Решение № 10128 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4500/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на сдружение Конфедерация на труда Подкрепа против решение 4511 от 10.02.2025 г., постановено по адм. дело 8219 по описа за 2024 г. на Административен съд София- град. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна и решаване на спора по същество с отмяната на оспорения административен акт. Иска присъждането на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Столичен общински съвет, в представен по делото отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Милева изразява становище за нейната неоснователност. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила, както и да бъдат присъдени разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба- кметът на район Искър в Столична община, не ангажира становище. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становищата на страните във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по жалба на сдружение Конфедерация на труда Подкрепа срещу решение 441/26.07.2024г. по протокол 16 от проведеното на 25/26.07.2024г. заседание на Столичния общински съвет, с което на основание чл.21, ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл.12, ал.6, чл.42, ал.1, т.1 и т.4 и ал.2 от ЗОС и чл.3, ал.1, т.1, т.4 и ал.2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждаме с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО) от сдружението са отнети предоставените му с решение 38 по протокол 57 от 07.08.2003 г. на СОС шест броя общински жилища, описани в решението; възложено е на кмета на СО да издаде заповед за отнемането им; определено е предназначението им- пет броя от тях за настаняване на граждани с установени жилищни нужди и един брой-резервно жилище; възложено е на кмета на СО да предостави 5-те броя жилища на Район Искър . Установената от съда фактическа обстановка е следната: С решение 38 по протокол 57/07.08.2003г. на Столичния общински съвет, на КТ Подкрепа са предоставени за ползване 7 броя общински жилища, находящи се в ЖК Дружба, бл.217, вх.В. Въз основа на това решение на СОС е издадена и заповед РД-09-1680/2.09.2003 г. от кмета на Столична община, с която на КТ Подкрепа се предоставят посочените жилища и е определено настаняването в тях да се извършва по предложение на президента на КТ Подкрепа, а договорите за наем да се сключват от кмета на Район Искър-СО. Съдът е установил лицата, с които са сключени последните договори по отношение на процесните жилища. С доклад СОА24-ВК/-5011/4 от 01.07.2024г. на кмета на район Искър в Столична община е поискано шест от предоставените общински жилища да бъдат отнети от КТ Подкрепа и същите да бъдат предоставени за настаняване под наем на граждани с установена жилищна нужда на територията на района. По отношение на посочения доклад е изготвено становище от заместник-кмета на Столична община, в което се сочи, че е налице нужда от общински жилища за настаняване под наем на лица с установени жилищни нужди по реда на Наредбата за общинските жилища в район Искър-СО, както и нужда от жилище, което да бъде включено във Фонд Резервен, предназначен за временно настаняване на лицата, чиито жилища са станали негодни за обитаване в резултат на природни бедствия и аварии и на др. изключителни събития. Докладът на кмета на район Искър и становището на заместник-кмета на Столична община са разгледани и подкрепени от постоянната комисия по икономика, собственост и дигитална трансформация и постоянната комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика. Оспореното пред първоинстанционния съд решение на СОС е прието с мнозинство от 30 гласа при присъстващи на заседанието 31 общински съветници. С него на основание чл.21, ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл.12, ал.6, чл.42, ал.1, т.1 и т.4 и ал.2 от ЗОС и чл.3, ал.1, т.1, т.4 и ал.2 от Наредбата за общинските жилища, от жалбоподателя са отнети предоставените му с Решение 38 по Протокол 57 от 07.08.2003 г. на СОС шест броя общински жилища, описани в решението; на кмета на СО е възложено да издаде заповед за отнемането им; определено е предназначението на процесните шест жилища, като пет от тях са предвидени за настаняване на граждани с установени жилищни нужди, а едно е предвидено за резервно жилище; на кмета на СО е възложено да предостави процесните жилища на район Искър . С решението си съдът е приел, че така постановеното решение на Столичния общински съвет е законосъобразен индивидуален административен акт, който е постановен от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че решението на общинския съвет съответства на материалноправните разпоредби, както и на целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и съвкупност и при съобразяване на възраженията на страните е направил правилни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Направените от първоинстанционния съд изводи съответстват изцяло на материалния закон. Между страните по делото не е спорно, че шестте жилищни имота, които са предмет на решението на СОС, са частна общинска собственост. С оглед на това обстоятелство органът, компетентен да взема решения за управлението им е общинският съвет- чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА. С чл.11 от ЗОС е прогласен принципът, че имотите и вещите - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. При вземането на решения от тази категория общинският съвет действа не само като орган на местно самоуправление съгласно чл.138 от Конституцията на Република България, но упражнява и правата на собственик. Съобразно чл.42, ал.1 от ЗОС, по своето предназначение общинските жилища са за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди; за продажба, замяна и обезщетяване на бивши собственици, чиито имоти са отчуждени за общински нужди; ведомствени и резервни. Жилищата по ал. 1 се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината и могат да се променят съобразно потребностите в общината (чл. 42, ал. 2 ЗОС). Първоинстанционният съд е направил анализ на режима на управление на общинските жилища и начина на отдаването им под наем, уреден в глава пета от ЗОС и в Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, издадена на основание чл.45а от ЗОС (НРУУРОЖТСО). С оглед на този анализ правилно съдът в мотивите си е приел, че съгласно разпоредбата чл. 42, ал. 2 от ЗОС и чл. 3, ал. 2 от Наредбата, приета от СОС, определянето на предназначението по чл. 42, ал. 1 от ЗОС на общинските жилища, респ. промяната на тяхното предназначение, се извършва от общинския съвет по предложение на кмета на общината. Обоснован е изводът на административния съд, че при упражняване на правомощието си по чл. 42, ал. 2 от ЗОС, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, общинският съвет действа в условията на оперативна самостоятелност, ръководейки се от нуждите на населението, доколкото настаняването в общински жилища има социална функция. Съобразно правната уредба на ЗОС и НРУУРОЖТСО в тези жилища, според предназначението им, се настаняват лица със жилищни нужди, преценени с оглед на нормативно установени критерии, свързани с техните доходи, имуществено, социално, здравословно състояние и пр. При това както установяването на жилищните нужди, така и настаняването в общинските жилища се извършва при спазването на специално разписани процедури. В настоящата хипотеза с решение на СОС от 2003 година процесните общински жилища са били предоставени на КТ Подкрепа, а със заповед на кмета на СО е наредено настаняването в тези жилища да се извършва по предложение на президента на КТ като договорите за наем се сключват с кмета на район Искър. Следва да се отбележи, че както към момента на постановяване на посочените актове, така и към настоящия момент нито законът, нито Наредбата, приета от общинския съвет, предвиждат възможност общински жилища да се предоставят (независимо дали за ползване или за управление) на синдикални организации, както това е предвидено за нежилищните имоти, представляващи общинска собственост (чл.14, ал.5 от ЗОС). Първоинстанционният съд е съобразил събраните по делото доказателства относно нуждата от общински жилища, в които да бъдат настанени семейства/домакинства с установена жилищна нужда, включени в утвърдения от кмета на район Искър в Столична община списък по чл.15, ал.6 от НРУУРОЖТСО. Съобразно списъка, четиричленните семейства са 23, тричленните семейства са 35, а едночленните и двучленните семейства са 60. Ето защо съдът правилно е констатирал, че общинският съвет е действал в рамките на предоставените му по закон правомощия, очертани по-горе, процедирал е при изискуемия от закон кворум и е взел решението си с изискуемото от закона мнозинство. При приемане на решението си общинският съвет е спазил нормативно регламентираните материалноправни и процесуалноправни правила. Противно на изложеното в касационната жалба твърдение, съдът е мотивирал изводите си относно приложението на чл.99 от АПК в настоящата хипотеза. Както се изтъкна и по-горе, при вземането на решения за управление на общинската собственост общинският съвет действа не само в качеството си на административен орган на местно самоуправление, но и упражнява правото на собственост, чийто носител е общината. В конкретната хипотеза възможността на общинския съвет да вземе решение относно предназначението на имотите (респ. да ги отнеме от КТ Подкрепа), е промяната в потребностите на населението и тази възможност е изрично допусната от чл.42, ал.2 от ЗОС. Именно поради това чл.99 от АПК не намира приложение в настоящата хипотеза. Касационната инстанция намира за неоснователно и оплакването за необоснованост на съдебното решение. За преценката на законосъобразността на оспореното решение на СОС е без значение дали настанените в процесните жилища лица са членове на КТ Подкрепа и каква е тяхната длъжност. Това е така, тъй като настоящият спор касае възможността на общинския съвет да промени предназначението на общинските жилища от такива, предоставено за настаняване на лица, посочени от КТ Подкрепа в такива за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди/ резервни по смисъла на чл.42, ал.1, т.4 от ЗОС. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че решението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не е налице посоченото от касатора касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на делото претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи същото в размер на 240 лева съобразно чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,