Решение № 6954 от 6.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1042/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Рамус Медикал ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Е. Миланова против Решение 8065/21.12.2023 г., постановено по адм. дело 8832/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Релевирани са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответниците директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, чрез главен юрисконсулт М. Атанасова и Н. Д. С., представляван от пълномощника си Д. Симеонов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят решението да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С Решение 8065/21.12.2023 г., постановено по адм. дело 8832/2023 г., Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Рамус Медикал ЕООД срещу Решение 1040-21-495/21.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане 33106/26.06.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО) като неоснователна и е присъдил разноски. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилното приложение на материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че съгласно трудов договор от 04.11.2019 г., С. е служител при Рамус Медикал ЕООД на длъжност [длъжност] с място на работа в [населено място] при дневно работно време от 4 часа. Изпълнява курсове между лаборатории манипулационни на СМДЛ Рамус ООД и транспорт на пратки. В хода на разследване на злополуката са представени протоколи и документи от Рамус Медикал ЕООД. От С. са дадени обяснения в които посочва, че всеки ден в 14:00 часа е взимал изследванията от [населено място], след това е минавал през Горна Оряховица, откъдето е взимал пробите от две лаборатории, за да закара всички тях във Велико Търново. На 11.10.2022 г. отново по същия маршрут към 14:40 предприел маневра изпреварване, при което водачът пред него също предприел такава маневра, вследствие на което за да се избегне удар с другото моторно превозно средство (МПС), е реализирано процесното пътно транспортно произшествие (ПТП). За ПТП е съставен констативен протокол от органите на МВР, приложени са и болнични листове. В декларацията за трудова злополука е отразено, че вследствие на злополуката се е наложила [заличен текст]. Представени са епикризи относно състоянието на С.. За резултатите от извършеното разследване на злополуката е съставен протокол от 14.06.2023 г. от комисия към НОИ, назначена със заповед на директора на ТП на НОИ София-град на основание чл. 58, ал. 1 от КСО. Пред първоинстанционния съд е бил разпитан и свидетел. С молба от 30.10.2023 г. дружеството е заявило, че не пази пътните листове за автомобила, управляван от С. по време на ПТП, доколкото същите се пазели 1 година, а ПТП е настъпило на 11.10.2022 г. Като доказателство по делото са били приети документите от воденото във Велико Търново досъдебно производство във връзка с ПТП. Видно от протокол за разпит на свидетел от 17.10.2022 г. по ЧНД 1265/2022 г. на Великотърновски районен съд, съдържащ се и в кориците на приложеното досъдебно производство, свидетелят описва процесното ПТП, за нараняванията на С., за механизма на ПТП, като накрая посочва, че автомобилът, който се е опитал да го изпревари, е на лаборатория Рамус Медикъл ЕООД. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от КСО гласи, че трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2 КСО по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение. Съгласно чл. 55, ал. 3 КСО, не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. Материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира като трудова злополука не внезапното увреждане на здравето, настъпило през работно време, а само това внезапно увреждане, което е станало през време, през което осигуреното лице е извършвало възложената му от предприятието работа или каквато и да било работа в интерес на предприятието. За да е налице трудова злополука, следва да е доказана причинна и функционална връзка между изпълняваната работа и внезапно настъпилото увреждане. В разглеждалия случай злополуката е настъпила при обстоятелства, които имат връзка с изпълнението на служебните функции на осигуреното лице или някаква друга работа, извършвана в интерес на службата. В случая безспорно е налице увреждане - частична ампутация на горен крайник, настъпило е внезапно - вследствие на ПТП с управлявания от ответника по касация служебен автомобил, като заради нараняванията си лицето е било настанено в болница, впоследствие преместено в УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ЕАД, като видно от болничните листа и епикризите, а и видно от характера на самото увреждане - вследствие на същото е настъпила временна неработоспособност. Независимо, че събитието се е случило извън установеното за служителя работното време, съдът счита, че по делото е доказано обстоятелството, че С. е получил телесното увреждане по повод на изпълнение на служебните си задължения към момента на настъпване на инцидента. Ответникът по касация С. е управлявал МПС, с което е доставял кръвни проби от различни лаборатории към Рамус Медикъл ЕООД, когато е настъпило процесното ПТП. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, с които настоящият съдебен състав е съгласен и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Ето защо е налице причинна връзка между осъществяването на трудови функции по сключения трудов договор и претърпяното увреждане. Неоснователно е оплакването за нищожност на административния акт. В теорията и съдебната практика се приема, че нищожни са тези административни актове, които страдат от толкова тежки недостатъци, че се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове, с оглед което се третират от правото като несъществуващи такива и изобщо не са в състояние да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресата на акта. В съдебната практика и правната теория се приема, че некомпетентността на административния орган винаги е основание за нищожност на акта. В конкретния случай Решение 1040-21-495/21.08.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град е издадено при условията на заместване от директора на дирекция Краткосрочни плащания и контрол в ТП на НОИ, което е сторено въз основа на Заповед 1015-21-51/03.02.2020г. на подуправителя на НОИ, поради което е издадено от компетентен орган и не е нищожно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед на горното следва да се приеме, че решението не съдържа пороци за отмяна на основанията по чл. 209 т. 3 АПК поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора искането на ответника по жалбата за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за сумата от 100,00 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По искането на другия ответник за присъждане на разноски се установява, че процесуалния представител, претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1 размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. С чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за дела без определен материален интерес по Кодекса за социално осигуряване е установен минимален размер на адвокатско възнаграждение от 500,00 лева. Обемът на оказаната правна защита следва да е адекватен на интереса на страната от извършените процесуални действия, а в настоящия случай оказаната правна помощ съответства на фактическата и правна сложност. С оглед на тези обстоятелства на процесуалния представител следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,