Решение № 1335 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6955/2016 г.

Решение № 1335 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6955/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 176, ал. 1 и 2 АПК. Образувано е въз основа на искане на кмета на община К. за допълване на решение № 10326 от 5.10.2016 г. по същото дело в частта му, в която съдът не се е произнесъл по жалбата му срещу решение № 288 от 11.05.2016 г. по преписка № КЗК-154/2016 г. на Комисия за защита на конкуренцията в частта за възложените разноски. В молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл по частта от жалбата му, насочена срещу решението на КЗК за възлагане в тежест на възложителя направените разноски от жалбоподателя пред комисията в размер на 5800 лева. Комисия за защита на конкуренцията не взема отношение по искането. Ответната страна чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на искането. Развива доводи, че ако КЗК е определила незаконосъобразен размер на дължимата от жалбоподателя държавна такса, то възложителят, на когото е възложено плащането й следва да претендира разликата от комисията. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Мотивира се, че диспозитивът на съдебното решение представлява произнасяне по цялото искане. Позовава се на ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Искането за допълване на решението е подадено от надлежна страна в срока по чл. 176, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно. Производството пред КЗК е образувано по жалба, подадена от "Титан - Ойл" ЕООД против решение № 165 от 18.03.2016 г. на кмета на община К. за откриване на открита процедура с две обособени позиции. Спорът за законосъобразността на оспорения административен акт е решен по същество, като подадената жалба е приета за основателна. С решение № 288 от 11.05.2016 г. по преписка № КЗК-154/2016 г. КЗК е отменила решението на възложителя, като незаконосъобразно. В същото решение е обсъдила и искането на търговското дружество за възлагане на направените пред КЗК разноски, състоящи се от 5300 лева - заплатена държавна такса, доказана с приложени две фактури, съответно от 6.04.2016 г. и 18.04.2016 г. и 500 лева - платено адвокатско възнаграждение или общо 5800 лева. Въз основа на представените писмени доказателства за извършените плащания, комисията на основание чл. 122г, ал. 9 ЗОП е възложила на община К. да заплати на "Титан - Ойл" ЕООД със седалище в град В. тази сума, като разноски по производството. Решението е обжалвано от възложителя с касационна жалба в неговата цялост. В обстоятелствената част на касационната жалба са изложени доводи за неправилност на акта на КЗК в отменителната му част и самостоятелни доводи за неправилност на определения размер на възложената държавна такса, относими не към предмета на основния спор, а към правната уредба за размера на дължимата държавна такса. В тази своя част касационната жалба е имала характер на частна жалба. Съдът в решение № 10326 от 5.10.2016 г. е разгледал само касационната жалба срещу решението на КЗК в частта му, в която е отменен актът на възложителя. Приел го е за правилно и го е оставил в сила. Пропуснал е обаче да се произнесе по жалбата, насочена срещу решението на КЗК в частта му, в която са възложени разноските. Двете искания на касационния жалбоподател имат самостоятелен характер. Както се сочи в т. 6 от мотивите на ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС допълването на съдебно решение, като способ за поправянето му се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен въпрос. П. за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия основен спор, има относителна самостоятелност, доколкото отговорността за разноските е въпрос, по който съдът се произнася само ако е сезиран. След като в конкретния случай, съдът не се е произнесъл по жалбата в частта й срещу възложените разноски от КЗК, то искането за допълване е процесуално допустимо, а разгледано по същество и основателно. Видно от данните по преписката, жалбата на "Титан-ойл" ЕООД е подадена пред КЗК на 4.04.2016 г. На 6.04.2016 г., жалбоподателят е внесъл държавна такса в размер на 850 лева - видно от фактура № 0000022725 от същата дата. На 11.04.2016 г., с писмо изх. № ОПР-179, комисията е уведомила жалбоподателя, че съобразно прогнозната цена на предмета на обществената поръчка следва да доплати още 4450 лева, съгласно § 1 от Тарифа за таксите. Уведомила го е, че ако в посочения тридневен срок не внесе остатъка от държавната такса, жалбата му няма да бъде разглеждана. Търговското дружество е изпълнило указанието и по фактура № 0000022780 е превело по посочената сметка за държавна такса още 4450 лева. Така определената и допълнително внесена държавна такса обаче не е била дължима. Тарифата за таксите, които се събират в производствата по глава единадесета от Закона за обществените поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд е приета през 1998 г. и впоследствие е неколкократно променяна и допълвана. Последното й изменение е с Постановление на Министерския съвет № 196/10 юли 2014 г. за одобряване Тарифа за таксите, които се събират в производствата по глава единадесета от Закона за обществените поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд, обн. ДВ, бр. 58/15 юли 2014 г., в сила от 15 юли 2014 г. Това постановление е отменено с решение № 7842 на Върховния административен съд, второ отделение. Решението на съда е обнародвано в ДВ, бр. 21 от 18.03.2016 г. и съгласно правилото на чл. 194 АПК влиза в сила от деня на обнародването му. От този момент подзаконовият нормативен акт се счита за отменен - чл. 195, ал. 1 АПК и след тази дата не се прилага. След отмяната на подзаконовия нормативен акт, какъвто е постановлението на Министерския съвет за изменение размера на държавните такси от 4.07.2014 г., по отношение на жалбите, които са подадени преди влизане в сила на Тарифа за таксите, одобрена с ПМС № 73 от 5.04.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., се прилагат правилата на предходната тарифа в редакцията и обн. ДВ, бр. 54 от 4.07.2006 г. Видно от данните по преписката и прогнозната стойност на обществената поръчка, тя попада в хипотезата на т. 8 от чл. 1 на тарифата в приложимата й редакция и дължимата от жалбоподателя държавна такса е в размер на 850 лева. Това е размерът, който следва да се възложи на община К. с оглед изхода на спора и отмяната на акта на кмета, като незаконосъобразен. Неоснователно е твърдението на търговското дружество, че ако държавната такса е определена неправилно, възложителят следва да му я заплати, така както е внесена и да насочи претенцията си за неправилно определения размер към КЗК. При отмяна на решението за откриване на процедурата, възложителят дължи разноски за държавна такса в размера, който е нормативно определен. В конкретния случай държавната такса е 850 лева, колкото са били първоначално внесени от търговското дружество. Те се дължат от общината. Допълнително заплатените 4450 лева са надвнесена държавна такса, за която общината не носи отговорност. По тези съображения решението на КЗК в частта му за присъдените разноски следва да се измени, като размерът на възложените от КЗК разноски в полза на жалбоподателя се намали от 5800 лева на 1350 лева. Производството за допълване на постановеното вече решение има субсидиарен характер, поради което в него не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, направени специално за целите на това производство. Ето защо искането на двете страни за присъждане на такова следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 176, ал. 1 АПК, Върховният административен съд