Решение № 10672 от 23.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Дупница, чрез юрк. Шопова като процесуален представител, против решение 42 от 16.03.2022 г., постановено по адм. дело 332/2021 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съображенията за липса на мотиви по отношение на относимите за спора факти сочат на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди законосъобразността на оспорената заповед. Ответникът И. Андреева, чрез пълномощника си адв. Мухтийска, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение по оспорване на И. Андреева е отменена заповед РД 04-1377/11.10.2021 г. на кмета на община Дупница, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на същата е наредено в качеството на собственик и извършител да премахне изпълнения без строителни книжа незаконен строеж: Реконструкция и надстройка на едноетажна сграда с обслужващо предназначение, находящ се в поземлен имот с идентификатор 65245.2.477 по КК на [населено място], УПИ II 253, кв. 36 по плана на [населено място], община Дупница. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е постановена от компетентен орган, в предвидената форма съгласно чл. 59, ал. 2 ЗУТ, но при съществено нарушение на правилото на чл. 35 АПК, тъй като от административния орган не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Излага съображения, че в административното производство не е установено състоянието на едноетажната сграда с обслужващо предназначение към датата на издаване на удостоверението за търпимост, за да се прецени спазени ли са изискванията на § 53, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ с извършените строително-монтажни работи, изпълнени в периода 2018-2020 г. Според съда допуснатото съществено процесуално нарушение е довело и до нарушаване на правото на защита на адресата на заповедта, като при липсата на фактически установявания относно състоянието на сградата към 2018 г., заключението в административния акт, че извършените строителни дейности представляват реконструкция по смисъла на § 5, т. 44 ДР ЗУТ, е хипотетично. По тези съображения формира крайния си извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Настоящият състав не споделя извода за процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед. В нарушение на принципа на служебното начало в съдебноадминистративния процес и на чл. 171, ал. 5 АПК съдът не установява релевантните за спора факти. Обстоятелствата, чието неизясняване от органа приема за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, подлежат на установяване в съдебната фаза на производството. Оспорването на направените в заповедта фактически констатации не може само по себе си да обуслови извод за неспазване на правилото по чл. 35 АПК. В тежест на оспорващия е да установи твърдените от него обстоятелства, в каквато насока са и дадените указания с определение 566 от 17.11.2021 г. В жалбата до първоинстанционния съд, в приложените по делото декларации, както и в подадените възражения И. Андреева посочва, че в резултат на влошено състояние на сградата през 2018 г. са предприети ремонтни дейности, които не са приключени. По делото е установено, че за процесната постройка е издадено удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. То е с предмет едноетажна сграда с обслужващо предназначение с идентификатор 65245.2.477.3, изградена в УПИ II-253, кв. 36 по плана на [населено място], с площ от 70 кв. м, построена преди 1970 г. Всъщност адресатът на заповедта не оспорва констатацията на административния орган, че строително-монтажните работи са започнали след 06.2018 г. и се изпълняват без издадени строителни книжа, като посочва, че представляват възстановяване на тухлени стени, укрепване на обрушена стоманобетонна плоча и ремонт на покрива - подмяна на изгнили греди и счупени керемиди, а впоследствие заявява, че покривната конструкция е подменена изцяло и нивото й е снижено откъм жилищната сграда. Изложените доводи са единствено в насока, че извършеното строителство е текущ ремонт, за който не се изисква строително разрешение съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че всички елементи от конструкцията на сградата (стоманобетонови колони, греди, плоча, покрив), с изключение на ограждащите зидове с височина 1,90 м, са видимо нови, което при липса на данни за по-ранно надграждане и реконструиране на обекта е индиция за обхвата на извършените през 2018-2020 г. строително-монтажни работи. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът не излага мотиви относно наличието на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, съответно липсват фактически установявания относно характера на нареденото за премахване, неговата законност и евентуално допустимост с оглед установеното време на изграждането му. Според § 53, ал. 1 и ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ за търпимите строежи по § 16, ал. 1 и по § 127, ал. 1, в зависимост от това дали са с постоянен устройствен статут по действащ подробен устройствен план или нямат такъв, е предвидено да могат да се пристрояват и надстрояват и в тях да се извършват основни ремонти, реконструкции и преустройства, включително с промяна на предназначението, както и всички допустими строителни и монтажни работи в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ал. 1), съответно - да се преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват носещите конструкции (2). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба във всички случаи дейностите по ал. 1 и 2 могат да се разрешават след представяне на проект-заснемане на съществуващия строеж, одобряване на инвестиционния проект за новия строеж и издаване на разрешение за строеж по общия ред на този закон. В случая е безспорно установено, че за изпълнените строително-монтажни работи няма строителни книжа. В обжалваното решение липсват съображения за характера и естеството на извършеното строителство. Неизлагането на мотиви - фактически констатации и правни изводи, свързани с материалната законосъобразност на административния акт съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебното производство е необходимо да се съберат доказателства в тази насока, като на страните се дадат указания съгласно чл. 171, ал. 5 АПК. Съдът само констатира, че от административния орган не е установено състоянието на строежа към момента на издаване на удостоверението за търпимост 09.11.2018 г., без да съобрази, че в тежест на адресата на акта е да докаже този факт, след като твърди наличието на извършено заснемане на сградата през 2012 г., съдържащо данни за височината и материалите, от които е изградена към този момент. От съда не е отчетено обстоятелството, че с влязла в сила заповед от 11.06.2020 г. на основание чл. 224а, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ е спряно изпълнението на строителството, което сочи на извършване на дейностите в обхвата по констативния акт и оспорената заповед за премахване. Преценка дали същите представляват текущ ремонт, каквито са твърденията на Андреева или са реконструкция на сградата по смисъла на § 5, т. 44 ДР ЗУТ и надстрояване с второ ниво, както са квалифицирани от административния орган, не е извършвана от съда. В нарушение на съдопроизводствените правила, въпреки че в обжалваното решение са описани събраните по делото доказателства, те не са обсъдени в тяхната съвкупност, като липсват съображения кои факти са приети за установени и въз основа на кои доказателства. Заключението на съдебно - техническата експертиза следва да се цени заедно с останалите, приети по делото доказателства, а не да се възприема само в отделни негови части. Ето защо, съдът е длъжен да извърши преценката си, след като укаже на страните да представят доказателства, ако приеме, че събраните не могат да установят релевантните за изхода на делото факти. Като отменя оспорения административен акт поради неспазване на разпоредбата на чл. 35 АПК, съдът постановява неправилно решение. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК същото следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав. Спорът следва да бъде изяснен от фактическа страна, вкл. при необходимост и чрез използване на специални знания, доказателствата по делото да се обсъдят в цялост, като съдът следва да изложи съображения по въпроса за характера на нареденото за премахване и неговата законност, след което въз основа на направените изводи да прецени законосъобразността на оспорената заповед. По изложените съображения и на основание чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение