Решение № 14187 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8503/2012 г.

Решение № 14187 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8503/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на управителя "Чинарите" ООД, с. Бачково, общ. Асеновград, чрез адв. Стойчев срещу решение № 1142 от 17.05.2012 г. по адм. д. № 228/2012 г. на Административен съд - Пловдив. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната РДНСК - Южен централен район, чрез юрк. Манолова ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-602/26.10.2011 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "надстройка - дървена конструкция с дограма, съставляваща разширение на съществуващ ресторант" в УПИ VII-614- търговски комплекс, кв. 47 по плана на с. Бачково, с извършител "Чинарите" ООД, с. Бачково. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през 2008 г. без строителни книжа, изискуеми по реда на чл. 148, ал. 1 ЗУТ във връзка с § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Изложени са подробни мотиви с оглед констатациите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, за СМР по вид и вложени материали, като са отхвърлени възраженията, че се касае за обект по чл. 56 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесната надстройка съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Констатациите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза са категорични в тази насока-налице е строеж /подробно описан по вид вложени материали и възможност за демонтаж/, който е пета категория, изграден без строителни книжа, което е достатъчно основание за квалифициране на същия като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 82/9.05.2011 г. и Констативен акт № 82-А/9.05.2011 г не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа за надстройката не се оспорва от жалбоподателите, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство - такива не се представят. Обосновани са и изводите на съда, че процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид годината на неговото изграждане, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба досежно допуснато нарушение при връчване на книжа в административното производство не съставляват касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК, а са такива по незаконосъобразност на оспорената заповед, обсъдени от първата инстанция, поради което не следва да се обсъждат. Доколкото могат да се възприемат като довод за процесуално нарушение от съда, такова не е налице, тъй като извода за липса на нарушено право на защита е правилен - то е реализирано с надлежно подадена жалба срещу крайния акт - заповед № ДК-02-ЮЦР-602/26.10.2011 г. на началника на РДНСК - ЮЦР. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,