Решение № 52 от 3.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2010 г.

Решение № 52 от 3.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С определение № 408/22.04.2010 г. по гр. д. № 111/2010 г. Върховният касационен съд, III г. о., не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 245/07.07.2009 г. по гр. д. № 256/2009 г. на Б. окръжен съд. Срещу влязлото в сила решение на Б. окръжен съд е подадена молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК от ответницата по исковата молба М. Г. Ф. от [населено място], област Б. Твърди се, че въззивното решение се основава на обстоятелства и факти, които не отразяват действителната фактическа обстановка. Молителката сочи, че впоследствие е намерила ново доказателство, затова, че е нямала никаква възможност да се издържа и се е ползвала от услугите на социалното подпомагане в[населено място]. Като такова сочи и представя удостоверение издадено през 2009 г., което по несъмнен начин доказва, че е имала нужда от издръжка от ответника, поради тежкото си материално положение. Моли се за отмяна на влязлото в сила решение на Б. окръжен съд и връщане делото на посочения съд за ново разглеждане. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от молителката М. Ф., която депозира писмени бележки от пълномощника си адв. А.. Ответникът по молбата за отмяна Г. И. А. е депозирал отговор по смисъла на чл. 306, ал. 3 ГПК. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, представеното с нея писмено доказателство, отговорът от ответника по молбата и с оглед правомощията, становището на молителката, изразено в съдебно заседание, писмената защита от пълномощничката й си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. Представеното с молбата удостоверение № 53/24.07.2009 г. не представлява ново доказателство, нито установява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. След като е издадено на името на молителката очевидно това е станало по нейна молба. Поради това изложеното в удостоверението е било известно на молителката, а именно, че е получавала подпомагане по Наредба № РДЧ7-5/16.05.2008 г. за отоплителния сезон 2008/2009 г. След като изложеното е удостоверено от съответната администрация и е било известно на молителката, тя е могла да се позове на този факт в хода на инстанционното производство, за което е следвало да прояви нужната активност своевременно. Поради това представеното с молбата за отмяна доказателство не дава основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което тя следва да се остави без уважение. С оглед изхода от спора молителката следва да заплати на ответника по молбата деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,