Решение № 12528 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6569/2016 г.

Решение № 12528 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6569/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Х. И. срещу Решение № 154 от 05.04.2016 г., постановено по адм. дело № 865/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което съдът в производство по чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ е отхвърлил изцяло предявения иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) за обезщетение в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди през периода от 12.10.2010 г. - 12.10.2015 г. в резултат от незаконосъобразно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на помещение на закрито за двигателна активност в случаите, когато метеорологичните условия не позволяват провеждане на престой на открито по чл. 86, ал. 1, т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). С обжалваното решение са присъдени разноски на ответника в размер на 300 (триста) лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Касационният жалбоподател обосновава доказаност на исковата си претенция по основание и размер и счита, че съдът е достигнал до неверни установявания по фактите и неправилни правни изводи. По касационната жалба е постъпил отговор на ответника с доводи за неоснователност. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Ответникът не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил изцяло предявения иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от И. Х. И. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за обезщетение в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди през периода от 12.10.2010 г. - 12.10.2015 г. в резултат от незаконосъобразно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на помещение на закрито за двигателна активност в случаите, когато метеорологичните условия не позволяват провеждане на престой на открито по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. С обжалваното решение са присъдени разноски на ответника в размер на 300 (триста) лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно в частта, с която е отхвърлен изцяло искът на И. Х. И. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото като е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства и ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Достигнал е до верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да възникне отговорността на държавата, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава искът, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства и обосновано е мотивирана неоснователността на исковата претенция. Несъгласието на касационния с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. По делото не се спори, че през процесния период касационният жалбоподател изтърпява наказание доживотен затвор без право на замяна в З. Б.. Настанен е в зоната за повишена сигурност. Относно провеждане на престоя на открито по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС по делото са приложени издадените за процесния период заповеди на началника на З. Б., в които е предвиден специален ред за провеждане на престоя на открито на лишените от свобода, настанени в зоната за повишена сигурност. През процесния период престоят на открито е провеждан в специално създадени вътрешни и външни заграждения съобразно режима за изтърпяване на наказанието. В исковата молба не са конкретизирани, нито от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява в кои дни от процесния период ищецът е бил лишен от престой на открито поради лоши метеорологичните условия, дали е бил лишен от такъв престой продължително време и че именно през това време не са му осигурени условия за двигателна активност на закрито. По делото са безспорно установени хронични заболявания на ищеца, но предвид липсата на данни за кои периоди и с каква продължителност ищецът е бил лишен от престой на открито, по делото е останало неустановено основното оплакване, че именно липсата на престой на открито, както и неосигуряването именно през същия период на алтернатива за провеждане на двигателна активност на закрито са оказали неблагоприятно влияние на здравословното състояние на ищеца. По делото не е доказано твърдяното незаконосъобразно бездействие на ответника, нито причинно-следствената връзка между това бездействие и заболяванията на ищеца. При липса на доказателства за изпълнение на фактическия състав за възникване на отговорността на държавата, то исковата претенция правилно е отхвърлена като неоснователна. Пределите на исковата претенция така, както са очертани в исковата молба и уточнението към нея, фиксират предмета на спора и съдът е длъжен да се произнесе само по така заявения предмет. В случая ищецът е обвързал влошаване на здравословното си състояние именно с твърденията за липса на двигателна активност в дните, в които е бил лишен от престой на открито поради лоши метеорологични условия. След като не се установяват конкретните дни на лоши метеорологични условия и липсата на престой на открито, съответно бездействие на администрацията на ответника да осигури двигателна активност през тези дни, няма как да се установи какво е било въздействието на липсата на двигателна активност именно в тези дни върху здравословното състояние на ищеца. Наведените в хода на съдебното производство допълнителни оплаквания за неосигуряване на социален работник за настанените в зоната за повишена сигурност са неотносими към предмета на спора. Решението е неправилно в частта му за разноските. Специалният закон - ЗОДОВ не съдържа възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника в производството по предявени искове за вреди. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, както и при прекратяване на производството поради оттегляне иска, означава, че такова не се дължи. По изложените съображения решението следва да бъде отменено в частта му за разноските, а в останалата част да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение