Решение № 951 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3336/2007 г.

Решение № 951 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3336/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Ани Саралиева Производството е по § 2, ал. З ПЗРГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от ответниците по исковата молба - С. П. Р. и С. Г. Ш., против въззивно решение № 1-360/18.12.2006 г. по гр. д. № 852/2006 г. по описа на Бургаския окръжен съд, Първи граждански въззивен състав. Обстоятелствата по делото са следните: Г. С. Ш. от град Б. е предявил против против С. П. Р. и С. Г. Ш., иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), за признаване по отношение на ответниците, че първата ответница не притежава право на пожизнено ползване на недвижими имоти, подробно изброени и описани в исковата молба. Ищецът обосновава иска с факта, че имотите не са съпружеска имуществена общност, а изключителна негова собственост. С решение № 822/30.5.2006 г. по гр. д. № 778/2006 г. Бургаският районен съд, е приел за установено между ищеца и ответниците, че ответницата С. П. Р. не притежава право на пожизнено ползване на имотите, описани в исковата молба. С решение № I - 360/18.12.2006 г. по гр. д. № 852/2006 г., по въззивна жалба от ответниците С. П. Р. и С. Г. Ш., Бургаският окръжен съд е обезсилил решението на първата инстанция в частта, отнасяща за С. Г. Ш., и е прекратил производството в тази част като недопустимо. В останалата част, относно ответницата С, решението на районния съд е оставено в сила. Въззивната инстанция е приела, че процесиите имоти са изключителна собственост на ищеца, придобити от него преди брака му с ответницата по исковата молба, тъй като имотите прехвърлени на детето им от брака - С., са построени в замяна на отстъпено на строителна фирма право на строеж върху бъдещи обекти, без доплащане. Съдът е стигнал до извод, че влагането на допълнителни средства от съпрузите за създаване на постройката в груб вид не се установява от данните на изслушаната от съда и приета от него техническа експертиза, а и не фигурира като условие в нотариалния акт от 1993 г. Прието е също така, че преводът от общо 270000 неденоминирани лева не е доказано да са вложени в строежа на обектите, изхождайки от трайната съдебна практика, че изградената в груб вид постройка представлява самостоятелен обект, който подлежи на отчуждаване. Относно влагането на средства за довършителни работи въззивната инстанция е стигнала до извод, че то представлява подобрения, които пораждат облигационно взимане, но не създават вещни права. Поради това съдът е стигнал до крайния извод, че е налице пълна трансформация на имуществото, поради което ответницата няма вещни права върху него Срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд е подадена касационна жалба от двамата ответници по исковата молба -С. Р. и С. Ш., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), подробно изложени в нея. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляна иска. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката С. Р. надв. Джеров, който депозира и писмена защита. Претендират се разноски. Ответникът по касация - Г. С. Ш., е депозирал възражение по смисъла на чл. 218г ГПК (отм.), с което оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на окръжния съд - в сила. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на касационната жалбоподателка, изразено в съдебно заседание пред настоящата инстанция, писмената му защита, писменото възражение на ответника по касация и с оглед правомощията си по глава XIX "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна, по следните съображения: Законосъобразно и обосновано Бургаският окръжен съд е стигнал до извод, че процесиите имоти са изключителна собственост на ищеца, придобити от него преди брака му с ответницата и касационна жалбоподателка в настоящото производство. Този извод съответства изцяло със събраните по делото доказателства, включително и представените по делото нотариални актове, без този от 1998 г. Доколкото е налице предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответницата по него е да докаже, че спорното право е възникнало, а ищецът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. В процесния случай ищецът е доказал тези факти, а ответницата не е доказала възникването но спорното право, тъй като ангажираните от нея доказателства /телеграфни преводи/ не установяват заплащане на имота по време на брака. По делото липсват каквито и да е доказателства установяващи такова заплащане. Законосъобразни са изводите на окръжния съд, че влагането на средства в имота след предаването му в груб вид не създава за касационната жалбоподателка вещни права, а поражда само облигационни вземания. Изцяло ирелевантни са наведените оплаквания за процесуални нарушения от страна на въззивната инстанция, относими към процесуални нарушения на районния съд с оглед TP № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, с оглед правомощията на въззивната инстанция. Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г. о.