сила и вписано в Агенция по вписванията на 19.06.2019г. Постановление за възлагане на недвижим имот. С този документ Б. В. се е легитимирал като собственик на обекта овцеферма, находящ се в населено място, с площ от 252.76 кв. м по скица, изградена върху поземлен имот с идентификатор 12406.50.19.1. При извършена проверка на място е съставен Констативен протокол 1037423/30.08.2019 г. На 31.08.2019 г. обектът е прехвърлен на новия собственик Б. В.. След извършена справка в Имотния регистър на АВ , е констатирано, че е налице съдебен спор между Електро Банч ЕООД и Б. В. , но само по отношение на поземлен имот, с площ по документи - 3434 кв. м, идентичен с парцел XIX в [населено място], а не за сградата с идентификатор 12406.50.19.1. В резултат на извършената проверка на 06.06.2023 г. от служители на мрежовия оператор на място, е установено с Констативен протокол 7141787, че средството за търговско измерване (СТИ), с фабричен 1125081310691195, отчитащо консумираната електроенергия за обекта с аб. 0201508359, захранва обор-овцеферма, а останалите постройки в имота са без захранващи проводници и без електрозахранване, т.е. не съществуват енергийни обекти и съоръжения, които следва да бъдат изкупени от мрежовия оператор по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ. Изготвен е доклад с вх. Е-Дк-919 от 13.07.2023 г., в който са изложени фактите и правни основания по случая и е направено предложение административното производство да бъде прекратено. В този смисъл е и оспореното пред АССГ решение на КЕВР. Съдът е отменил Решение Ж-661 от 19.07.2023 г. на КЕВР и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. Решаващият състав е изложил доводи, че оспореното решение е прието от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила , но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е неправилно. Налице са сочените касационни основания за отмяната му по чл.209, т.3 от АПК.- необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. В съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, КЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като в съответствие с, ал. 5, когато Комисията приеме жалбата за основателна, с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. Съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗЕ, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60, а именно Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. В случая, изискванията на Наредбата - чл. 144 и сл. са спазени - изготвен е доклад и е проведено закрито заседание, на което е прието процесното решение. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е извел неправилни и незаконосъобразни изводи за приложимост на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.4 от Наредба N 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи(отм.). Цитираната разпоредба предвижда обособяване на нов обект със самостоятелно измерване на електрическа енергия чрез отделяне от съществуващ обект, който е присъединен към електрическата мрежа. Безспорно установено от данните по преписката е, че в конкретния случай не се касае за обособяване на нов обект, тъй като сградата, представляваща обект овцеферма е била присъединена към електроразпределителната мрежа, като впоследствие на законово основание- Постановление за възлагане на ЧСИ , Електро Банч ЕООД вече не е собственик на обекта и за него е отпаднало основанието да бъде ползвател по сключения договор за пренос на ел.енергия с Електроразпределение Север АД. Правилно, Комисията е приела, че липсва правно основание партидата за място на потребление с аб. 0201508359, представляващо сграда с идентификатор 12406.50.19.1, да се води на Електро Банч ЕООД, тъй като за същата по безспорен начин и с надлежни документи за собственик е признат Б. В.. От данните по делото се установява, че в поземления имот с идентификатор 12406.50.19. в [населено място], община Аксаково, обл. Варна, целият с площ от 3433кв.м. има изградени няколко сгради, които са с различни собственици. Единствената сграда, присъединена към електроразпределителната мрежа , в която се намира и средството за търговско измерване , с фабричен 1125081310691195, отчитащо консумираната електроенергия за обекта с аб. 0201508359, захранва обор-овцеферма към момента на подаване на заявлението за достъп и пренос на електроенергия през разпределителната мрежа на ЕРП Север АД , подадено от Електро Банч ЕООД не е собственост на заявителя. Т.е., няма основание дружеството да продължи да бъде ползвател по сключения договор за пренос на ел.енергия с Електроразпределение Север АД. Не е спорно също и обстоятелството, че останалите постройки в имота са без захранващи проводници и без електрозахранване, следователно неприложима е приетата от съда за такава разпоредба на чл.4, ал.1, т.4 от Наредба N 6 от 24.02.2014г. (отм.). Съгл.чл.2, ал.1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. , обекти на клиенти на ел. енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при наличието на технически условия за това и по начин, определен от съответния мрежов оператор. Съгласно § 1, т. 8 от допълнителната разпоредба на същата Наредба "обект на клиент" е съвкупност от терен, сгради, технологично оборудване, електрически съоръжения и приемници на електрическа енергия. Единственият възможен ползвател е този, който е представил пред ЕРП СеверАД документите по чл.11, ал.1 от Общиге условия, в т.ч. и документ за собственост. Такъв към датата на прехвърляне на партидата е само Б. В.- собственик на стопанската постройка овцеферма. Съществуващите в имота сгради, извън единствената захранена с ел.енергия стопанска постройка- собственост на трето лице, не отговарят на кумулативните предпоставки, предвидени в закона за обособяване на нов обект със самостоятелно измерване на ел.енергия. Неправилно, първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е съобразил наличието на спор за материално право между страните., който е основание не за промяна на титуляра на партидата, а за обособяването на нов обект по второто по време подадено заявление, съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба 6 от 24.02.2014 г., при което новия обект следва да бъде отделен от присъединения в по-ранен момент обект и да има самостоятелно измерване на електрическата енергия. По делото е безспорно установено, че този спор касае само земята, не и сградите, поради което и предвид изложените по-горе съображения , настоящият състав намира, че липсва основание за прилагане на цитираната разпоредба. Основателно е оплакването в касационната жалба, че обжалваното решение е необосновано и постановено с изложени противоречиви мотиви. От една страна, решаващият състав е приел, че оспореното решение е обективирано в предвидената от закона писмена форма и съдържа подробни мотиви, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Съдът е изложил също, че Противно на твърденията в жалбата, съдът счита, че административният орган е изложил точно и ясно установените факти и обстоятелства Не се констатират и нарушения на административнопроизводствените правила. Декларативно изложените доводи, сочещи към нарушение на чл. 35 АПК са неоснователни. Същевременно решението на КЕВР е отменено поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Съдът е приел, че допуснатото от КЕВР нарушение е съществено, тъй като е довело до материална незаконосъобразност на решението. Наведените доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон , довели до неправилност на съдебното решение са основателни. Относно искането на Електро Банч ЕООД за изкупуване на енергийни съоръжения от ЕРП Север АД в съответствие с §4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ, макар и основателно в оспореното решение да е посочено, че това искане е направено след изтичане на предвидения в закона 12-годишен срок, преди всичко следва да се има предвид, че такова искане не е направено пред енергийното дружество. По изложените мотиви, решението на АССГ следва да бъде отменено и вместо него , на осн.чл221, ал.1 от АПК, тъй като делото е изяснено, да бъде постановено решение, с което жалбата на Електро Банч ЕООД гр. Варна срещу Решение Ж-661 от 19.07.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране , да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора, в полза на касатора- КЕВР , с оглед своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, ответникът по касация следва да бъде осъден сумата в размер на 200лв. за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на осн.чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,