Решение № 5657 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1661/2012 г.

Решение № 5657 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1661/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Сабхе Семир Мохамед, гражданин на Алжир, против решение № 166 от 22.12.2011 г. по адм. дело № 313/2011 г. на Административен съд - Видин. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началникът на Гранично полицейско управление гр. Видин, е представил писмено становище, с което поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Видин е отхвърлил жалбата на Сабхе Семир Мохамед, гражданин на Сирия, срещу заповед № П-87/08.11.2011 г. на началника на ГПУ - Видин, с която му е наложена принудителна административна мярка "принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" - МВР". Съдът, след като е обсъдил данните по административната преписка, е установил следните фактически обстоятелства: На 07.11.2011 г. при извършена проверка от служители на ГПУ гр. Видин на три лица, задържани в района на жп гара гр. Видин е било установено, че лицата са чужди граждани без документи за самоличност. Лицата се представили като Ларби Болмаза Мохамед, Сабхе Семри Мохамед и Белахреше Рафик, граждани на Алжир. Според обясненията им са влезли в страната през границата с Р Гърция, с намерение да преминат в Р Румъния. Поради това, че не са могли да удостоверят влизането си в страната по надлежен ред и заявеното намерение да я ползват като транзитен пункт с цел миграция към трета държава, началникът 01 ГОДГ при ГПУ-Видин е направил предложение да им бъдат наложени принудителни административни мерки по реда и на основанията, предвидени в Закона за чужденците в Република България. Със заповед № П-86/08.11.2011 г. на началника на ГПУ - Видин, на основание чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Р България". С обжалваната заповед Сабхе Семир Мохамед е настанен принудително в СДНЧ, тъй като не могат да удостоверят влизането си в страната като транзитен пункт за миграция към трета държава, до отпадане на обстоятелствата - осигуряване на документ за пътуване до границата. Съдът, въз основа на изложените фактически обстоятелства, правилно е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за отмяната й. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. В § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е предвидено, че "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Съдът правилно е посочил, че чужденецът е с неустановена по надлежния ред самоличност, с намерение да използва страната като транзитен пункт за преминаване в други страни от Европейската общност и заповедта по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ е издадена с цел организирането и изпълнението на заповедта по чл. 39а, т. 2 от ЗЧРБ. Мотивите за издаване на административния акт се съдържат в предложението за прилагане на ограничителната мярка и същите са съответни на визираните в законовата разпоредба фактически основания, въз основа на които се налага ПАМ. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед не противоречи на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗУБ касае изпълнението на приложената ограничителна мярка "принудително отвеждане до границата на Р България", но провеждането на производство по този ред и неговият изход не рефлектира върху преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. Наведените доводи в тази насока в касационната жалба са били релевирани и пред първоинстанционния съд, който аргументирано ги е приел за неоснователни. Следва да се посочи, че обжалваната заповед има действие до отпадане на пречките за изпълнение на акта за принудително отвеждане - съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. Законодателят е предвидил възможността в чл. 46а, ал. 4 от ЗЧРБ след изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци, съдът служебно или по молба на заинтересования чужденец да се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,