Решение № 3536 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11448/2019 г.

Решение № 3536 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11448/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Кейти 2019" ЕООД, чрез адв. К. Чакова, против решение № 1741/29.07.2019 г., постановено по адм. д. № 315/2019 г. по описа на Административен съд-Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0001451/15.03.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че в заповедта не са изложени мотиви, обосноваващи продължителността на срока на налагане на процесната принудителна административна мярка. Намира, че не са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за издаване на оспорения акт, като в подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Началник отдел "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение Административния съд-Б. е отхвърлил жалбата на "Кейти 2019" ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0001451/15.03.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС вр. с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в гр. С., ул. "Х. Б." .№... и забрана за достъп до него за срок от 25 дни. Съдът е приел, че оспорващият не е опровергал констатациите, послужили като основание за налагане на принудителна административна мярка- запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 25 дни. Приел е за установено, че в обекта има регистрирано фискално устройство, от което не е издаден фискален бон за продажбата. Преценил е, че наложената принудителна административна мярка отговаря на целта на закона, тъй като в акта са изложени мотиви за необходимостта от налагането й, както и относно продължителността на определения 25-дневен срок. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 221, ал. 2, пр. второ АПК, касационният съд, приема, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила като препраща към мотивите на този съд. В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба/. Този ред е уреден в Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Процесната заповед представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. В случая нарушението е установено безспорно и е доказано. Установената продажба на чехли в проверения търговски обект, за която не е издаден фискален бон от фискалното устройство, е обоснована с годно доказателствено средство - протокол, съставен при условията и реда на чл. 50 от ДОПК, обективиращ действията на органите по приходите, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. Протоколът сер. АА № 0001451/8.03.2019 г. е съставен в присъствието на управителя К. Дуцева в проверения обект, която е присъствала по време на проверката и го е подписала без заявени резерви и възражения. Издателят на заповедта е съобразил продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, действайки при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 ЗДДС израз "до 30 дни". Обратно на твърденията на касатора, в заповедта не липсват убедителни мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. Протоколът за извършена проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. По делото не са представени доказателства от касатора, че не е извършено процесното нарушение. Аргумент в подкрепа на гореизложеното е и установената от органите по приходите разлика в паричните средства в касата в размер на 324. 94 лева, което е индиция за системно неиздаване на касови бележки и създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. Принудителната административна мярка е наложена за срок от 25 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение