Решение № 15210 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2431/2018 г.

Решение № 15210 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2431/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. А., [гражданство] против решение № 237 от 18.12.2017 г., постановено по адм. дело № 393/2017 г. по описа на Административен съд С. Релевират се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Счита, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, чрез които да установи обективната истина и имащи съществено значение за личното му положение, като търсещо закрила лице. Ответникът, председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт Илиева в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът производство по чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил, като неоснователна жалбата на С. А., [гражданство], срещу решение № 15252 от 04.08.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Анализирайки бежанската история на чужденеца на база даденото интервю от него в хода на производството пред административния орган и актуалната справка за ситуацията в Ирак, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. В настоящият случай, видно от представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Видно от изявленията му, чужденецът е мотивирал молбата си за закрила с нежеланието му да се присъедини към шиитските милиции и да се сражава за тях, тъй като нямал войници, като същевременно, изрично е заявил, че не е имал никакви проблеми в Ирак. Въпреки липсата на пряка и непосредствена заплаха към него напуснал страната си по произход, защото така решило "семейството". Така изложените причини са извън приложното поле на ЗУБ. Жалбоподателят не твърди за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществува риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. По тези съображения крайният извод на административният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Ирак поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Спрямо него не съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Съгласно решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 на СЕС, за да бъде предоставена субсидиарна закрила на едно лице, на основание чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО (отм.); на Съвета на ЕС, респ. чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. Такова установяване по отношение на кандидата не е налично, а опасностите на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява спрямо него и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Ирак той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Съответно такива доказателства по делото не са представени. На следващо място, видно от текста на посоченото решение е, че съдът поставя като условие съществуващата опасност да е реална за лицето, търсещо закрила и следващото условие е въоръжените конфликти да се характеризират с безогледно насилие. Двете условия са взаимно свързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. В тази връзка от анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО (отм.); , дадено с решението по дело С-465/2007 г. на СЕО и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в Ирак, съдържаща се в следните справки: справка вх. № МД-600/22.05.2017 г., (представена в административното производство); справка с вх. № МД-1340/27.11.2017 г., представена пред първоинстанционния съд и справка вх. № МД-639 от 17.09.2018 г., относно общото положение в Ирак и И. К., представена в производството пред касационната инстанция от дирекция "Международна дейност" на ДАБ, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Не е и налице вътрешен въоръжен конфликт на територията на страната. Съществуващото насилие на места не е безогледно и чужденецът може да се ползва от вътрешна закрила от държавата си на произход. Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. От приложените по делото материали се установява, че обстановката в страната на произход на чужденеца не разкрива висока степен на нарушаване на човешките права, поради което не е приложим и принципа "non refoulеment" - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. При тези данни правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждия гражданин. Неоснователно е твърдението, че съдът в нарушение на чл. 78, ал. 2 ЗУБ не е събрал достатъчна информация за страната на произход. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата и информацията от представените справки относно общото положение в Ирак, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На следващо място, от представените пред настоящата инстанция доказателства е видно, че опити за привличане в шиитските милиции и по – специално в групировката "движението на знатните", се правят чрез учебни завадения, каквото касаторът посещавал. От доказателствата по делото е видно, а и не са налице твърдения той да е получавал персонална покана от шиитските милиции, като сам твърди, че призивът за присъединяване в редиците им срещу ДАЕШ бил насочен към всички студенти. Изрично е изтъкнал в интервюто пред административния орган, че не познава хора, които да са пострадали от тази групировка. Установява се още, че нейни членове са нахлули в дома на майка му, тя е била бита и е потърсила медицинска помощ и такава от властите. Подала е жалба, на база на която е образувана преписка, като официалните власти са взели мерки да се арестуват всички, които приличат на заподозрените. Видно от същото писмо (л. 37), документите по преписката са изпратени и до "Бюрото за разузнаване и борба с тероризма" и "Областна дирекция на полицията в Наджаф". Взетите мерки от съответните органи в страната на произход на чужденеца срещу извършеното престъпление оборват твърдението му, че той няма доверие в официалните власти, защото те подкрепяли шиитските милиции, съответно напускането на страната му се явява негов личен избор и решение. В тази връзка, правилен е извода на първостепенния съд, че ако в действителност властите в Ирак са имали някакво особено отношение към Ахмед, то те не биха го пуснали да отпътува от страната. Обстоятелството, че е напуснал легално и безпроблемно страната си на произход, е показателно за това, че държавните институции нямат особено отношение спрямо него, както и че напускайки Ирак, без да потърси помощ от компетентните държавни органи, чужденеца сам се е отказал от закрилата на страната си на произход, като не е потърсил подкрепа и закрила от официалните власти в Ирак, с оглед на твърдяното нежелание да се присъедини към шиитските милиции. Ако кандидатът за статут е лице, което търси закрила в друга страна, той би се възползвал от възможността за нея чак след като е изчерпал всички възможни варианти за защита в страната си на произход. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,