Решение № 167 от 27.09.2018 г. на ВКС по н. д. № 456/2018 г.

Решение № 167 от 27.09.2018 г. на ВКС по н. д. № 456/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производството е по реда на Глава 33 от НПК. Инициирано е с искане от името на осъдения П. Г. С. от Борово, област Русе чрез договорно упълномощен защитник адв. Пр. С. от АК-Велико Търново с правно основание по чл. 423, ал. 1 от НПК и с искане за отмяна на влязлата в законна сила присъда № 19 от 7.09.2016 г., постановена по НОХД № 43/2016 г. от Районен съд-Бяла и възобновяване на производството по делото за новото му разглеждане от първоинстанционния съд поради нарушеното му право на лична защита и провеждане на съдебното производство в негово отсъствие. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият С., лично и чрез защитника си адв. С. поддържа депозираното искане и моли да бъде уважено. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 от НПК, като взе предвид следното: С присъда № 19 от 7.09.2016 г., постановена по НОХД № 43/2016 г. на Районен съд-Бяла отговорността на подсъдимия П. Г. С. от Борово, в момента в затвора Белене, е ангажирана за извършено на 9.09.2014 г. в Борово, след предварително сговаряне с други четири лица, повторно в немаловажен случай, престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на наказание от 1 година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение отложеното на основание чл. 66, ал. 1 от НК общо наказание от 1 година лишаване от свобода по групираните с определение № 200 от 1.07.2013 г. по ЧНД № 125/2013 г. на Районен съд-Бяла наказания по присъди по НОХД № 1708/2012 г. на Районен съд-Русе и по НОХД № 485/2012 г. на Районен съд-Бяла, което същият да изтърпи при първоначален строг режим. Присъдата не е била обжалвана или протестирана и е влязла в законна сила на 23.09.2016 г. (а не както е посочено в ЕЗА - 29.06.2016 г., което е абсурдно). Досъдебното производство № 3 М-2771/2014 г. по описа на РУП-Бяла, пр. пр. № 895/2014 г. на РП-Бяла е било образувано с постановление на прокурора от 26.09.2014 г. за извършена кражба на чужди движими вещи на 9.09.2014 г. в Бяла от 5 лица, сред които и осъденият П. Г. С. от Борово. Обвинението срещу него е било повдигнато с постановление от 12.12.2014 г. на разследващия полицай, но поради отсъствието му от посочения от него адрес то не му е било предявено. Въпреки щателното му издирване, както и на още един от обвиняемите, досъдебното производство е било двукратно спирано. На 10.01.2016 г., при влизане на осъдения С. в България през ГКПП-Калотина (л. 46 от НОХД) същият е бил задържан, което е позволило производството да бъде възобновено. На 11.01.2016 г. на П. С. лично му е било предявено постановлението за привличане като обвиняем с обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, взета му е била мярка за неотклонение "подписка", посочвайки адреса си в Борово и е дал обяснения относно инкриминираното деяние, като е изразил съжаление за стореното и желание да се постигне споразумение с прокурора за приключване на наказателното производство спрямо него, отказвайки се от правото да се запознае с материалите от разследването. Де факто откраднати от пострадалия Г. М. М. от Борово са били три инструмента – елбормашина, електрожен и бензинова лампа, открити у трима от обвиняемите (у осъдения С. - бормашината) на обща стойност 263 лева, върнати след доброволното им предаване от дейците на собственика им на 11.09.2014 г. срещу разписка. С мнение от разследващия полицай от 22.02.2016 г. за съдене на обвинените лица делото е било предоставено за решаване на прокурора. На 24.02.2016 г. в Районен съд-Бяла е бил внесен обвинителен акт срещу петимата обвиняеми и образувано НОХД № 43/2016 г., и те, включително обв. С., са били предадени на съд, делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.03.2016 г., но при опитите за призоваването му за това заседание подсъдимият тогава С. не е бил открит на посочения адрес, като близките му са отказали да получат съдебните книжа и са заявили, че той се намира във ФР Германия. За следващите три открити съдебни заседания, след промяна на мярката му за неотклонение от "подписка" в "задържане под стража", обявяването му за местно и общодържавно издирване, С. не е бил установен и задържан. На 7.09.2016 г., след назначаване на адв. М. М. от АК-Русе за негов служебен защитник, съдът е разгледал и решил делото в отсъствие осъдения С., при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК, като присъдата не е била обжалвана от служебния му защитник и е влязла в законна сила на 23.09.2016 г. Пред ВКС към депозираното от адв. С. искане от името на осъдения С. е представено копие от изготвено на компютър пълномощно за съответното му упълномощаване с дата 