Решение № 12465 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5990/2009 г.

Решение № 12465 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5990/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ян" ЕООД против Решение № 385/2.12.08 г. по адм. д. 1361/06 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 2400734/17.07.06 г., издаден от данъчен орган при Териториална данъчна дирекция - гр. Стара Загора, потвърден с Решение № 880/25.08.06 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"). В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно, неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска за отмяна на обжалваното решение по съображения в писмена молба. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д"ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява много подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С касационната жалба от 11.03.09 г. се обжалва Решение № 385/2.12.08 г. по адм. д. 1361/06 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с която е отхвърлена жалбата на "Ян" ЕООД против РА № 2400734/17.07.06 г., издаден от данъчен орган при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с Решение № 880/25.08.06 г. на Д"ОУИ". В писмена молба от 29.09.09 г. касаторът твърди, че поддържа касационната жалба и "допълнителна касационна жалба", както и че се оспорва частично съдебното решение. Настоящото производство е образувано само по една единствена касационна жалба, която е изключително кратка и в нея само са изброени касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и не се съдържат данни за частично оспорване. По делото няма данни и доказателства, че е подавана друга касационна жалба от дружеството, която да е с различен предмет от тази от 11.03.09 г. С обжалваното решение е отхвърлена изцяло жалбата на "Ян" ЕООД, поради което за дружеството е налице правен интерес и от цялостното му оспорване. При така установените факти касационната инстанция намира, че предмет на касационен контрол е цялото съдебно решение на ПОС, с което е отхвърлена изцяло жалбата на "Ян" ЕООД. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на "Ян" ЕООД против РА, с която на дружеството са определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) в общ размер на 102847, 74лв. и заедно с лихви в размер на 47259,53 лв., данъчно задължение за лихви върху невнесени в срок авансови вноски по ЗКПО общо в размер 150, 90лв. ПОС е приел, че РА е действителен и законосъобразен данъчен акт като данъчните органи законосъобразно на основание чл. 82, ал. 1 е ал. 2 от ЗДДС (отм.) са доначислили данък на промишлен газьол, при чието придобиване е ползван данъчен кредит и е бракуван, но не са налице предпоставките на чл. 82, ал. 3 от ЗДДС (отм.). Според решаващият съд законосъобразно е и доначисляването на ДДС върху стойността на осчетоводени липси над нормативно определените естествени фири за промишлен газьол. ПОС е приел, че по всички спорни данъчни фактури, по които на данъчнозадълженото лице не е признато право на данъчен кредит ревизиращият екип се е съобразил със събраните доказателства и е приложен правилно материалния закон. По делото не е имало спор, че дружеството не е спазвало изискването на чл. 56, ал. 5 от ЗКПО (отм.) за внасяне на авансови вноски за данък върху печалбата и данък за общините, поради което съдът е приел, че законосъобразно с РА са начислени лихви на основание чл. 58, ал. 1 от ЗКПО (отм.). Съдът се е произнесъл и по направеното възражение за погасителна давност като го е намерил за неоснователно с оглед датите на възлагане на данъчната ревизия, вид на определените задължения и данъчните периоди, за които се отнасят. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба не съдържа никакви фактически оплаквания против обжалваното съдебно решение, а само изброяване на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В молбата от 29.09.09 г., представена като становище по същество на спора, са ангажирани доказателства - експертни заключения, изготвени извън съдебното производство и писмени документи, които са използвани при изготвянето им. Тези доказателства са представени в подкрепа на твърдението, поддържано и пред първоинстанционния съд, че са налице предпоставките на чл. 82, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗДДС (отм.) и дружеството е имало право да не начислява ДДС на бракуваното гориво, което представлява технологичен брак и на липсите и естествените фири. С оглед разпоредбите на чл. 219 от АПК и чл. 220 от АПК е процесуално недопустимо формирането на правни изводи въз основа на тези доказателства. С оглед липсата на изрично формулирани оплаквания в касационната жалба Върховният административен съд извърши служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и на основание чл. 218, ал. 1 от АПК провери съдебното решение за наличието на всички изброени в касационната жалба основания по чл. 203, т. 9 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че при събирането на доказателствата пред ПОС не са допуснати процесуални нарушения. При установяване на фактическата обстановка по спора ПОС е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната цялост. Всички изводите на вещото лице Райчев са възприети от решаващият съд, но са и съобразени с писмените доказателства по делото. Заключението на вещото лице подкрепя констатациите на данъчните органи и е изготвено след проверка на всички счетоводни документи, до които вещото лице е получило достъп. От установените по делото факти съдът правилно е приел, че не са налице основания за неначисляване на ДДС и "Ян" ЕООД е следвало да начисли ДДС за данъчен период 01.08.02 г. 31.08.02 г. в размер на 23592, 49 лв. и за данъчен период 01.12.02 г. - 31.12.02 г. в размер на 41559, 26 лв. на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (отм.). В всяко регистрирано по ЗДДС лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки при установяването на липси или при бракуване на стоките е длъжно да начисли данък в размер на приспаднатия данъчен кредит, освен ако не са налице изрично изброени в закона предпоставки. "Ян" АД не е начислил данък върху стойността на бракувано гориво и осчетоводени липси и естествени фири, за които по делото не са доказани нито едно от обстоятелствата по чл. 82, ал. 3 от ЗДДС (отм.). Законосъобразно ПОС е отхвърлил жалбата на "Ян" АД и в частта против РА, в който на дружеството е отказано право на данъчен кредит по в размер на 4302,90 лв. по две данъчни фактури издадени от "Форумимпекс 21" ЕООД; по пет данъчни фактури, издадени от "Профи - ЕК" ЕООД в размер на 15 515,90 лв.; по две данъчни фактури, издадени от "Мегатрейд 2002" ЕООД в размер на 3 777,74 лв.; по четири данъчни фактури, издадени от "Десми" ЕООД в размер на 3 860,70 лв. и по три данъчни фактури, издадени от "Лайт" ЕООД в размер на 10238,75 лв. Доставчиците "Форумимпекс 21" и ЕООД "Мегатрейд 2002" ЕООД не са намерени на декларираните от тях данъчни адреси и не са представили надлежно поисканите им писмени документи от значение за данъчното облагане на "Ян" ЕООД. "Мегатрейд 2002" ЕООД е издало спорните данъчни фактури и след дерегистрацията си по ЗДДС. По отношение данъчните фактури, издадени от "Профи - ЕК" ЕООД и "Десми" ЕООД не са събрани достатъчно доказателства, от които да се установи, че отразяват осъществени реални доставки. Данъчните фактури, "Лайт" ЕООД са с предмет на доставка "авансово плащане на дизелово гориво", за което плащане е доказано, че е извършено в брой след което парите са върнати, но без надлежно осчетоводяване в регистрите по ЗДДС на операцията. Не е установено предаване на стоката, а с оглед обстоятелството, че авансовото плащане е върнато, не може да се обоснове реална възможност за използване на стоката за последващи облагаеми доставки. Относно облагането по ЗКПО (отм.) и възражението за погасителна давност касационната инстанция намира, че ПОС е приложил правилно закона при безспорна фактическа обстановка. Неплащането на авансови вноски за данък върху печалбата и данък за общините, когато те са дължими, има за последица възникване на акцесорното задължение за лихви. Касационната инстанция не намира наличие на допуснати от ПОС нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са се отразили върху правилността на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че ПОС е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не е бил представляван от юрисконсулт в открито съдебно заседание на касационната инстанция, за което с оглед изхода на спора и юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано. По изложените съображения Върховният административен съд, първо - А отделение