Решение № 1079 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11361/2011 г.

Решение № 1079 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11361/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Регина Юпитер Цилева и Константин Атанасов Цилев против решение по адм. д. № 2796/2011 г. по описа на Административен съд София -град. Искат отмяна на решението поради неправилност. Твърдят, че съдът не е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства относно множество висящи съдебни спорове по чл. 108 от ЗС и чл. 1 от ЗОДОВ и за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 7 от ЗВСОНИ, след приключване на които следва да се пресметне срока по чл. 9, ал. 5 от ЗОСОИ. Ответната страна областен управител на област София оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по жалбата на Регина Юпитер Цилева и Константин Атанасов Цилев срещу изричен отказ на областния управител на област София от 22.03.2011 г. да уважи искане за обезщетение на основание чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗОСОИ, защото искането е от 13.06.2001 г. и е подадено извън преклузивния срок, считано от влизане на решението по чл. 7 от ЗВСОНИ в сила на 15.08.1998 г. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата с мотиви, че административното производство е било недопустимо, дори да се зачете молбата до кмета на Столична община с искане за предоставяне на общинско жилище с дата 17.03.1999 г. Решението е правилно. Установената от съда фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи съответстват на доказателствата по делото. Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че срокът за сезиране на административния орган с искане за обезщетение започва да тече от приключване на всички съдебни спорове, които жалбоподателите са водили по реда на чл. 226, ал. 1 от ГПК (отм), по чл. 108 от ЗС и по чл. 1 от ЗОДВПГ. По делото е установено, че исковото производство по чл. 7 от ЗВСОНИ е приключило с влязло в сила решение на 15.09.1998 г. по гр. д. № 3776/1994 г. по описа на Софийски градски съд. Съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗОСОИ /Нов - ДВ, бр. 9 от 2000 г. от 1.02.2000 г. ) в срок от три месеца след влизане в сила на тези изменения на закона лицата, на които жилищата са възстановени на бившите собственици по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, могат да предявят искания за обезщетение с жилищни компенсаторни записи пред областния управител по местонахождението на имота. Текстът не е претърпял промени с последващите изменения на чл. 9 от ЗОСОИ и упражняването на това право не е поставено в зависимост от приключване на други съдебни спорове във връзка с имота. Неотносим за спора е моментът, към който е приключило производството по чл. 226, ал. 1 от ГПК (отм) за отмяна на влязло в сила съдебно решение, тъй като този способ за защита е извънреден, а не е инстанционен. Правилни са правните изводи на административния съд за преклузивния характер на 3-месечния срок, само в рамките на които жалбоподателите са могли да упражнят правото си да поискат определяне на обезщетение. В този срок те не са сторили това, защото искането им до областния управител е 13.06.2001 г. Като е отхвърлил жалбата срещу законосъобразен отказ за да бъде уважено просрочено искане по чл. 9, ал. 5 от ЗОСОИ, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение