Решение № 7499 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14334/2009 г.

Решение № 7499 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14334/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Хидрострой-Рилци" АД, гр. Дупница срещу решение № 216 от 22.06.2009 г. по адм. дело № 411/2008 г. на Кюстендилския административен съд, с което е отменена заповед № КД-14-10-50/17.06.2008 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Кюстендил (СГКК - гр. Кюстендил) за одобряване изменението в кадастралния регистър и кадастралната карта на гр. Дупница, одобрена със заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за поземлени имоти с идентификатори 68789.29.47 и 68789.29.68, състоящо се в промяна на имотните граници и обособяването на два нови имота с идентификатори 68789.29.834 и 68789.29.835. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Ответникът началник на СГКК - гр. Кюстендил и заинтересованите страни Лиляна Станкева Гюрова, Мария Кънчева Льольова, Марин Петров Льольов, Благородка Кирилова Петкова, Лиляна Крумова Хаджиспасова, Георги Кирилов Хаджиспасов, Мария Иванова Хаджиспасова, Надка Димитрова Хаджиспасова, Стефан Димитров Льольов, Невена Стефанова Савова и община Дупница не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на оспореното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон, тъй като административният орган, като е одобрил изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри, се е позовал само на чл. 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), без да сочи конкретната хипотеза на чл. 53 от същия закон, в която попада правната квалификация на случая. Счел е, че словесният израз в заповедта относно изменението, "състоящо се в промяна на имотните граници и обособяването на два нови имота в съответствие с представения проект" не дава възможност да се установи действителното правно основание за изменение на кадастралната карта, което не позволява проверка на материалноправната законосъобразност на заповедта. Приел е, че пропускът да се посочи конкретната хипотеза по чл. 53, ал. 1от ЗКИР за изменение на кадастъра е основание за отмяна на заповедта. Като основание за отмяна поради противоречие с материалноправни разпоредби е счетено обстоятелството, че одобреното изменение на кадастралната карта засяга имот, заснет като отделен обект на тази карта, собственост на трети лица, които не са участвали в производството по издаване на заповедта, а именно имот с идентификатор 68789.29.68, собственост на наследниците на Спасуна Панайотова Льольова - жалбоподателите и част от заинтересованите страни. Съдът е приел въз основа на заключението на вещото лице, че при обжалваното изменение на кадастъра заснемането на имот с идентификатор 68789.29.47 отсича част от площта на имот 68789.29.68 по графически изчисления възлизаща на 63 кв. м, което заснемане не следва материализираната с ограда северна граница на имота. Приел е за установено, че тази площ съобразно действащия устройствен план е част от имот пл. № 3187 (по кадастрален план имот с идентификатор 68789.29.68), която се придава към УПИ I в кв. 72 (поземлен имот с идентификатор 68789.29.47), но била е била завзета. Счел е, че изменението на кадастралната карта, включващо описаното заснемане, предполага съгласие на заинтересуваните лица или влязло в сила решение на общия съд по спор за материално право по аргумент от чл. 53, ал. 2 и 3 от ЗКИР, като нито една от двете алтернативно изискуеми предпоставки не е налице, поради което заповедта следва да се отмени поради противоречие с цитираните разпоредби. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е изискал и обсъдил в съвкупност всички доказателства по преписката, налични у административния орган. Обжалваното решение е постановено въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото, от които се установяват относимите за решаването на спора по същество факти, поради което настоящата инстанция приема, че административният съд е постановил решението си при правилно установена фактическа обстановка. Доводът в касационната жалба, че на стр. 5 от решението първоинстанционният съд е посочил, че съществуват и други доказателства, които той изследва в решението си, поради което се касае до непредставяне по делото на цялата административна преписка, е неоснователен, тъй като цитатът и изваден от контекста на мотивите. По делото са представени обжалваната заповед, документите, които удостоверяват инициирането, хода и приключването на процедурата по изменението на кадастъра (заявление от 09.06.2008 г. от "Хидрострой-Рилци" АД за промени в кадастралната карта и кадастралните регистри, акт № 54/12.06.2008 г. за непълноти и грешки, протокол № 33/16.06.2008 г. за контрол на материалите и документите при изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, наборът от документи относно изготвяне на скица-проект за обособяване на имоти), както и документи, удостоверяващи правото на собственост на жалбоподателите и заинтересованите страни Стефан Димитров Льольов и Невена Стефанова Савова с оглед преценката на качеството им на заинтересувани лица по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР съгласно легалната дефиниция на тези лица в § 1, т. 13 от ДР ЗКИР. Несъстоятелен е доводът, че съдът в нарушение на чл. 162, ал. 1 от АПК не е съобщил административния акт на всички заинтересовани страни по спора, на които административният орган не е изпратил съобщение за заповедта, поради което е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това е така, защото, видно от представените по делото разписки за съобщаване на обжалваната заповед, същата е съобщена от административния орган на всички заинтересовани лица по смисъла на цитираната по-горе допълнителна разпоредба, а именно на всички собственици на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. Тези лица са конституирани от съда по същество като страни при решаването на спора, поради което правото им на участие е гарантирано и по делото им е предоставена възможност за ангажиране на становище по фактите и правото, поради което оплакването за несъобщаване на административния акт на заинтересованите страни не съответства на данните по делото и не може да обоснове процесуално нарушение от страна на съда. Обжалваният съдебен акт е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Основните доводи в касационната жалба във връзка с допуснато от съда по същество