Решение № 15873 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7583/2010 г.

Решение № 15873 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7583/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 23 от 21.04.2010 г., постановено по адм. д. № 16/2010 г. Административен съд гр. Силистра е отхвърлил жалбата на "Варнафарма холдинг" ООД, представлявано от управителя Светлана Александрова Марешка против заповед № РД-0912-300/25.09.2009 г. на директора на РЗОК - Силистра като неоснователна. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от Светлана Марешка, в качеството на управител и представляващ "Варнафарма холдинг" ООД гр. Варна с оплакване, че е порочно, съдържа неправилни правни и фактически изводи. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срок и процесуално допустима, като по същество е неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора и изложил обосновано правните си доводи. Възраженията в касационната жалба по релевираните касационни основания са твърде общи и не са конкретно обвързани с изложените от съда в мотивите на обжалваното решение. Несъстоятелно е твърдението, че съдът изцяло се е съгласил със становището на РЗОК-Силистра. При спазване разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК е извършена цялостна проверка за законосъобразността на оспорената заповед. Изложени са мотиви за спазени от страна на административния орган процедурни правила по чл. 27 и чл. 28 от сключения между страните индивидуален договор за назначаване на проверка, която е завършила с констативен протокол, подписан от контрольорите и ръководителя на проверяваната аптека. В констативния протокол е описано нарушението, за което е наложена санкцията "финансова неустойка", изразяващо се в липса на поставена отличаваща маркировка /стикер/ на 7 опаковки лекарствен продукт, подробно описани в протокола. При този необорен факт, както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата касационна инстанция, правилно съдът е преценил, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от договора, съгласно която се задължава да съхранява и отпуска лекарствени продукти с поставена и ненарушена отличителна маркировка на НЗОК. От представените доказателства не е доказано твърдението на касатора за наличие на гратисен период до 15.07.2009 г. В мотивите на оспорената заповед изрично е отразено, че НЗОК нито писмено, нито на интернет страницата си не е обявявала гратисен период до 15.07.2009 г. за отпускане на лекарствени средства без стикери. Без правна стойност е възражението в касационната жалба, че в случая не е констатирано увреждане на НЗОК или пациент. Наложената санкция касае неизпълнение на договорно задължение, което не е задължително да е обвързано и с вредоносен резултат. Видът и размерът на санкцията е определен съгласно чл. 35, ал. 1т. 3"а" от ИД и се явява правилно приложен. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,