Решение № 9332 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5426/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Кюстендил, чрез юрк. Николова като процесуален представител, против решение 516 от 27.03.2025 г., постановено по адм. дело 622/2024 г. по описа на Административен съд Кюстендил. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Никова, в писмен отговор и бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211 ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД против изричен отказ на главния архитект на община Кюстендил, обективиран в писмо изх. 26-00-1693/25.11.2024 г. за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и за издаване на разрешение за строеж за обект: Подмяна на кабелна линия СрН 20Kv между ТП Хладилник и ТП Народна мебел, гр. Кюстендил с трасе, преминаващо между поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 41112.501.139, 41112.501.119, 41112.501.91 и 41112.501.105.6 по КККР на гр. Кюстендил. С обжалваното решение изричният отказ е отменен като незаконосъобразен и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. За да постанови този резултат, решаващият съд приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 145, ал. 1, т. 1 и чл. 148, ал. 2 ЗУТ, в предвидената писмена форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, като са посочени фактическите и правни основания за постановяването му, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Обосновава извод, че при липсата на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж, с извършител дружеството, заявило одобряването на изготвените инвестиционни проекти и издаването на строително разрешение, главният архитект на община Кюстендил не би могъл да откаже поисканото от него на посоченото основание чл. 148, ал. 7 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните допълнителни съображения. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след извършена цялостна и задълбочена преценка на събраните доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото. Въз основа на нея са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правното основание за оспорения отказ е чл. 148, ал. 7 ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. В административното производство главният архитект на община Кюстендил не установява в пълнота наличието на фактическите и правни основания за издаването на оспорения отказ. По делото са представени доказателства, от които е видно наличието на образувано по надлежния ред административно производство, приключило със заповед ДК-02-КН-1 от 28.10.2024 г. на началника на РДНСК Кюстендил, констатираща извършен незаконен строеж от страна на възложителя. С нея на ответното дружество е разпоредено да премахне нова кабелна линия СрН 20Kv, с трасе, започващо от ТП Хладилник (сграда с идентификатор 41112.501.105.6 по КККР на гр. Кюстендил, разположен в УПИ XIX, кв. 91 по плана на гр. Кюстендил), продължава по второстепенна улица, улица Петър Берон (ПИ 41112.501.119) покрай ПИ с идентификатори 41112.501.73 и 41112.501.139 по КККР на гр. Кюстендил и завършва до муфа пред ТП Народна мебел с дължина 750 м. Съществуването на незаконен строеж в недвижимия имот и неговия извършител, както правилно посочва съдът, се установяват от изрично овластени за това органи от кмета на общината, съответно от органите на ДНСК. Законосъобразен е изводът, че за да откаже издаване на разрешение за строеж на основание чл. 148, ал. 7 ЗУТ главният архитект трябва да се обоснове с влязъл в сила акт заповед за премахване на незаконното строителство. При наличието на такава заповед, постановена от компетентния орган с оглед категорията на строежа, както е в случая, издателят на оспорения отказ е следвало да събере данни дали същата е влязла в сила, но не би могъл да откаже поисканото от него без необходимите доказателства в тази насока. По делото е безспорно установено, че заповедта за премахване на незаконния строеж е оспорена по съдебен ред и е налице съдебно производство по адм. дело 569/2024 г. на Административен съд Кюстендил, което е висящо. С оглед установените от фактическа страна обстоятелства законосъобразно съдът отменя оспорения отказ и връща преписката административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление. В допълнение следва да се посочи, че при новото произнасяне касаторът следва да прецени налице ли са основания за спиране на административното производство по искането на ответното дружество за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на строително разрешение за обект: Подмяна на кабелна линия СрН 20Kv между ТП Хладилник и ТП Народна мебел, гр. Кюстендил с описаното трасе, до приключване на адм. дело 569/2024 г. по описа на Административен съд Кюстендил с влязъл в сила съдебен акт, след което и в зависимост от изхода на спора по него да се произнесе с позитивен акт по заявеното искане или с изричен отказ в случай на отхвърляне на жалбата на Електроразпределителни мрежи Запад срещу заповедта за премахване на незаконния строеж. Предвид изложеното не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, на ответника следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,