нарушение на материалния закон се състоят в липсата на преценка на правото на собственост на жалбоподателите (кому принадлежи собствеността върху част от имот 68789.29.68) и решаването на въпроси от компетентността на гражданския съд във връзка с установяването на материално право. Тези доводи са неоснователни, тъй като административният съд в производството по обжалване на административните актове за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри не може да решава спорове за материално право. Този извод следва по силата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, съгласно който когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. След като самият касатор сочи, че жалбоподателите пред първата инстанция претендират права, които нямат, то е налице признание от самия него за наличие на спор за материално право, което препятства изменението на кадастъра поради непълноти и грешки. Законосъобразен е изводът на административния съд, че обжалваната заповед не съдържа правното основание за постановяването й, тъй като не е посочена една от трите хипотези по чл. 53, ал. 1, т. т. 1-3 от ЗКИР, съставляващи основание за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Независимо от това, по делото има достатъчно данни, в това число съставен акт за непълноти и грешки, подписан от заявителя "Хидрострой-Рилци" АД и от съставителя - длъжностно лице при СГКК - гр. Кюстендил, от които е видно, че е налице процедура за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, а именно поради това, че съдържат непълноти и грешки. Правилно предвид горното първоинстанционният съд е приел, че изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е възможно в конкретната хипотеза при съгласие на заинтересуваните лица или влязло в сила решение на общия съд по спор за материално право, като нито една от двете предпоставки не е налице. Такова изменение, какъвто е и законосъобразният извод на съда по същество, е възможно след установяване на грешка при заснемането на кадастралната карта, каквото е налице, а именно наличие на материализирана граница между имотите с идентификационни номера 68789.29.68 и 68789.29.47 в противоречие с действащата одобрена регулация на гр. Дупница за цитираните имоти. Видно от приложения по делото акт за непълноти и грешки, същият не е подписан от заинтересуваните лица - нито от наследниците на Иван и Кирил Хаджиспасови, чийто имот се обособява в самостоятелен поземлен имот при изменението на кадастъра и обособяване на два имота от имот с идентификатор 68789.29.47, нито от жалбоподателите и част от заинтересованите страни, в качеството им на наследници на Спасуна Панайотова Льольова и собственици на имот с идентификатор 68789.29.68, чиято имотна граница се премества при извършеното с обжалваната заповед изменение на кадастъра, което пряко засяга правото им на собственост върху имота и предполага подписването на акта за непълноти и грешки от тях или представянето на влязло в сила решение по спора за правото на собственост, каквото в случая не е налице. Напротив, по делото е представено съдебно удостоверение, че в Дупнишкия районен съд има висящо дело между жалбоподателите пред първоинстанционния съд и ответници касатора в настоящото производство "Хидрострой-Рилци" АД и община Дупница по спор за собственост относно 150 кв. м от имот с идентификатор 68789.29.68. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът по същество не е обсъдил, че е приложена регулация по плана на гр. Дупница и изменението на кадастъра е извършено съгласно предвижданията на действащия регулационен план, като е преместена границата между имоти с идентификационни номера 68789.29.68 и 68789.29.47. В акта за непълноти и грешки е направено отразяване, че заинтересуваните лица не са го подписали на основание чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (наредбата), а именно, че е налице хипотезата, при която акт за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересуваните лица когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници (освен при изпълнение на влязло в сила съдебно решение, каквото безспорно не е налице). Това основание за изключване съгласието на заинтересуваните лица по § 1, т. 13 ДР ЗКИР не следва да се прилага на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА, съгласно който ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В случая чл. 62, ал. 5 от цитираната наредба в противоречие с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР разширява установената със закона възможност за изменение на кадастъра без подписан акт за непълноти и грешки, като предвижда основание за това извън установеното в закона изпълнение на влязло в сила съдебно решение по спора за собственост като единствено такова. Поради констатираното противоречи между закона и наредбата в нарушение на нормативното правило по чл. 15, ал. 1 от ЗНА, съгласно който нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен, частта от разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от наредбата, която установява, че актът за непълноти и грешки може да не се подписва от заинтересуваните лица и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници, е незаконосъобразна, поради което няма правна сила и не се прилага. Предвид горното, процедурата за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е извършена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно не е налице съгласие на заинтересуваните собственици, чиито права се засягат от изменението. Както законосъобразно е приел административният съд, това е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, поради което обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед прецизирането на решението, предмет на касационна проверка съдът отбелязва, че вписаната в списъка за призоваване по делото Мария Станкева Льольова (и отразена в диспозитива на първоинстанционното решение като страна), както в първоинстанционното, така и в касационното производство, и Мария Кънчева Льольова, видно от данните по делото, са едно и също лице, майка на заинтересованата страна Стефан Димитров Льольов, поради което в мотивите на настоящото решение е записана като заинтересована страна само физическото лице Мария Кънчева Льольова, както е посочено името й в жалбата до първата инстанция и съобразно удостоверението за наследници на Спасуна Панайотова Льольова в качеството й на такъв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд