Решение № 5661 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10570/2013 г.

Решение № 5661 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10570/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Попов - С. И. Е." ООД чрез адв. Желимир Ялнъзов против решение № 1521/12.06.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 3297 по описа за 2012 г. на този съд. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния данъчен закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че използването на наетите площи в икономическата дейност на касатора са останали недоказани, както и че договорът от 1.08.2007 г. не материализира наемни правоотношения, както е приел съдът в обжалваното решение, а представлява договор за комплексна рекламна услуга. Моли за отмяната съдебното решение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на "Попов - С. И. Е." ООД против ревизионен акт (РА) № 03251200018/18.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, потвърдена с Решение № 467/13.08.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна, с който на дружеството за данъчни периоди м. 11.2007 г., 01, 06, 07, 08, 11 и 12.2008 г., 01, 02, 03, 04, 07, 08, 11 и 12.2009 г. и 02 и 03.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 65 866.42 лв. и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, както и събраните в хода на съдебното производство доказателства. В мотивите си съдът е приел, че при спазване на материалния закон е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от СД "Калина 990 - Драгомир Иванов и сие", тъй като нито в ревизионното производство, нито в съдебното производство са представени даказателства за действителното извършване на фактурираните външни и транспортни услуги. По отношение на фактурите, издадени от "Медиа Организатор" ООД съдът е приел, че рекламните услуги предмет на доставките по тези фактури не са реално извършени. А по отношение фактурите, издадени от "Медия плюс" ЕООД с предмет "наем на билбордове, рекламни услуги, тв реклама, външна реклама и услуга" липсват доказателства за действителното получаване на услугата. Оплакванията на касатора са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че по издадените фактури от "Медия плюс" ЕООД с предмет "наем на билбордове, рекламни услуги, тв реклама, външна реклама", фактурите, издадени от СД "Калина 990 - Драгомир Иванов и сие", касаещи външни транспортни услуги, както и фактурите, издадени от "Медиа Организатор" ООД, касаещи доставка на рекламни услуги не са налице реално осъществени доставки. Предмет на договора, сключен между "Медия плюс" ЕООД и "Попов - С. И. Е." ООД е осъществяване на рекламна дейност в полза на възложителя чрез поставянето на рекламни пана на футболни срещи, директно излъчвани по национални електронни медии, и футболни срещи, от които има разширени репортажи, но в ревизионното и съдебното производство не са установени доказателства за създаване и одобрение на рекламата. По отношение на доставчика СД "Калина 990 - Драгомир Иванов и сие" не е установено, че разполага с транспортни средства (собствени или наети), квалифициран персонал, разходи за гориво и документи за движението на транспортните средства. Договорът от 1.08.2007 г., сключен между "Медиа Организатор" ООД и "Попов и сие" ООД (рекламодател) е с предмет - предоставянето на възмездно ползване на рекламни площи върху статистични външно поставени рекламни съоръжения. В чл. 3.3 от договора е предвидено, че всички разходи по проектирането, дизайна и изпълнението на рекламните материали и монтирането им са за сметка на рекламодателя и се изпълняват от него, а съгласно чл. 4.4 рекламодателят се задължава след приключване на рекламния период да демонтира рекламните материали. В този договор, липсват данни за единична цена на услугата, брой и места на рекламните съоръжения, документиране и периодичност на заявките. Поради това правилно е приел административният съд, че събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. В хода на съдебното производство жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да иска събирането на доказателства, относно всички относими към настоящия спор доказателства. В този смисъл съдът правилно е приел, че в тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникването на правото на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС. Констатациите в РА за липса на реалност на доставките по процесните фактури не са опровергани от дружеството в т.ч. и от новопредставените доказателства, вещественото доказателство и заключението на вещото лице. Следователно, данъкът е начислен неправомерно и съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит. Настоящият случай не е идентичен със случая по обединени дела С-80/11 и С-142/11 и решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. е неприложимо, защото при решението на СЕС няма спор по доставката, поради което оплакванията, изложени в касационната жалба в този насока следва да бъдат отхвърлени. Решението на административния съд е резултат на подробен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който обективно е установена обстановката по спора и са формирани обосновани и верни изводи, и е приложен правилно материалният закон. Обжалваното решение като обосновано и правилно следва да се потвърдено. Разноски: Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,