Решение № 984 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13134/2018 г.

Решение № 984 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13134/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Х. Ламбев против решение № 4700 от 10.07.2018 г. по адм. дело № 4321/2018 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Х. Ламбев против заповед № 513 з-2411/22.03.2018 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 3 и чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 203, ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи, за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е установил следните фактически обстоятелства: Жалбоподателят Х. Ламбев, полицай в 01 група на сектор "Метрополитен" към отдел "Охранителна полиция" по допълнителен щат към щата на СДВР е дисциплинарно наказан за това, че на 28.10.2017 г. и на 29.10.2017 г. за времето от 07: 00 часа до 19: 00 часа, в два последователни работни дни не се е явил на работа на работното си място - град София на метростанция "НДК" и метростанция "Вардар", като за посочените дни е установено, че служителят не е бил в законоустановен отпуск, не е регистрирал заявление за ползване на отпуск, не е представил документ за временна неработоспособност от органите на медицинската експертиза за периода от 28.10.2017 г. до 16.12.2017 г. или друг документ, сочещ уважителна причина за неговото отсъствие от работа. Служителят не е изпълнил разпоредбите на раздел I, т. 9 от заповед № 513 з-3113/04.05.2017 г. на директора на СДВР, изменена и допълнена със заповед № 513 з-4595/04.07.2017 г. на същия орган, относно разпределяне на работното време, отчитане и документиране на положен труд извън установеното работно време в отдел "Охранителна полиция" при СДВР и сектор "Масови мероприятия" при - СДВР, издадена в изпълнение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121 з-776/29.07.2016 г. за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, с която в сектор "Метрополитен" при ООП – СДВР се задължават "Началниците на групи, полицейските инспектори, командирите на отделения, водачите на оперативни автомобили и полицейския състав да изпълняват служебните си задължения на 12 (дванадесет) часов сменен режим на работа с работно време 07: 00 ч. - 19: 00 ч. и/или 19: 00 ч – 07: 00 ч.". Действията на служителя са определени от наказващия орган като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Заповедта е издадена на основание чл. 204, т. 3 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР. Съдът, след като е обсъдил доказателствения материал по делото в светлината на релевантните нормативни разпоредби, правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване на правото на защита на дисциплинарно наказания служител и съставляващи основания за отмяната на оспорената заповед. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че при определяне на дисциплинарно разследващия орган е нарушен принципът за безпристрастност, закрепен в нормата на чл. 10, ал. 2 АПК, тъй като дисциплинарното производството е възложено на лице, което е пряко заинтересовано от изхода на разследването. Съгласно чл. 207, ал. 4 ЗМВР, когато се установи, че дисциплинарно разследващият орган е заинтересуван от изхода на разследването или има с някои от заинтересуваните лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност, той се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството. По делото няма данни за наличие на обстоятелства по чл. 207, ал. 4 ЗМВР относно гл. инспектор Г. Симеонов, а именно да е заинтересован от изхода на разследването или да има отношения с Ламбев, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност. От друга страна в цитираната разпоредба е посочено, че ако има такива съмнения лицето се отстранява по свой почин или от участник в производството. В чл. 207, ал. 5 ЗМВР е регламентирано, че искането за отстраняване се отправя писмено до дисциплинарно наказващия орган незабавно след запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. По делото не са представени доказателства в тази посока, недоказан е и доводът за съмнения в обективността и безпристрастността на разследващия орган. Освен това проверяваните от разследващия орган факти и обстоятелства относно съставомерното поведение на жалбоподателя се потвърждават от представените по делото писмени доказателства. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил императивно вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 ЗМВР преди налагане на наказанието да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. С правилото на чл. 206, ал. 1 ЗМВР се гарантира правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице в дисциплинарното производство. Законосъобразното му прилагане означава да се даде възможност на служителя да представи позицията си по вмененото му дисциплинарно нарушение преди налагане на дисциплинарното наказание. За да реализира в пълен обем правото си на защита, дисциплинарно привлеченото лице следва да има възможност да се запознае с фактическите и правни установявания, въз основа на които се ангажира дисциплинарната му отговорност и даде писмени или устни обяснения по тях пред дисциплинарно наказващия орган. В обсъждания случай, служителят е запознат с всички актове по дисциплинарната процедура - заповед за извършване на проверка, справка за резултатите, заповед за налагане на дисциплинарното наказание и др. В писмените обяснения рег. № 513 р-95912 от 18.12.2017 г. е отразено, че се дават по повод неявяване на работа в два последователни работни дни на 28.10.2017 г. и 29.10.2017 г. Писмените обяснения са адресирани до дисциплинарно наказващия орган, който ги е приел и обсъдил при издаване на оспорената заповед. Съдържанието им е инкорпорирано и в изготвената обобщената справка от 02.02.2018 г., като служителят се е запознал със същата на 02.02.2018 г. и не е отбелязал, че има възражения или желае да даде допълнителни обяснения по изложените в нея обстоятелства. За удостоверяване на тези обстоятелства е съставен протокол рег. № 513 р-9750 от 05.02.2018 г., отразяващ непредставянето на допълнителни обяснения или възражения от Ламбев в предоставения му срок, на основание чл. 207, ал. 11, изр. второ от ЗМВР. По този начин изискванията на закона се изпълнени и правото на защита на служителя не е накърнено. Не е допуснато и соченото от касационния жалбоподател нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано за тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение. В чл. 203 от ЗМВР са посочени тежките нарушения на служебната дисциплина, като в случая производството е водено за нарушение по т. 5 - неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни. При установяване на елементите от фактическия състав на нарушението, дисциплинарно наказващият орган при условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи наказанието уволнение, т. е. същият няма място за преценка на обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. В случая органът е приел, че с деянието си Ламбев е осъществил състава на чл. 203, т. 5 от ЗМВР, за което се следва налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, релевиран в касационната жалба, че оспорената заповед е издадена след изтичане на двумесечния срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Съгласно чл. 195, ал. 2 ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две година от извършването му. В чл. 196, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган – чл. 196, ал. 2 ЗМВР. Материалите от дисциплинарното производство постъпват при административния орган в момента на входирането им в съответното деловодство. В случая материалите са постъпили по см. на чл. 196, ал. 2 ЗМВР при дисциплинарно наказващия орган, считано от дата на входиране на справка УРИ 513 р - 9356/02.02.2018 г. и това е датата, поставена на нея - 02.02.2018 година. От момента на постъпване на справката при дисциплинарно наказващия орган – на 02.02.2018 г., е започнал да тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание на служител, поради което същият изтича на 02.04.2018 г., като оспорената заповед е издадена на 22.03.2018 г., т. е. в рамките на законния срок. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, че съдът не е установил правилно фактическите обстоятелства по делото, което е довело до изграждане на неправилни правни изводи. Съдът е обсъдил и правилно е установил, че в оспорената заповед са описани всички елементи на вмененото дисциплинарно нарушение - времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Изтъкнал е, че изпълнителното деяние е посочено ясно и недвусмислено - на 28.10.2017 г. и на 29.10.2017 г. за времето от 07: 00 часа до 19: 00 часа, в два последователни работни дни, Ламбев не се е явил на работа на работното си място - град София на метростанция "НДК" и метростанция "Вардар", като служителят не е представил доказателства, които да установяват наличие на уважителни причини за неявяването му на работа през установените периоди от време. Доводите, свързани с влошено здравословно състояние не следва да се кредитират, т. к. служителят е следвало да изпълнява служебните си задължения на определеното работно място, според разпределения часови график, а при обективна невъзможност, наложила отсъствието му от работа е следвало да постъпи по установения вътрешно служебен или нормативно определен ред, за каквито обстоятелства по делото няма данни. Фактическите установявания на съда са верни и коректни, поради което наведените оплаквания в касационната жалба за игнориране на доказателствата и погрешно интерпретиране на фактите, при които е извършено дисциплинарното нарушение са неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявената своевременно претенция от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, касационният жалбоподател Х. Ламбев следва да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, на СДВР сумата 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,