Решение № 990 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2012 г.

Решение № 990 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Теодор Христов Владовски срещу решение № 5005 от 9.11.2011 г., постановено по адм. дело № 8349/2010 г. по описа на Административен съд (АС) София - град. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения за подаване в срок на жалбата срещу оспорената пред съда заповед за наложеното му дисциплинарно наказание мъмрене от един месец, издадена от началник отдел "Пътна полиция" при СДВР и за нейната незаконосъобразност. Поддържа становище за нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен орган, във форма, различна от нормативно определената и при липса на посочена конкретно нарушена правна норма. Прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АС София - град отхвърля жалбата на Теодор Христов Владовски от град София против заповед peг. № 544/5.08.2010 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от 1 месец, в частта по искането за обявяване на нейната нищожност. Със същото решение оставя без разглеждане жалбата на Владовски против заповедта в останалата част по искането за нейната отмяна и прекратява съдебното производство в тази част. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбата срещу оспорената заповед е подадена от адресата на акта и в частта, с която се оспорва неговата нищожност на основание чл. 149, ал. 5 от АПК е процесуално допустима, поради което разглежда същата по същество. В останалата част, по искането за отмяна на дисциплинарното наказание, приема жалбата за процесуално недопустима поради просрочие и на основание чл. 159, т. 5 от АПК оставя същата без разглеждане и прекратява производството по делото. Решението е правилно. Обосновано и законосъобразно е заключението на съдебния състав за подаване на жалбата срещу оспорената заповед извън преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Безспорно е установено по делото, че Владовски е уведомен за наложеното му дисциплинарно наказание на 06.08.2010 г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели - гл. инспектор Петър Башев и инспектор Виолета Василевска. Изводът на първоинстанционния съд относно датата на уведомяване на жалбоподателя за оспорения акт е направен след анализ на показанията на св. Василевска и св. Миляков, като са изложени убедителни аргументи въз основа на непосредствените му възприятия относно кредитирането на показанията на първата свидетелка, която присъства при връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание един ден след регистрирането й на 5.08.2010 г., очевидец е на отказа на Владовски да я получи и удостоверява това обстоятелство с подписа си. Правилно съдът приема предвид установените факти, че оспорената заповед е надлежно връчена при отказ на служителя да я получи на 6.08.2010 г. Аргументирана е констатацията на съда, че срокът за обжалване на заповедта по реда на АПК започва да тече от 6.08.2010 г. и изтича на 20.08.2010 г. Дори и да се приеме, че жалбоподателят е уведомен за издаването на оспорената заповед в по - късен момент - 11.08.2010 г. съгласно показанията на св. Миляков, то срокът за обжалване изтича и в този случай преди датата на подаване на оспорването (8.11.2010 г.). Жалбата по административен ред (6.10.2010 г.) също е подадена след изтичането на срока по чл. 84, ал. 1 АПК, поради което правилно съдът приема, че правото на жалба на Владовски по отношение наложеното дисциплинарно наказание е преклудирано. Като оставя без разглеждане подадената жалба относно искането за отмяната му и прекратява производството по делото в тази част, АС София - град постановява законосъобразен съдебен акт. Неоснователно е направеното и в касационната жалба възражение относно началния момент, от който следва да тече срокът за оспорване на заповедта по чл. 149, ал. 1 от АПК. Изложените в обжалваното решение доводи в тази насока се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Получаването на препис от заповедта на 23.09.2010 г. от жалбоподателя не се отразява на срока за обжалване, тъй като същият тече от уведомяването му за издадения акт, удостоверено при отказ с подписа на двама свидетели да се запознае с акта и да получи екземпляр. Правилно съдът приема с оглед съдържащите се в оспорената заповед указания съгласно чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК. Решението в частта, в която е отхвърлено искането на жалбоподателя за обявяване на нищожност на заповед peг. № 544/5.08.2010 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. В правната теория и в съдебната практика са определени ясни критерии кога един административен акт е нищожен - липса на компетентност на органа, неспазване на изискуемата форма за валидност, липса на законово основание за издаването му. По делото няма спор, че с оспорената заповед peг. № 544 от 5.08.2010 г., издадена от началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, на Теодор Владовски - държавен служител категория "Г", инспектор II ст., полицейски инспектор V ст. в отдел "Пътна полиция" - СДВР е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец за нарушение на служебната дисциплина - пропуск да отрази изтекъл срок на разрешително № 572 от 1.03.2008 г. на ЕТ "Христова - Фани Христова", валидно до 1.03.2010 г. при утвърждаване на списъците на кандидати за частично възстановяване на контролни точки, представени от търговеца на 27.03.2010 г. и на 29.05.2010 г. Съгласно чл. 228, ал. 1, т. 3 ( сега т. 4) от ЗМВР, в действащата към момента на издаване на заповедта редакция, компетентност да налагат дисциплинарно наказание "мъмрене" по чл. 226, ал. 1, т. 1 от ЗМВР притежават служителите на длъжност "началник сектор", приравнена на нея и по-висока. Правилно съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, позовавайки се на раздел V, т. 4 от заповед № 1з-113 от 26.01.2010 г. за утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР (длъжността началник отдел в СДВР е с по-висока образователна степен и по-висока категория от началник сектор). Изложените в първоинстанционното производство и в касационната жалба доводи за нищожност на оспорения акт, доколкото дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на ГД "Охранителна полиция", са неоснователни. Този факт не влияе на компетентността на административния орган, в чийто правомощия е да наложи дисциплинарно наказание мъмрене и не се отразява на валидността на заповедта. Аргументирано е заключението на съда, че не се констатират пороци във формата на акта, обуславящи неговата нищожност само на това основание. Оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа всички необходими реквизити по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, поради което е валиден акт. Ето защо, направеното възражение за нищожност на същата поради нарушение във формата е неоснователно. Липсват пороци и по отношение спазването на материалния закон, които да са относими към валидността на заповедта. Направените възражения в първоинстанционното производство и в касационната жалба относно неспазване на процедурата при издаване на оспорения акт (неизслушване на служителя съгласно чл. 237, ал. 3 от ППЗМВР) и недоказаност на констатираното в него нарушение са свързани с унищожаемостта на заповедта и не могат да се обсъждат при недопустима жалба. Следователно, в случая не са налице основания за нищожност на административния акт, а въпросите за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, правилната преценка на фактите и дали приетото от административния орган в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание мъмрене за срок от един месец се подкрепя от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, касаят материалната законосъобразност на заповедта, която е оспорена извън преклузивния срок по чл. 233 от ЗМВР във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК. Обжалваното съдебно решение е обосновано. Постановено е след задълбочена преценка и обсъждане на относимите доказателства и правните изводи на съда са в съответствие с установените по делото факти и обстоятелства. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,