4.10.2017 г. В съдебното заседание пред ВКС на 17.09.2018 г. бе представен и приет оригиналът на пълномощното. В искането за възобновяване от 4.04.2018 г., подадено от упълномощения защитник на осъдения адв. Пр. С. от АК-Русе с пощенско клеймо от 5.04.2018 г., се навежда най-общо довод за ограничаване на правото му за лично участие в хода на съдебното производство пред районния съд, без да се развиват каквито и да е конкретни съображения за причините за това и без коментар за наличие или не на визираните в чл. 423, ал. 1 от НПК предпоставки за уважаване на претенцията им за възобновяване на наказателното дело, но като се прави искане за отмяна на осъдителната присъда спрямо С. и връщане на делото за новото му разглеждане от стадия на съдебното производство. Такива не се излагат и в съдебните прения пред касационната инстанция. Върховният касационен съд - първо наказателно отделение намира, че следва да се приеме искането за възобновяване за направено в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, от осъден, имащ право на такова искане с предмет присъда, непроверена от въззивна и касационна инстанция, поради което е допустимо, но разгледано по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Факт е, че откритата и доброволно предадена от осъдения С. елбормашина е едната от откраднатите от св. Г. М. вещи при съучастието му с останалите четирима осъдени лица, което не е и няма как да бъде оспорено в настоящето производство пред ВКС. Предмет на настоящата касационна проверка е дали е знаел за образуваното срещу него наказателно производство, за повдигнатото му обвинение и дали неучастието му в съдебното производство по образуваното наказателно дело се дължи на собственото му поведение с цел да се укрие и да избегне реализиране на наказателната му отговорност за стореното. От изложените по-горе обстоятелства е видно, че обвинението му е било предявено лично на 11.01.2016 г., изразил е съжаление за извършеното и се е отказал от правото да се запознае с материалите от разследването, като му е била взета мярка за неотклонение "подписка" с ангажимента да не напуска посочения от него адрес в Борово. След образуване на съдебното наказателно дело при многократните опити за призоваването му е било установено, че той е напуснал този адрес и пределите на страната, като е заминал в Германия, но без да е известил съда за актуалния си адрес. Фактически това обстоятелство се потвърждава и от откриването и задържането му в тази държава в изпълнение на издадената след осъждането му ЕЗА. Според правилата за възобновяване на наказателно дело по чл. 423, ал. 1 от НПК, задочно осъдено лице може да отправи искане до ВКС за възобновяване на наказателното дело, което е било разгледано в негово отсъствие, завършило с осъждането му. Тази възможност обаче не може да съществува безкрайно и да влияе за неопределен период във времето върху стабилността на влезлия в сила съдебен акт, поради което и законодателят я е ограничил до 6 месеца, с компромиса този срок да започне да тече от "узнаване" от страна на осъдения за постановената спрямо него осъдителна присъда и когато е разполагал с реална възможност да се възползва от това си право. От друга страна, основателността на искането на задочно осъдения е пряко обвързано със спазване и от негова страна на задълженията му във връзка с правилата на НПК за редовното му известяване от органите на досъдебното производство или съда за извършваните процесуални действия във всички фази на процеса. Когато той по собствено усмотрение не се е възползвал от правото си на лично участие в хода на наказателното производство, без уважителни причини не се е явил пред съответния орган или се е укрил, то тогава не са налице условията на чл. 423, ал. 1 от НПК за уважаване на искането му за възобновяване заради неприсъственото му осъждане (по аргумент от чл. 423, ал. 1, изр. 2-ро от НПК). В случая, от данните по делото се установява, че осъденият С. е знаел за воденото срещу него досъдебно производство, за постановената му мярка за неотклонение "подписка" със задължение да не напуска и съответно да уведоми съда при промяна на посочения от него адрес в РБ. Напускането на този адрес и обективната невъзможност да бъде открит в страната при щателното му издирване поради излизането му извън пределите на страната ни и установяването му на неизвестен адрес в чужбина обосновава извод за желанието му да се укрие и избегне наказателна отговорност за престъпното му поведение, поради което не са налице условията по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Искането от името на осъдения П. С. за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Предвид горното и на основание чл. 426 вр. чл. 351, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение