Решение № 4109 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14266/2012 г.

Решение № 4109 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14266/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Алдекс" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. "Н. Петков" № 2, вх. В, ап. 6, представлявано от управителя Огнян Йорданов Дермански, чрез адв. Кривошиева, против Решение № 463 от 17.10.2012 г. на Административен съд, гр. В. Търново, по адм. д. № 356 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 1200/1001571/28.10.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 142/14.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди м. 10.2007 г., м. 05, 09 и 10.2008 г. е отказан данъчен кредит общо в размер на 15 753,74 лв. по 7 бр. фактури с издател "Дитекс БД", документиращи доставки на дървесина и са определени корпоративен данък и лихви, въз основа на увеличение на финансовия резултат за съответните периоди със стойността по тези фактури. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован фактически извод за липса на реални доставки по процесните фактури; както по време на ревизията, така и при оспорването на РА, фирмите доставчик и получател по фактурите не разполагали със счетоводните си документи, които били иззети от Окръжна прокуратура Ловеч. На прекия доставчик бил съставен РА по ЗДДС за периода 27.10.2005 г. -31.12.2009 г./включващ процесните данъчни периоди/, съгласно който изрично сделките по процесните седем фактури били приети за реални, а определените на прекия доставчик данъчни задължения били внесени. Иска се отмяна на решението и на РА в посочената част, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. Търново при ЦУ на НАП, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорна пред първоинстанционния съд е била реалността на доставките с предмет "дървесина" по седем броя фактури, издадени от посочения по-горе пряк доставчик /свързано с РЛ лице/ като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит и на разходи на получателя по тях. За да отхвърли жалбата на РЛ, първоинстанционният съд подробно е анализирал представените доказателства относно доставките по всяка една от процесните фактури и е потвърдил фактическите констатации на органите по приходите, че не е доказано реалното предаване на предмета на доставките между свързаните лица - пряк доставчик и ревизираното лице. Установено било от представените по делото превозни билети, че двете фирми, вписани като ползватели в билетите, продавали дървесина на физически лица, нерегистрирани по ЗДДС, но нямало убедителни доказателства за предаване и транспортиране на фактурираната стока между тях. Съдът е приел, че не са представени доказателства от счетоводството на прекия доставчик относно материалните му запаси от дървесина по видове и асортименти, а също, че РЛ не е представило дневник на доставената, преработена и експедирана дървесина, относно последващи облагаеми доставки с предмета на процесните фактури. Обосновано на събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че реалността на процесните доставки не е доказана. Не е доказана идентичност между предмета на процесните фактури и тези, по които прекият доставчик е получател от различни държавни горски стопанства по вид, асортимент, качество и количество на дървесината. Представени са приемо-предавателни протоколи към пет от фактурите за измерване на дървесината между прекия доставчик и РЛ, съгласно които това е станало в преработвателен цех на РЛ в с. Кирчево. Няма доказателства как процесната дървесина е била превозена до този цех. Отделно, записаното в протоколите противоречи на писмените обяснения, дадени от управителя на прекия доставчик, съгласно които стоката не е напускала временния склад на прекия доставчик при прехвърлянето на собствеността на РЛ. Всички тези доказателства са оспорени относно достоверността на датите, автентичността и съдържанието им. За реалността на доставките по останалите две фактури не са представени никакви доказателства. Представените при административното обжалване четири фактури за транспорт, издадени от "Троян - Автотранспорт"АД не могат да се свържат с превоза на стоката по процесните фактури, както правилно е приел и административният съд. Относно възражението на жалбоподателя за доказателствената стойност на представените превозни билети, наличието на превозни билети на доставчика само по себе си не е достатъчно, за да създаде сигурно убеждение у съда в истинността на конкретното фактическо твърдение относно реалността на процесните доставки, каквато е целта на пълното доказване. Превозният билет удостоверява единствено произхода и качеството на асортиментите дървесина и се издава за всяко отделно транспортно средство, преди извършване на транспорта. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 59, ал. 16 от Закона за горите (отм.). Той не може да докаже реалното предаване на дървесината на касационния жалбоподател. Няма каквито и да е било данни, че транспорт е извършен, нито от доставчика, нито от получателя, нито от трето лице. Налице са данни, че ревизираното лице притежава товарни автомобили и има нает персонал, но не и данни, че тези ресурси са използвани за транспорт на процесната дървесина - например като пътни листи, товарителници или други транспортни документи, командировъчни и др. Освен това в представените превозни билети, издадени от ДГС - Ловеч, получатели на дървесния материал са различни физически лица, които не могат да бъдат обвързани с дружеството. В някои от тях като собственик на дървесината е вписан "Дитекс БД" ЕООД, но за получател са посочени физически лица от различни населени места в страната. Както правилно е заключил първоинстанционният съд, на практика е невъзможно, след анализ на представените в хода на съдебното производство превозни билети, конкретният превозен билет да бъде обвързан, т. е. да е ясно към коя от спорните фактури следва да бъде отнесен, тъй като е налице голямо разминаване в датите на билетите, когато логично следва да е извършено реалното транспортиране на дървесината и предаването й на получателя с датите в процесните фактури. Липсата на документи, удостоверяващи движението и съхранението на дървен материал е навела съда до правилният извод, че така издадените превозни билети имат за цел да обосноват предаването на родово определени вещи между свързаните лица "Алдекс" ЕООД и "Дитекс БД" ЕООД без реално разместване на материални блага. Достатъчното количество дървен материал при доставчика не е основаните да се приеме, че точно това количество дървесина е предадено на жалбоподателя. С касационната жалба е представен РА № 111001525/19.08.2010 г. и ревизионен доклад на прекия доставчик по процесните фактури - "Дитекс БД" ЕООД за установяване на задължения по ЗДДС за периода 27.10.2005 - 31.12.2009 г. Касационният жалбоподател излага доводи, че след като доставките по посочените фактури при ревизията на доставчика "Дитекс БД" ЕООД са приети за реално извършени, първоинстанционният съд неправилно е приел обратното. В рамките на настоящия спор, по който издателят на процесните фактури не е страна, задълженията на последния към данъчната администрация имат само косвено значение, доколкото ревизионният му акт е представен като доказателство за действителното наличие на облагаеми сделки. Съгласно чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО, платец на ДДС е всяко лице, което го начисли във фактура, независимо от задължението за заплащането му поради облагаема ДДС сделка. В този смисъл е и практиката на СЕС, по дело C-566/07, както и по дела С-643/11 и С-642/11, в решенията по които съдът тълкува разпоредбата в смисъл, че ДДС се дължи от начислилото го във фактурата лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка. Само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него ДДС, не може да се направи извод, че тя е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Възможно е на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена оставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка, независимо, че в издаден на издателя на същата фактура РА не е направена корекция на декларирания от него ДДС, в който смисъл е и посочената практиката на СЕС. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,