Решение № 7652 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11103/2020 г.

Решение № 7652 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11103/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Р., чрез адв. Казаков като процесуален представител, против решение № 4521/7.08.2020 г., постановено по адм. дело № 3602/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването му против отказ, обективиран в уведомително писмо изх. № 20-23900/3.04.2020 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – София да се произнесе по заявление вх. № 01-112281 от 2.03.2020 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което административният орган да се задължи да предостави исканата услуга. Ответникът - началникът на СГКК – София не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли жалбата, съдът приема, че по заявлението на оспорващия е постановен изричен отказ за предоставяне на исканата административна услуга - издаване на скица за поземлен имот, обективиран в писмо на органа от 3.04.2020 г., който е законосъобразен. Според съда отказът е мотивиран с аргументи, че за да бъде извършена заявената услуга и предвид обстоятелството, че ПИ с идентификатор 68134.1006.985, предмет на отчуждителната процедура, не е отразен в КККР, е следвало жалбоподателят да подаде ново заявление до СГКК -София за нанасяне на изменението на КККР с представяне на данни за приключени отчуждителни процедури по отношение на имота. Като приема, че по делото липсват такива данни и не се твърди, че указанието е изпълнено, достига до извод за законосъобразност на постановения изричен отказ. При извършената по чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка касационната инстанция приема, че обжалваното решение е недопустимо по следните съображения: Съдът не се произнася по предмета на спора. Неправилен е изводът, че по искането на жалбоподателя е налице изричен отказ да се предоставят заявените услуги. В първоинстанционното производство е оспорен мълчалив отказ на началника на СГКК - София да се произнесе по заявлението на Р. от 2.03.2020 г, както и изричния такъв, ако последва преди постановяване на съдебното решение. Искането до органа е за извършване на следните услуги: 1. нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта за поземлен имот (ПИ) 68134.1006.985; 2. определяне и запазване на идентификатор за поземлен имот 68134.1006.985; 3. издаване на скица за имот или сграда в урбанизирана територия за този имот и 4. издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на КККР. В оспорването до съда се твърди, че е заявено единствено предоставяне на административна услуга, съставляваща издаване на скица за частта от ПИ с идентификатор 68134.1006.985, която не попада в отчуждените 437 кв. м от него със заповед от 7.10.2019 г. на кмета на Столична община, изменена с влязло в сила на 26.02.2020 г. решение по адм. дело № 13344/2019 г. на Административен съд София - град относно размера на определеното за отчуждената реална част от имота обезщетение. По делото не се спори, че КК и КР за територията, в която е нанесен ПИ 68134.1006.985, предмет на отчуждителната процедура, са одобрени през 2016 г. В кадастралния регистър като собственици са отразени жалбоподателят и П. Р.. В противоречие с данните по делото е заключението на съда, че по искането на жалбоподателя е постановен изричен отказ, обективиран в писмото на органа от 3.04.2020 г. и затова неправилно преценката за законосъобразност на административния акт е извършена спрямо изложените в него факти и обстоятелства. По аргумент от чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 АПК, ако след мълчаливия отказ последва изричен такъв по същото искане, съдът се произнася по изричния отказ, какъвто в случая липсва. Противно на приетото в обжалваното решение писмото не съдържа волеизявление за отказ да се предоставят исканите услуги по подаденото от жалбоподателя до началника на СГКК - София заявление. Основателно е възражението в касационната жалба, че съдържанието му е интерпретирано превратно, поради което и изведеният въз основа на направените констатации в тази връзка извод за наличие на изричен отказ, е напълно необоснован и незаконосъобразен. На първо място, писмото е адресирано до друг субект - кмета на район "Триадица", Столична община. На второ място, с него са дадени указания по повод депозирано на 17.10.2018 г. от общината заявление за изменение на КККР и представена към него скица - проект за имот с проектен идентификатор 68134.1006.1887, чието нанасяне се иска във връзка с извършена отчуждителна процедура на реална част от имота на жалбоподателя. Поради изтичане на шест месеца от датата на приемане на проекта с това писмо органът дава указания на Столична община, а не на жалбоподателя, както неправилно приема съдът, да подаде ново заявление и да представи доказателства за приключване на отчуждителната процедура. Изрично е посочено, че имотът, предмет на отчуждаването, не е нанесен. Действително в писмото е цитирано заявлението на жалбоподателя от 2.03.2020 г., но в смисъл, че за да се предостави исканата от него услуга е необходимо Столична община да предприеме действия по изменение на КК и КР за този имот. С оглед съдържанието му настоящият състав приема, че то не обективира изричен отказ на органа да удовлетвори заявлението на Р., а представлява акт по чл. 30, ал. 2 АПК с друг адресат. Липсват данни за спиране на административното производство по заявлението на жалбоподателя с нарочен акт на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. Затова, като приема, че по искането е постановен изричен отказ и се произнася спрямо този акт, съдът постановява недопустимо решение, което следва да се обезсили, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав по предявения с оспорването предмет, а именно мълчалив отказ на органа да предостави исканите услуги. При новото разглеждане съдът следва да извърши проверка относно допустимостта на жалбата и в зависимост от отговора на въпросите формиран ли е мълчалив отказ по заявлението и подадено ли е оспорването срещу него в срока по чл. 149, ал. 2 АПК, да се произнесе по материалната законосъобразност на акта, като съобрази направеното уточнение относно обхвата на искането до органа. В тази връзка следва да се прецени може ли да се издаде скица за част от ПИ с идентификатор 68134.1006.985 преди реалната отчуждена част от него да е нанесена като самостоятелен такъв в кадастралната карта и да е отразена в кадастралния регистър собствеността на Столична община в резултат на приключилата отчуждителна процедура. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение