Решение № 7282 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2213/2016 г.

Решение № 7282 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2213/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството по делото е образувано по жалба на "РАСС" ООД, ЕИК 831834915, чрез адв. Красимира Димитрова, срещу Решение № 55 на Министерския съвет на Република България от 28.01.2016 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Модернизация на съществуващо трасе на път I - 8 "Калотина - Софийски околовръстен път" от км 1+000 до км 48+270, участък от км 1+000 до км 32+447,20", намиращи се на територията на община Драгоман, община Сливница и община Божурище, Софийска област. В жалбата се поддържа, че решението, като неправилно и непълно, следва да се отмени или измени в частта, с която се отчуждава и е определеното обезщетение за недвижим имот, описан в Приложение към т. 1 на решението: с номер по регистър 003320, землище на с. Калотина, общ. Драгоман, ЕКАТТЕ 35479, в населеното място, с начин на трайно ползване - обществен терен, с обща площ 1.800 дка, от които отчуждени 1.315 дка, за който е определено парично обезщетение от 14 763 лева. Жалбоподателят сочи, че в оспорения административен акт не е отразена намиращата се в имота сграда - ресторант със застроена площ от 140 кв. м, за който представят надлежно разрешение за строеж и разрешение за ползване. Твърди, че определената цена като обезщетение е само за земята, занижена е и не съответства на пазарните цени, а сградата - ресторант не е взета предвид, не е описана и не е оценявана. Ответникът по жалбата - Министерският съвет на РБ и заинтересованите страни - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците си по делото, не оспорват представените от жалбоподателя доказателства, но считат че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имота, видът, местонахождението и размерът му, стойността на дължимото обезщетение, собственикът. Спазени са и административнопроизводствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и със законоустановеното съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. В оспорената му част Решение № 55/28.01.2016 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на имот с номер по регистър 003320, землище на с. Калотина, общ. Драгоман, ЕКАТТЕ 35479, в населеното място, с начин на трайно ползване - обществен терен, с обща площ 1.800 дка, от които отчуждени 1.315 дка, за който е определено парично обезщетение от 14 763 лева. Правото на собственост на жалбоподателя върху отчуждавания имот се установява с представените по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.11.1998 г. и нот. акт № 198, от 06.06.1996 г. За сградата са представени разрешение за строеж № 57 от 23.10.1995 г. и разрешение за ползване № 6 от 14.02.1996 г. Основателно в жалбата се твърди, че в оспорвания административен акт не е посочена, като предмет на отчуждаване, сградата - ресторант за 50 места; 3 бр. магазини - изцяло засегнати от отчуждаването. От представената по делото скица е видно, че имотът е в землището на с. Калотина, общ. Драгоман, образуван е от имот рег. № 003196, начинът му на трайно ползване е "обществен терен" и в него се намират 2 сгради - ресторант с площ 140 кв. м и специализиран магазин с площ 104 кв. м. Представена е и данъчна оценка за имота. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждените имоти съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Съгласно заключението на вещото лице Александров, пазарната стойност на земята, подлежаща на отчуждаване е 4 397 лева, а стойността на обезщетението, дължимо за отчуждените сгради - 10 366 лева, или общата стойност на обезщетението за земя и сгради следва да бъде определено на 14 763 лева. Експертизата не е оспорена от страните и е приета от съда като обективна, мотивирана и компетентна. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (изм. бр. 105 от 2014 г.). Целта на посоченото изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици - същите бъдат възмездени парично с цена близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Съдът намира, че при приложение на посочените по-горе критерии за определяне на дължимото равностойното парично обезщетение, това за отчужденият имот правилно е определено от административния орган при приложението на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, независимо, че отчуждаваните сгради не са изрично посочени в административния акт. Че размера на обезщетението е правилно определен се установи по делото и от заключението на назначената съдебно оценителна експертиза. По делото не бяха представени доказателства, въпреки изрично дадените указания и възможност от съда, въз основа на които да се установи твърдяната в жалбата незаконосъобразност на оспореното решение в частта му относно определеното обезщетение за този имот. По изложените съображения настоящият състав счита, че в конкретния случай обезщетението за подлежащия на отчуждаване имот е правилно определено, жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на правния спор е неоснователна претенцията на жалбоподателя за присъждане на понесените по делото разноски. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК Върховният административен съд, трето отделение