Решение № 5695 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2017 г.

Решение № 5695 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на директора на Директора на Дирекция "Контрол" при Териториална дирекция В. на Национална агенция по приходите /ТД на НАП/, подадена чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт Н., срещу решение № 1227/06.07.2017 г., постановено по адм. д. № 1212/2017 г. по описа на Административен съд - гр. В.. С атакуваното решение е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 99-ОП от 26.04.2017 г. издадена от Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В., с която на "Д." ЕООД, е наложена принудителна административна мярка "запечатване и забрана за достъпа за срок от седем дни на обект: магазин за бельо, находящ се в гр. В., бул. К. Б. I, № 51", на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС и чл. 187 от ЗДДС. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен извода на съда за липса на доказателства относно наличието на предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Според касатора при налагане на принудителната административна мярка органът е действал при условията на обвързана компетентност, което означава, че при наличие на установено нарушение, той не е имал възможност да реши дали да наложи мярката или не, а е бил длъжен да го направи. Въз основа на тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - "Д." ЕООД, чрез адв. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Намира, че решението на АС-В. е постановено при спазване на процесуалноправните и материално правни разпоредби на закона, както и е обосновано. Неоснователни са изложените от касатора доводи, че в административното производство са били събрани и обсъдени всички доказателства обосноваващи нарушението, за което е наложена принудителната административна мярка. Претендира присъждане на разноски. Върховната административна прокуратура, чрез своя представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Решението на Административен съд В., е постановено след изясняване на обстоятелствата от фактическа страна и в съответствие с приложимата правна уредба. Обоснована и съответна на установените хода на съдебното производство факти е преценката на съда, поради което атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, осмо отделение след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол, в производството пред Административен съд - гр. В., е била заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 99-ОП от 26.04.2017 г. на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В., с която на "Д." ЕООД, седалище и адрес на управление - гр. С., ж. к. Младост I, бл. ..., вх. ..., ап. ..., е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект: магазин за бельо "B.", находящ се в гр. В., бул. "К. Б. I", № 51, както и забрана достъпа до него за срок от седем дни", на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187 от ЗДДС. Административният съд е отменил заповедта за налагане на наложената принудителна административна мярка, като е приел, че: На 25.04.2017 г. е извършена проверка от органи по приходите на търговски обект на магазин за бельо "B.", стопанисван от "Д." ЕООД. За извършената проверка е съставен протокол № 0192113 от 25.04.2017 г. В хода на проверката било установено, че за заплатена сума в размер на 73.70 лв., с дебитна карта на 22.04.2017 г. в 16.12 ч., не е бил издаден фискален касов бон. В търговския обект бил наличен и въведен в експлоатация ЕКАФП. Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и на търговеца е съставен АУАН, като е издадена заповед за налагане на ПАМ. Със заповедта е затворен обекта и е забранен достъпа до него за срок от седем дни. Спорът между страните се концентрира върху въпроса налице ли е извършено нарушение, респективно спазен ли е материалния закон и изискването за форма на ПАМ. В хода на съдебното производство по делото е разпитана Ю. Р. Х., която е консултант продавач в проверявания магазин и е осъществила продажбата, заради която е бил санкциониран търговеца. От показанията на свидетелката е установено, че на конкретната дата, за която се твърди да е извършено нарушение в магазина е имало клиентката. Тя е закупила два артикула, като е издаден фискален бон за първата покупка на стойност 59.80 лв. и в последствие е направена втора покупка за 13.90 лв., за което отново е издаден фискален бон. Между таксуването на двете покупки има промеждутък от около 20 мин., тъй като клиентката е избирала дълго и е водила разговор с продавачката. След издаването на касовите бележки, общата сума на покупките 73.70 лв., е заплатена с карта чрез ПОС терминал. Съдът е кредитирал показанията на г-жа Х., които са подкрепени и с приложените в административната преписка фискални бонове, КЛЕН от фискалното устройство и представена бележка за плащане чрез ПОС терминал. Въз основа на тези фактически установявания, първоинстанционният съд е приел, че спорната заповед е издадена от компетентен орган, но не са осъществени предпоставките визирани в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, които обуславят налагането на принудителна административна мярка. Освен това от представените по делото доказателства, не може да се направи категоричен извод, че е налице извършване на нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обекти. Ето защо, макар административният орган да е изпълнил задължението си и е изложил мотиви за запечатването на обекта и конкретния срок на наложената мярка, същата се явява незаконосъобразна. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай, съдът е установил, че от "Д." ЕООД, не е извършено нарушение на установените правила за отчитане на продажбите в търговския обект. В хода на съдебното производство, са събрани достатъчно доказателства, от които се установява, че извършените две продажби са били за едно лице, платени са едновременно чрез ПОС - терминал, като за всяка от тях има издаден фискален бон. Правилно съдът е приел, че не е налице извършено нарушение, поради което не са били налице и предпоставките за налагане на ПАМ. Търговецът е оспорил описаната в протокола за проверка фактическа обстановка, като са събрани доказателства за издаване на фискални бонове за осъществените продажби, а и показанията на свидетеля по делото /продавач в обекта/ се подкрепят от събраните по делото доказателства. При тези факти, законосъобразни са изводите на съда, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Неоснователни са твърденията на касатора, че действа при условията на обвързана компетентност, което го задължава да наложи ПАМ. Нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, вменява такова задължение на контролните органи, но само при условие, че е извършено административно нарушение. След като няма извършено такова, то и незаконосъобразно търговският обект е бил запечатан и е бил ограничен достъпа до него за срок от седем дни. По изложените съображения, касационният състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени при обжалването му, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-В., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение си явява неоснователна. От ответника по касация, също се заявява претенция за присъждане на разноски, но по делото липсват доказателства такива да са сторени при разглеждане на делото пред касационната инстанция. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение