Решение № 11316 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5067/2015 г.

Решение № 11316 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5067/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - Варна при ЦУ на НАП, против решение № 655/21.03.2015 г. по адм. дело № 3451/2014 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От ответника: ЕТ "Ники-48-Николинка Тодорова", гр. Варна, представляван от собственика-Николинка Тодорова Великова, чрез пълномощника му - адв. Кръстева, е постъпил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил Акт за дерегистрация по ЗДДС № 030991400004839/16.06.2014 г. на орган по приходите, потвърден с решение № 500/7.08.2014 г. на и. д. директора на Д "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който ЕТ "Ники 48 - Николинка Тодорова", гр. Варна е дерегистриран по ЗДДС, считано от 26.06.2014 г. Оспореният акт е издаден на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС, вр. с чл. 176, т. 3 от с. закон - системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС, а именно неподаване на Справка декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, за повече от три данъчни периода. За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че същия е незаконосъобразен, тъй като не съдържа мотиви - освен фактически изводи трябва да има и мотиви за приложението на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, тъй като дерегистрацията на търговеца е изключително тежка санкция, налагането на която следва да бъде надлежно обоснована. Освен това е приел, че нарушението на чл. 176, т. 3, вр. с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, трябва да е виновно, т.е. да има умисъл у задълженото лица, че извършва такова нарушение, докато в случая такъв умисъл липсва, тъй като по делото е установено, че ЕТ има ел. адрес и ел. подпис и че за процесните д. периоди м. 01 - м. 04.2014 г. е подавал СД по електронен път, но на друг ел. адрес на НАП - infocenter@nra.bg, което не означава, че са ненадлежно подадени. Фактът, че липсва потвърждение от НАП за приемането им, съответно издаване на вх. номер и дата чрез изпращане на ел. съобщение от НАП /по аргумент от чл. 102, ал. 2 от ДОПК/ според съда означава, че органите по приходите не са изпълнили задължението си да направят отказ от приемане на СД, поради ненадлежното им подаване - чл. 102, ал. 3 ДОПК. Накрая съдът е извел извод, че дори и да е налице ненадлежно подаване на СД по ел. път, не е налице умишлено и системно неизпълнение на задълженията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, тъй като ЕТ е направил опит за подаването им по ел. път и липсва умисъл за тези нарушения. Решението е правилно като краен резултат. Касационният съд не споделя правните изводи на съда, че за да бъде приложен чл. 176, т. 3 от ЗДДС, трябва да е налице виновно неизпълнение на задълженията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, от страна на санкционираното лице, в случая на ЕТ "Ники 48-Николинка Тодорова". Вината, под формата на умисъл или непредпазливост, е понятие на наказателното право, респ. административно-наказателното право и касае физическите лица, извършители на престъпления и административни нарушения по ЗАНН. В случая наложената санкция - служебна дерегистрация на ЕТ от органа по приходите, издадена на основание чл. 176, т. 3, вр. с чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС, не изисква установяването на вина на задълженото лице, под каквато и да е форма, т.е. вината не е елемент от хипотезиса на правната норма. Такъв елемент е обективно установеното неизпълнение на законово регламентирани в чл. 125, ал. 1 от ЗДДС задължения на регистрирано по ЗДДС лице, да подаде в срок, пред органа по приходите справка-декларация, въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, което да е системно, т.е. три и повече пъти. Разпоредбата не изисква установяване на виновно поведение при това неизпълнение. Ето защо неприемливи са изводите на съда за липса на вина при неизпълнението или лошото изпълнение на тези задължения от страна на ЕТ, която липса възпрепятства налагане на санкцията, а оттук и незаконосъобразност на оспорения акт за дерегистрация. В тази част, правните изводи на съда са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция. Независимо от това обжалваното решение е правилно като краен резултат, тъй като оспорения акт е без същински мотиви, обосноваващи издаването му. В тази връзка настоящия състав споделя изцяло мотивите на решаващия съд, че в акта липсват мотиви-съображения на органа защо налага дерегистрацията на ЕТ по ЗДДС, при положение, че може и да не я налага, тъй като действа при условията на оперативна самостоятелност и е бил длъжен да изложи мотиви по наложеното решение, а не само мотиви по фактите - относно наличието на системно неизпълнение на задълженията по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. При установяване на обстоятелствата по чл. 176 от ЗДДС органа по приходите следва да обоснове с допълнителни съображения /мотиви/ издаването на акт за дерегистрация, а не направо въз основа на фактите да приема, че дължи прекратяването на регистрацията на ДЗЛ, защото упражнява дискреционна власт, а не власт при обвързана компетентност. При упражняването на първата, по аргумент от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК, избраната възможност следва да постига целта на закона и да е съобразена с изискванията за съразмерност, защото проверката за законосъобразност на оспорения акт обхваща и съответствието му с целта на закона. Липсата на мотиви по избора за налагане на тази санкция - прекратяване регистрацията на ЕТ по ЗДДС, възпрепятства съда да формира извод доколко целта на закона би могла да се постигне и чрез прилагане на по-благоприятна за лицето мярка. Този порок, както правилно е установено и от съда, представлява достатъчно основание за отмяна на акта. Ето защо, като е отменил оспорения акт на това основание - липса на мотиви, съдът е приложил правилно закона и решението му се явява правилно. Като валидно, допустимо и правилно същото следва да се остави в сила. При този изход по спора на ответника се дължат разноски за касационната инстанция, в размер на 230 лева заплатен адвокатски хонорар, видно от договора за правна защита и съдействие, на стр. 11. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение