Решение № 3531 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11619/2011 г.

Решение № 3531 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11619/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на директора на Дирекция "Миграция" - МВР против решение № 3413 от 11.07.2011 г., постановено по адм. д. № 3882/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменена негова заповед № 2010000375/22.10.2010 г. за налагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" на чуждия гражданин Шала Дритон и дирекцията е осъдена да заплати на Дритон разноските по делото. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна. Ответникът Шала Дритон, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. Безспорно е установено, че Шала Дритон е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЧРБ и че има задължения над 5000 лева към български физически лица, като задължението е установено по съдебен ред и не е надлежно обезпечено. С атакуваната заповед № 2010000375/22.10.2010 г. на директора на дирекция "Миграция", на Шала Дритон - гражданин на Косово, е приложена принудителна мярка "забрана за напускане на България" по чл. 43, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ до отпадане на основанието. Заповедта е мотивирана с писмо № 06022 от 15.10.2010 г. на частен съдебен изпълнител - София град, в което е посочено, че лицето има установени задължения над 5000 лева по изпълнително дело № 20108470400021 на ЧСИ - СГС. Дритон има сключен граждански брак с българска гражданка през 2008 г., съгласно приложено заверено копие от дубликат на удостоверение за сключен граждански брак. За да отмени заповедта първоинстанционният съд е приел, че същата противоречи на материалния закон. Мотивирал е изводите си с прякото приложение на Директива 2004/38/ЕО - чл. 2, § 2, б. "а", вр. с § 1 и чл. 27 и е заключил, че оспорената заповед противоречи на основните принципи на Конституцията на РБ, нормите на общностното право и приложената мярка е несъразмерна. Решението е правилно. Съгласно нормата на чл. 43, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ "забрана за напускане на Република България" се налага на чужденец, който има задължения над 5000 лв. към български юридически или физически лица, които са установени по съдебен ред и не са надлежно обезпечени. Касационната инстанция споделя изцяло изложените в първоинстанционното решение правни съображения, поради което не следва да ги излага повторно. В допълнение следва да се посочи, че и съгласно чл. 12 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) и чл. 2 от Протокол № 4 към КЗПЧОС всяко лице е свободно да напусне пределите на всяка страна, включително и своята. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. А пребиваващият в страната на законно основание чужд гражданин, който е съпруг на български гражданин е член на семейството на гражданин - член на Европейския съюз, съгласно цитираната Директива. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Несъмнено чл. 43, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ ограничава правото на чужденците свободно да напускат пределите на Република България. Това право може да бъде ограничавано, но единствено при спазване на разпоредбите на чл. 12 от МПГПП и чл. 2 от Протокол № 4 и при точното приложение на европейските норми, относими към конкретно установената фактическа обстановка. С нормата на чл. 43, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ се цели по-бързо и ефективно удовлетворяване на определен имуществен интерес. В конкретния случай се цели задоволяване на частен финансов интерес, който по своя обхват и значимост не би могъл да се свърже с обективна необходимост да бъдат защитени живота, здравето и благосъстоянието на обществото като цяло. Издателят на акта нито е провел разследване, нито е изложил мотиви в тази насока. А в преписката не се съдържат никакви данни, че несвоевременното изпълнение на едно парично задължение представлява реална непосредствена опасност за националната сигурност и народното здраве. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ изисква ограничението за напускане на страната задължително да се взема по отношение на всеки, който дължи и не изпълнява. С разпоредбата автоматично се налага ограничението при наличие на частни задължения. Административният орган няма право на преценка, а е длъжен, при отправено към него искане от компетентните органи, да наложи мярката. При това законодателно решение не се съобразяват релевантните обстоятелства досежно конкретното лице, не отчита тежестта на случая и въздействието, което той би имал върху националната или обществената сигурност, съответно върху поддържането на обществения ред, т. е. не е ясно тя преследва ли една от законните цели. Като е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби и е отменил заповедта, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд