Решение № 36 от 12.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1065/2013 г.

Решение № 36 от 12.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1065/2013 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Таня Райковска Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу допълнителното решение от 24.07.2012 г., с което касаторът е осъден да заплати на ищеца Г. З. законна лихва върху главница /частичен иск/ от 3575 лв., считано от 15.03.2005 г. до 20.11.2006 г. и законна лихва върху главницата от 71 500 лв., считано от 20.11.2006 г., до окончателното плащане, и в частта за присъдените разноски. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради неправилното приложение на материалния и процесуалния закон. Ответникът по касационната жалба Г. И. З. заявява становище за неоснователност на касационното обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и заявените основания, в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С молба от 30.10.2006 г. ищецът е поискал от първоинстанционния съд да допусне на основание чл. 116, ал. 1 ГПК изменение на исковата претенция в две насоки - увеличаване на частичния иск в размер на 3 575 лв. до пълния му размер от 71500 лв., както и за присъждане на сумата от 6000 лв., представляваща временна финансова помощ за заемообразно кредитиране на дружеството за период от 02.09.2003 г. до 23.12.2003 г. По отношение на първото искане, с определение от 17.11.2006 г. е допуснато увеличение на иска с правно основание чл. 125, ал. 3, във вр. с чл. 134 ТЗ, предявен от Г. З., срещу търговско дружество [фирма], [населено място], заявен като частичен в размер на 3575 лв., като същият се счита за предявен в пълния му размер от 71 500 лв. Пред първата инстанция искането е свързано единствено с претенции за присъждане на главница в размер на 71 500 лв. Второто искане е било оставено без уважение в с. з. на 14.11.2006 г., предвид характера му като ново заявено искане, т. е. въвеждане на ново основание, което е недопустимо. Определението не е било обжалвано и е влязло в сила. Във въззивната жалба ищецът е поддържал, че претендира заплащане на сумата от 71500 лв., дължима като внесена от него парична вноска в търговското дружество, чиито съдружник и управител е бил, без да се твърди, че се иска присъждане на законна лихва върху главница. В писмено становище /възражение, искане/ - така е озаглавено от ищеца пред въззивната инстанция от 28.04.2010 г. ищецът отново се обяснява какви са исканията му, добавят се нови факти и правни конструкции за заплащане на последно месечно трудово възнаграждение, за присъждане на обезщетение за неизползван отпуск /като се твърди, че това изменение на главницата всъщност е в съответствие с т. 9 от ТР № 1/2001 г. по т. д. 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, защото съставлявало само изменение в размера на петитума /увеличение/. В становището пред въззивния съд, ищецът за първи път заявява, че претендира и законната лихва върху главницата от 71 500 лв., считано от датата на завеждане на иска до окончателното заплащане на сумата. С въззивно решение № 99/23.01.2013 г. съдът е приел, че искът с правно основание чл. 134, ал. 3 ТЗ на З. срещу търговското дружество за дължимост /възстановяване/ на внесени от него въз основа на решения на Общото събрание на [фирма] допълнителни парични вноски е основателен до размер на сумата 71 000 лв. В решението въззивният съд не взема отношение по искането за присъждане на законната лихва върху главницата. Въззивното решение по отношение на главницата е влязло в сила, поради недопускането на касационно обжалване с Определение № 853/15.11.2013 г. по настоящото дело. С допълнителното решение № 1369/24.07.2013 г. по в. гр. д. № 3279/2009 г. САС се е произнесъл и уважил по искането на ищеца за допълване на решението по отношение на претенцията за присъждане на законна лихва. Касационно обжалване е допуснато по касационната жалба на ответното търговско дружество с определение № 853/15.11.2013 г. в осъдителната част на допълнителното решение № 1369/24.07.2012 г., поради обосноваване с вероятната процесуална недопустимост на допълнителното решение в обжалваната му осъдителна част. Касационната жалба е неоснователна. Въззивното решение, с което се допълва на основание чл. 193 ГПК , постановеното на 23.01.2012 г. решение № 99 по гр. д. № 3279/2009 г. на САС е допустимо в допуснатата до касация обжалвана осъдителна част, свързана с присъждане на законна лихва върху главницата.