Решение № 124 от 31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2389/2017 г.

Решение № 124 от 31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2389/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на Руската Федерация, представлявана от А. С. К., управляващ делата на президента на Руската Федерация, чрез процесуалния представител адвокат Г. Ч., за отмяна на влязло в сила решениe № 182 от 1.11.2016 г. по гр. д. № 1488/2015 г. на ВКС, I г. о. в частта, с която е отменено въззивното решение на Софийски градски съд, IV-В въззивен състав, постановено на 9.02.2015 г. по в. гр. д. № 378/2011 г. и вместо това е прието за установено по отношение на Руската Федерация, че Сдружение "Дружество на руските граждани в Република България", вписано в регистъра на СГС по ф. д. № 2884/1997 г., е собственик на основание универсално правоприемство на поземлен имот № 2843 с площ от 10170 кв. м. в кв. 2 по плана на [населено място], местност П., при граници: улица, ПИ 2842 и ПИ, отреден за водни площи и озеленяване, за който имот, съгласно заповеди № РД-50-09-507 от 21.10.1987 г. и № РЗ-09-64 от 29.02.2006 г. заедно с ПИ № 2842 е бил отреден УПИ III - за почивна станция и озеленяване от кв. 2, с площ на УПИ 12300 кв. м., при граници на УПИ: от две страни улици и ПИ, отреден за водни площи и озеленяване, а съгласно скица на поземлен имот № 64819/29.10.2013 г. на СГКК - гр. С. представляващ поземлен имот с идентификатор 55419.6707.2843, както и на поземлен имот № 2842 с площ от 2636 кв. м. в кв. 2 по плана на [населено място], местност П., при граници: от две страни улици, ПИ 2843 и ПИ, отреден за водни площи и озеленяване, за който имот съгласно заповеди № РД-50-09-507 от 21.10.1987 г. и № РЗ-09-64 от 29.02.2006 г. заедно с ПИ № 2843 е бил отреден УПИ III-за почивна станция и озеленяване, от кв. 2, с площ на УПИ 12300 кв. м. по плана на [населено място], местност П. и при граници на УПИ: от две страни улици и ПИ, отреден за води площи и озеленяване, а съгласно скица на поземлен имот № 64819/29.10.2013 г. на СГКК-гр. С. представляващ поземлен имот с идентификатор 55419.6707.2842 с адрес [населено място], район П., с площ 2637 кв. м. Молителят поддържа основанията за отмяна чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Твърди наличие на новооткрити писмени доказателства, приложени към молбата, обосноваващи липсата на правоприемство между Съюза на съветските граждани в НРБ и Сдружение "Дружество на руските граждани в Република България", както и правото на собственост върху процесните имоти в полза на Руската федерация. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се обосновава с довод, че от книжата по делото е видно, че Руската Федерация не е била редовно призована в производството пред инстанциите по същество, както и пред касационната инстанция, съобразно изискванията на Конвенцията за връчване на съдебни и извънсъдебни книжа по граждански и търговски дела, /обн. ДВ, бр. 65/8.08.2000 г./ и Договора между Народна Република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела /обн. ДВ, бр. 12 от 10.02.1976 г./ Поддържа се, че в исковата молба посоченият от ищеца ответник е Посолството на Руската Федерация в Република България. Извършената впоследствие промяна в ответника, а именно с насочването на иска срещу Руската Федерация, не е отразена при призоваването, т. е. Руската Федерация не е била редовно призована като ответник по делото. Ответникът по молбата Сдружение "Дружество на руските граждани в Република България", чрез процесуалния му представител адвокат К. М., изразява становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на II г. о. констатира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска на няколко основания, а именно когато установи, че вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В разглеждания случай, молителят твърди, че в нарушение на процесуалните правила не е бил редовно призован в производството, съобразно изискванията на Конвенцията за връчване на съдебни и извънсъдебни книжа по граждански и търговски дела, /обн. ДВ, бр. 65/8.08.2000 г./ и Договора между Народна Република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела /обн. ДВ, бр. 12 от 10.02.1976 г./ Видно от книжата по първоинстанционното дело, исковата молба е предявена на 12.03.2008 г. срещу ответник Посолство на Руската Федерация в Република България с адрес за призоваване - [населено място], [улица]. С молба от 3.04.2008 г. ищецът е посочил, че искът следва да се счита предявен срещу Руската Федерация, чрез посолството и в РБ. Изготвените от първоинстанционния съд съдебни поръчки за осъществяване от министерство на правосъдието са за "връчване на съдебни книжа чрез Руската Федерация срещу Посолството на Русия в [населено място] /л. 66/. От съдебните книжа към поръчката е видно, че е приложен препис на първоначалната искова молба без да е отразено извършеното уточнение на ответника. В писмо от 7.09.2009 г. на министерство на правосъдието /л. 180/ се сочи, че съдебната поръчка, касаеща Посолството на Русия в Република България е изпратена на Министерство на външните работи, за препращане и изпълнение по дипломатически път. С писмо от 19.12.2009 г. /л. 185/ на Министерство на външните работи до първоинстанционния съд са изпратени нота № 118 /на посолството на Руската Федерация от 9.12.2009 г. и два комплекта документи, съдържащи молба за правна помощ, искова молба от "Дружеството на руските граждани в Република България" срещу посолството на Руската Федерация в РБ, други приложения и доказателства. С резолюция от 8.01.2010 г. на съдията-докладчик е посочено, че доколкото липсват данни за момента, в който на ответника са връчени книжата, т.е. кога е изпълнена съдебната поръчка, то следва да се приеме, че връчването е осъществено на 19.12.2009 г., когато е приложена нота № 118/. В последната се посочва, че се връщат съдебните документи. Впоследствие спрямо ответника е приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ГПК и на 19.05.2010 г. е постановено решение, с което е отхвърлен срещу Руската Федерация иск по чл. 108 ЗС за процесните имоти. По образуваното по въззивна жалба срещу решението, подадена от "Дружество на руските граждани в Република България", въззивно производство в СГС, е предприето връчване на съдебни книжа на Руската Федерация, в качеството и на въззиваем. Съдебната поръчка е връщана няколкократно от министерство на правосъдието поради неоформяне на книжата, съобразно изискванията на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела /обн, ДВ, бр. 65/2000 г./ Относно последната съдебна поръчка с дата 18.03.2014 г., съдържаща молба за правна помощ, призовка, основни елементи на акта, искова молба /срещу ответник Посолство на Руската Федерация/, решение на СРС, въззивна жалба, извлечение от ГПК, е постъпило писмо на МП от 7.04.2014 г., в което е посочено, че за връчване на съдебни книжа на компетентния орган, представляващ Руската Федерация в Република България, поръчката се изпраща на МВнР за изпълнение по дипломатически път. На 23.06.2014 г. е приложено писмо на МВнР до МП, в което се сочи, че във връзка с изпълнение на съдебна поръчка се изпраща копие от нота № 6473/4 ед. от 24.05.2014 г. на министерство на външните работи на РФ. От извършения в СГС превод на нотата е видно, че поръчката се връща без изпълнение. Изразено е становище, че се води производство без съгласие на Руската Федерация в нарушение на нормите на международното право. С определение от съдебно заседание на 1.10.2014 г. състав на въззивния съд е приел, че по отношение на Руската Федерация е развита процедура по призоваване със съдебна поръчка и е даден ход на делото, както и ход на устните състезания. Постановено е решение от 9.02.2015 г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд. В касационното производство, образувано по касационна жалба на "Дружество на руските граждани в Република България" срещу въззивното решение на СГС, е разпоредено извършване на нова съдебна поръчка по реда на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела. В приложенията са и копие на съдебните книжа: касационната жалба и изложение към нея, определение № 293/18.05.2015 г., препис-извлечение от ГПК - Глава ХII, както и удостоверение съгласно чл. 6 от Конвенцията. С писмо от 21.06.2016 г. на МП до ВКС е посочено, че съдебната поръчка се изпраща на МВнР за изпълнение по дипломатически път. На 28.09.2016 г. МВнР е депозирало във ВКС копие от нота № 10128-н/4ед от МВнР на Руската Федерация. След приключване разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 29.09.2016 г. се е явил процесуален представител на ответника по касационната жалба с приложено пълномощно № 4-3066/30.12.2015 г. Налице са допуснати от първоинстанционния и въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителя в делото. Още в първоинстанционното производство не е осъществено редовно призоваване на Руската Федерация в процесуалното и качество на ответник по предявения срещу нея иск с правно основание чл. 108 ЗС, по надлежния ред и при спазване изискванията на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела /ДВ, бр. 65/2000 г./. Първоначално исковата молба е предявена срещу ответник Посолството на Руската Федерация и извършената промяна по отношение на ответника, не е отразена в съдебните книжа в първоинстанционното производство. Производството е приключило с постановяване на решение срещу Руската Федерация в процесуалното и качество на ответник. Връчването на книжата по делото е с адресат - Посолството на Руската Федерация в РБ. Книжата не са били оформени за връчване на компетентния орган, представляващ Руската Федерация в РБ чрез Министерство на външните работи на Руската Федерация, при изготвянето им въобще не е отчетена извършената промяна в ответника. Въпреки връщане на книжата по делото и констатираната от първоинстанционния съд неяснота за изпълнението на съдебната поръчка, е даден ход на делото и е постановено решение. Правото на ефективна процесуална защита на страните в процеса е гарантирана от разпоредбите на ГПК, визиращи установена процедура по призоваване на страната за съдебното заседание, надлежно връчване на съдебните книжа, даване на възможност за отговор и възражения по реда на чл. 131 ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че е налице редовна процедура по призоваване на ответника - Руска Федерация, без данни надлежно да е осъществена съдебна поръчка по реда на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела /Хагската конвенция от 1965 г./. Процесуалните пропуски в първоинстанционното производство не са отстранени във въззивното производство, което е образувано по жалба на ищцовата страна. При това положение следва да се приеме, че вследствие допуснати нарушения на процесуалните правила молителят е бил лишен от възможността да участва в делото на първа, а впоследствие и на втора инстанция. Без да са спазени процедурите по връчване на препис от исковата молба и доказателствата по предвидения в Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела /ДВ, бр. 65/2000 г./ със съблюдаване на предвидените в ГПК срокове с оглед предвидените ранни преклузии за релевиране от страна на ответника на правоизключващи и правопогасяващи възражения, както и за представяне на доказателства, първоинстанционното производство е проведено и приключило с постановяване на решение. Налице са сочените основания на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. След като основанието за отмяна касае правото на участие в процеса на молителя, то атакуваното решение на ВКС /независимо от наличие или не на изпълнена по реда на цитираната конвенция поръчка за призоваване в касационното производство/ следва да се отмени в частта, с която искът срещу Руската Федерация е уважен и делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд за извършване на следващите се процесуални действия, осигуряващи участие на молителя в процеса от фазата на връчване препис от исковата молба. При това положение не следва да се обсъжда въпроса дали е налице соченото в молбата за отмяна основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предвид приложените към нея писмени доказателства. В частта, с която е отхвърлено искането, съдържащо се в иска по чл. 108 ЗС за предаване владението на същите имоти, влязлото в сила решение не е предмет на производството по отмяна /не е атакувано от страна по делото, която има правен интерес от отмяната/. Производството по делото ще има за предмет само искането за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесните имоти. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.