Решение № 13947 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2357/2010 г.

Решение № 13947 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2357/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Варненска област против решение № 2175 от 18.12.2009 г., постановено по адм. д. № 2724/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на решението и в условията на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът - Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, чрез процесуалния си представител, в писмено становище, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на направените разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил мълчалив отказ на Областния управител на Варненска област да предостави достъп до обществена информация по заявление вх. № 92-00-919/12.08.2009 г., депозирано в Министерството на икономиката енергетиката и туризма и изпратено на Областния управител на основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ и е върнал преписката на Областния управител за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Обжалваното решение е допустимо. Първоинстанционният съд е бил сезиран с допустима жалба, подадена в законоустановения срок, като заявлението за достъп до обществена информация е постъпило в Областната администрация на 4.09.2009 г., от която дата е започнал да тече срокът за произнасяне на задължения субект съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДОИ, а за жалбоподателя е бил налице правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ. Доводите на касатора за недопустимост на решението, тъй като за същото искане е налице предходно заявление за предоставяне на достъп до идентична обществена информация, по което също е налице мълчалив отказ и същият е отменен от първоинстанционния съд, са неоснователни. Налице са два мълчаливи отказа по различни заявления и с различни искания. В жалбата си до първоинстанционния съд жалбоподателят изрично е посочил, че по част от заявлението се е снабдил с исканата информация, поради което е оспорил частично мълчаливия отказ. Заявлението за издаване на административен акт е изпратено на компетентния за това орган и при непроизнасяне на същия в определения срок е изпълнена законовата фикция по чл. 58, ал. 1 от АПК. Ако задълженият субект бе изпълнил задължението си да се произнесе по първото заявление, то при последващо заявление и при извършена преценка за идентичност на искането, същият в зависимост от това предоставил ли е или не достъп до исканата обществената информация, би следвало или да откаже достъп до исканата информация на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ или да прецени допустимостта на искането съобразно изискванията на чл. 27, ал. 2 от АПК, като постанови съответния административен акт и изложи фактическите основания за това. В настоящия случай това не е сторено. Налице са две заявления с различни, макар и в някои части близки по искания заявления и са формирани два мълчаливи отказа. Ето защо доводите на касатора за недопустимост на решението са неоснователни. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на ЗДОИ, са законосъобразни. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че е налице мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № 92-00-919/21.08.2009 г. подадено от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията и Татяна Димитрова Иванова. След като задълженият субект е бил сезиран със заявлението по чл. 24 от ЗДОИ, то същият е бил длъжен да постанови решение в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Законосъобразен е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ императивно определя изискуемото съдържание на решението за отказ. Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ е правилен. Доводите в касационната жалба, че неправилно съдът е приложил чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ като е задължил административния орган да представи исканата информация, са неоснователни. Действително правомощие на съда е да провери законосъобразността на произнесеното решение, съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, но това предполага задълженият субект да се е произнесъл с решение, в което да е изложил фактическите и правни основания за издаването му след провеждане в цялост на административно производство. Мълчаливият отказ по ЗДОИ не е равнозначен на решение за отказ да бъда предоставен достъп до исканата информация, поради което е приложимо правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК, а не това по чл. 41, ал. 1, ЗДОИ. Независимо, че съдът се е позовал на чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, то същият с диспозитива на решението е разпоредил преписката да се върне на задължения субект за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Последните са такива по тълкуването и прилагането на закона, като в диспозитива на решението липса разпореждане да се предостави достъп до исканата информация. С оглед на изложеното обжалваното решение е допустимо и правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Областна администрация Варна да заплати на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията направените по делото разноски в касационната производство в размер на 400 лв. Видно от приложеният договор за правна помощ, е че посочената сума е изплатена изцяло. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,