Решение № 6788 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3312/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 1513 от 20.02.2025 г., постановено по адм. дело 142/2025 г., Административен съд - Хасково е отхвърлена жалбата на М. А. М. срещу Решение 13182/17.12.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлена молбата на лицето за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от М. А. М. чрез процесуалния му представител адв. К. Налбантова. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд- Хасково и вместо него - да постанови друго, с което да отмени административния акт и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Е. Хичовски, взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. А. М., гражданин на Сирия, срещу Решение 13182/17.12.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /включително протокол УП-33890/03.09.2024 г. от проведено с чуждия гражданин интервю и два броя справки относно Сирийската държава вх. МД-02-60/ 29.01.2025г. и МД-02-78/ 03.02.2025г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ./, съдът установява релевантната за правния спор фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това и липсата на спор относно фактите между страните, за целите на настоящото изложение в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България /РБ/, подадена от чужденеца на 15.08.2024г. В тази връзка, на 03.09.2024 г. със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което е заявил, че е напуснал нелегално Сирия през юни 2024 г. и е влязъл в Турция и оттам -нелегално в България. Били общо 12 човека; качили ги на автомобил на трафикант, но били заловени от полицията. Не бил арестуван или осъждан; не сочи да е да е имал проблеми заради етническата си принадлежност и религия. Не е членувал в политически партии, не е участвал във въоръжена групировка, не е бил жертва на насилие и срещу него и членове на семейството му не са били отправяни заплахи. Напуснал Сирия заради войната, като живял в Ливан през 2019г., където работил шест месеца. Не желае да се завърне и в Сирия поради продължаващата война и тежкото икономическо състояние в страната. Заявява, че ако в странат му има мир и сигурност, би се завърнал. При тези данни, преценявайки разказаната от чужденеца бежанска история, като изградена въз основа на общоизвестни за Сирия факти единствено за целите на производството за предоставяне на международна закрила, председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение, с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта си излага подробни мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и при отчитане на закрепения в чл. 4, ал. 3 ЗУБ принцип за "non-refoulement" /забрана за връщане/. С атакуваното пред касационната инстанция решение, административният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти /в т.ч. по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, в контекста на настъпилите след издаване на процесния акт, промени в политическата и обществената обстановка в Сирия вследствие свалянето от власт на президента Башар ал-Асад/, административният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл е постановен атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които възприети от касационната инстанция е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи включително с данните от представените пред касационната инстанция справки относно Сирия вх. МД-02-262/19.05.2025 г. и МД-02-194/03.04.2025г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, а преди него - и на административния орган, за неубедителност на разказаната от чужденеца бежанска история. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото /общо четири броя за двете съдебни инстанции/ справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/. Във връзка с представените към касационната жалба статии, както и друга, публично достъпна информация, съдът намира за необходимо да посочи, че чрез партньорските си неправителствени организации Върховния комисариат за бежанците на ООН предоставя правни услуги на вътрешно разселени лица, завърнали се бежанци и приемни общности, както и на търсещи закрила лица и бежанци. Видно от общодостъпна справка на Върховен комисариат за бежанците към ООН, последният изразява готовност да окаже подкрепа на сирийските бежанци, които решават доброволно да се завърнат. В справката се отбелязва, че в Сирия доброволно са се завърнали стотици хиляди сирийци. Излагат се опасения за завръщащите се, но същите не водят до необходимост непременно от предоставяне на закрила, било тя субсидирана или хуманитарна. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,