Решение № 368 от 15.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2008 г.

Решение № 368 от 15.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по реда на чл. 251 от ГПК. Образувано е по молбата на П. Л. К. и А. Д. М., подадена чрез адв. Св. Ц., с която се иска тълкуване на решение № 243 от 15.06.2009 г. на ВКС, Първо ГО, постановено по гр. д. № 3889/08 г., с което е обезсилено решението на СГС от 20.03.2008 г. по гр. д. № 2349/07 г. в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ, предявен от Д. М. и П. К. срещу Н. С. К. - Х. и Т. С. К. - Х. и е прекратено производството в тази част; отменено е въззивното решение на СГС в частта, в която е уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС и вместо това е постановено отхвърляне на иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Д. М. и П. К. срещу Н. К. и Т. Х. за предаване на владението на апартамент в [населено място]; оставено е в сила решението в останалата му част. Молбата за тълкуване молителите обосновават с оплакването си за неговата процесуална неправилност и с твърдението за произнасяне "плюс петитум" досежно допустимостта на въззивното решение и предявения иск. Ответниците по молбата за тълкуване Н. С. К., Т. С. К. и Н. С. Б., чрез адв. М. К., в указания едноседмичен срок по чл. 251, ал. 3 ГПК представят писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на молбата. Останалите ответници по молбата не вземат становище. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в настоящия състав намира, че не е необходимо искането да се разгледа в открито заседание, поради което го разглежда в закрито и след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 251 ГПК, намира следното: Молбата за тълкуване е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна. Съображенията за това са следните: На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни, или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, предмет на настоящата молба за тълкуване, е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната част на акта. Съдът ясно е посочил, че решението в частта на произнасянето по иска с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ е недопустимо поради недопустимост на иска, поради което го е обезсилил в тази част и е прекратил производството по този иск. За допустимостта на съдебния акт съдът следи служебно и тази проверка предхожда проверката за неговата правилност. Ясно и недвусмислено е изразил и решаващата си воля за неоснователност на иска по чл. 108 от ЗС поради липсата на кумулативните предпоставки за уважаването му. Поставените от молителите въпроси, по които се иска тълкуване на решението, касаят правилността на процесуалните действия на съда и правилността на формираните фактически и правни изводи на касационната инстанция и са неотносими към производството по тълкуване. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение