Решение № 6311 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9929/2012 г.

Решение № 6311 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9929/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Гецов Йорданов като ЕТ с фирма "Гали-Йордан Йорданов" със седалище в с. Гацово, общ. Разград, и адрес на управление ул. "П. Яворов" № 2, ЕИК по Булстат: 826048120, срещу Решение № 1708 от 29.06.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Варна по адм. д. № 1151 г. по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за регистрация по ЗДДС /АРЗДДС/ № 170421100017114/20.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 859/5.01.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора проверяващият орган неправилно е сумирал облагаемия му оборот с този на други задължени лица. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отмени оспореният административен акт. Претендира разноски. В с. з. касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна. Административният съд е установил, че на касатора е извършена проверка за установяване наличие или липса на основания за регистрацията му по ЗДДС. При проверката е установено, че чрез регистрирания ЕТ касаторът е осъществявал дейност в учебен център за подготовка на водачи на МПС в Разград, за която притежава Разрешение № 2254/8.02.2008 г., издадено от МТИТС - за извършване на обучение за водачи на МПС с лек автомобил "Фолксваген голф". Задълженото лице е подавало ГДД по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в които е декларирало доходи от дейност обучение за придобиване на правоспособност за управление на превозни средства, подлежащи на облагане с патентен данък. Констатирано е, че дейността се осъществява в учебен център, намиращ се в Разград. В хода на проверката е установен механизмът на извършваната дейност и реализирания от нея оборот: в издаденото разрешение за обучение на водачи са включени седем преподаватели, които извършват идентична дейност чрез регистрациите си като търговци или дружества по Закона за задълженията и договорите ("Гали-2" ЕООД, "Ники 88 М" ЕООД, ЕТ "Мобил-99-Евгени Шишев", ЕТ "Ауто консулт-Г. Малчев", и три ДЗЗД: "Николов", "Ганчев" и "Викитранс"). Обучаваните курсисти се включват в регистър на учебния център и се представят пред ДАИ от името на същия. Проверяващият орган е установил сключени договори за поръчка с всеки един от указаните преподаватели като лица, представляващи съответните търговци или ДЗЗД. Последните също се ползват от разрешението, но счетоводно плащанията от курсистите се отчитат поотделно от всяко задължено лице. Органът по приходите е анализирал сключените договори за поръчка, като е установил, че по тях проверяваният търговец е длъжен да включи в списъка към издаденото разрешение посочените преподаватели, да извърши теоретично обучение и административно и обслужване на курсистите; а преподавателите-доверители са длъжни да заплащат на едноличния търговец възнаграждение в размер на по 1/8 част от размера на таксата за издаване на разрешението и да му изплащат допълнително възнаграждение за всеки преминал обучение курсист фиксирана парична сума. Проверяващият орган е съпоставил данните от регистъра на едноличния търговец с отчитаните от него приходи и е установил, че тези приходи не съответстват на сумата на заплатените от курсистите обучения. Констатирал е, че жалбоподателят и настоящ касатор е декларирал приходи само от осъществените от него обучения на курсисти, а приходите от останалите курсисти се отчитат от посочените по-горе търговци и ДЗЗД. Органът по приходите е сумирал приходите на всички търговци и ДЗЗД и ги е включил като облагаем оборот на едноличния търговец, като се е позовал на издаденото на негово име разрешение и на обстоятелството, че правата по разрешението не могат да се прехвърлят. Така е определил достигнат към 31.08.2008 г. облагаем оборот в размер над 50000 лв. и задължение за регистрация по ЗДДС до 14.09.2008 г. Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Споделената от административния съд теза на органа по приходите не държи сметка за легалната дефиниция на понятието облагаем оборот, който според относимото към казуса правило на чл. 96, ал. 2, т. 1 ЗДДС представлява сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки. По делото няма спор, че услугите по обучение на водачи на МПС са облагаеми доставки. Обаче не всички доставки, които органът по приходите е включил в облагаемия оборот на касатора, са били действително извършени от него. На практика проверяващият орган е изградил фикцията, че доставките на услуги са реализирани самостоятелно от проверявания едноличен търговец. Не е отчел обаче факта, че всяко от дружествата на общо основание е отчитало приходи от дейността в счетоводството си и в подадената ГДД. Ако се възприеме този подход, всеки приход ще участва двукратно във формирането на облагаемия оборот - веднъж при съответния търговец и втори път при касатора. Респ. те ще бъдат и двойно обложени при достигане на прага за регистрация. Очевидно не такава е логиката на закона. Освен това нито административният акт, нито съдебното решение могат да почиват на предположения. Те следва да се основават само на действително установени факти посредством допустимите по ДОПК и АПК доказателствени средства. Не съществува законова пречка за своеобразното сдружаване между "Гали-2" ЕООД, "Ники 88 М" ЕООД, ЕТ "Мобил-99-Евгени Шишев", ЕТ "Ауто консулт-Г. Малчев", ДЗЗД "Николов", ДЗЗД "Ганчев" и ДЗЗД "Викитранс" под егидата на касатора. Не се твърди и не се доказва укриване на приходи при посочените дружества. Напротив - установява се самостоятелно отчитане на реализираните при тях приходи от доставки на услуги. Не води до различен извод и съобразяването на обстоятелството, че съгласно Наредба № 37 от 2.08.2002 г. правата по издаденото разрешение за обучение на водачи на МПС не могат да се прехвърлят. Евентуалните нарушения при ползване на разрешението се санкционират по друг ред, а не чрез изкуствено сумиране на облагаеми обороти, реализирани от отделни задължени лица. Налага се изводът, че задълженото лице не реализирало изискуемия от закона облагаем оборот в размер над 50000 лв. да 12 месеца преди текущия, поради което незаконосъобразно приходният орган го е регистрирал по ЗДДС. Като е приел противното и е отхвърлил жалбата, Административен съд - гр. Варна е постановил неправилен съдебен акт. Той подлежи на отмяна и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, спорът следва да се реши с отмяна на незаконосъобразния АРЗДДС. С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски е основателно. Същите се установиха в размер на 1025 лв., от които 75 лв. - държавни такси, 200 лв. - депозит за ССЕ и 750 лв. - адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция. Съдът намира, че същото е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на казуса, тъй като надвишава пет пъти минималното предвидено възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което го редуцира до 300 лв. Така мотивиран, Върховният административен съд, Осмо отделение,