Решение № 2063 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1979/2017 г.

Решение № 2063 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1979/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 Данъчно- осигурителния процесуален кодекс вр. с чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две касационни жалби: Първата е подадена от директора на дирекция "ОДОП" - П., като се обжалва Решение № 2351 от 12.12.2016 г. на Пловдивски административен съд по ад. № 1153/2016 г., в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261302242/31.07.201З г., издаден от ТД на НАП - П., на "Балко" ООД - гр. Х., ЕИК *********, относно отказано право на данъчен кредит за м. 01 и м. 03 2009 г. в общ размер на 9 829,60 лв. и съответните лихви за просрочие. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно съдът е отменил акта над горепосочените суми, като е приел, че по спорните фактури са доказани реално осъществени сделки за покупка на стоки от "Ник - 97" АД. Моли за отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Втората е подадена от "Балко" ООД- гр. Х., ЕИК ********* срещу решението на административния съд в частта, отхвърляща жалбата на дружеството против РА. Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Не е съгласен с изводите на съда, че следва да се откаже право на данъчен кредит и да се преобразува финансовият резултат в увеличение за 2010 г. Касаторът претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, пререшаване на делото чрез отмяна на съответната част на РА. Моли за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" и неоснователност на касационната жалба на "Балко" ООД. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК преценява следното: Касационните жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни. По същество настоящата инстанция съобрази следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 261302242 от 31.07.2013 г., издаден от В. В. П.-главен инспектор по приходите, в частта, в която е потвърден с Решение № 1142/01.11.2013 г. на директора на дирекция"ОДОП" гр. П., относно отказано право на данъчен кредит в размер на 60 127,49 лв., ведно с прилежащи лихви и допълнително начислен корпоративен данък за 2010 г. в размер на 3 945,38 лв., ведно с прилежащи лихви по отношение на "Балко"ООД, гр. Х., ЕИК *********. Съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно-производствените правила за неговото издаване. По отношение доставките от "НИК 97" ООД съдът е приел реалността на същите, доколкото по безспорен начин е доказано наличието на стоките при доставчика и техническа възможност за транспортирането и. С оглед изложеното, съдът е отменил РА относно тези доставки, а в останалата част е потвърдил РА по отношение доставките от "ЗАР ИМ ЕКС" ЕООД. За тях първоинстанционният съд е приел, че не се доказва реалността на доставките. Така постановеното решение е валидно, допустимо и частично неправилно. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - П.: Оспорва се решението, в частта, отменяща РА. Твърди се, че неправилно съдът е отменил акта за сумите по доставките на "Ник 97"ООД, като е приел, че по спорните фактури са доказани реално осъществени сделки за покупка на стоки. Тези възражения са основателни. Основателно е оплакването, че в действителност първоинстанционният съд е обсъдил само едно доказателство - ревизионен акт на доставчика, въз основа на който е приел, че той разполага с необходимата стока. Оттук необосновано е стигнал до извода, че тъй като доставчикът разполага и с техническа обезпеченост за извършване на спорните две доставки (наличие на собствени товарни МПС) прехвърлянето на собствеността върху стоката се е случило. В своята съвкупност обаче наличните доказателства сочат на извод, че не е доказано прехвърляне на правото на разпореждане, т. е. предаване на стоката. В този аспект наличието на плащане не променя горния извод. Не са налице приемо-предавателни протоколи, товарителници, пътни листове, които да са свързани с претендираните доставки по двете фактури. Това не е установено и след изпълнение на указанията на отменителното решение. При тези доказателства след като спорните доставки не са извършени реално, данъкът по тях е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и за ревизираното лице не е налице право на приспадане на ДК по тях. В тази част решението на АС е неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу РА за 2 броя фактури. По жалбата на "Балко" ООД: Първоинстанционният съд е възприел и възпроизвел правилно установената фактическа обстановка по спора и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Безспорно родово определени вещи, както многократно е приемал в практиката си ВАС се индивидуализират, чрез отделяне и предаване от продавача на купувача. Предаването на стоките и по този начин прехвърлянето на собствеността върху тях от доставчик на получател може да става чрез приемо- предавателен протокол или чрез транспортни документи подписани от двете страни. В конкретния случай към всяка от процесните фактури е представен "приемно- предавателен протокол", в които е индивидуализирано количество, без да е посочен вида на стоката, но тъй като самото предаване е свързано и с извършване на действия по товарене и разтоварване, за тях също следва да са налице съответните документи. В протоколите не се съдържат допълнителни данни относно мястото на натоварване, респективно получаването на стоките. Това не е установено и след изпълнение на указанията на отменителното решение, като жалбоподателят е можел да ангажира допълнителни доказателства - данни за собствеността на превозните средства, пътни листове, разпит на свидетели - шофьори и др. Обратно на твърденията в касационната жалба за доказана последваща реализация на доставеното чрез влагането му в производството он ревизираното лице, настоящата инстанция констатира, че такова изследване от страна на назначената ССЕ не е правено. Твърденията в такъв аспект следваше да са доказани от страна на ревизираното лице, в чиято тежест на доказване са всички факти, въз основа на които се претендира правото на кредит. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че не е установено каква продукция е произведена и дали за същата действително е било необходимо влагането на съответното доставено количество захар. Неоснователни са и доводите за незаконосъобразност на РА в частта по ЗКПО. На основание чл. 26, ал. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани. Такива разходи са тези, които не отразяват вярно стопанските операции, тъй като по издадените фактури не са настъпили данъчни събития. Предвид направените изводи за спорните фактури, издадени за оправдаване на разхода, правилно съдът е потвърдил тази част на РА като законосъобразна. В тези случаи не са налице фактически основания, въз основа на които да се приеме за осъществено изпълнението на доставките, поради което не е налице и правно основание за признаване за данъчни цели на разходите. С оглед изложено, решението и в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за разноски от страна на двете страни следва да се присъдят разноски съобразно потвърдения съдебен акт за страните по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение,