Решение № 4458 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8868/2016 г.

Решение № 4458 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8868/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение № 1164 от 27 май 2016 година, постановено по адм. дело № 3167/2015 година по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № ДК-09-В-01/30 септември 2015 година на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" (РО "НСК") – Варна при Регионална дирекция национален строителен контрол – Североизточен район (РДНСК-СИР). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – началникът на РО "НСК" – Варна при РДНСК-СИР, чрез процесуалния си представител юрк. Беатриса Шалдупова, в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на [фирма] срещу заповед № ДК-09-В-01/30 септември 2015 година на началника на РО "НСК" – Варна при РДНСК-СИР, с която на основание чл. 178, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във вр. с 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ е забранено ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред обект: "Основен ремонт на въздушна мрежа ниско напрежение електрозахранена от трафопост № [номер] по [улица], находящ се по плана на 24 м. р., [населено място]". Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването ? и в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба на дружеството. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. От данните по делото безспорно е установено, че строежът представлява основен ремонт на въздушна мрежа ниско напрежение, изразяващ се в подмяна с усукани проводници на стоманобетонови стълбове. Ползването на строежа, който административният орган и съдът правилно са определили като трета категория, се осъществява без да е бил въведен в експлоатация. При тези данни изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ от страна на жалбоподателя, е законосъобразен. Цитираната разпоредба предвижда, че не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. Изключение от това правило е въведено в ал. 2 на нормата, но то касае само строежите от шеста категория, какъвто процесният не е. По делото не са представени доказателства за въвеждането на строежа в експлоатация, като такива не са представени нито пред административния орган, нито в съдебното административно производство. Първоинстанционният съд в решението си е определил относимите към предмета на спора въпроси, които е обсъдил подробно. Тези въпроси в случая са: наличие на строеж, подлежащ на приемане по съответния ред; ползване на строежа и липсата на издадено разрешение за ползване, съответно - удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация. Наведените в касационната жалба възражения са били изложени и в жалбата пред административния съд, като изводите на съда и мотивите за тяхната неоснователност се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Строежът представлява основен ремонт на обект от трета категория на основание чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "б" вр. с б. "ж" от ЗУТ, вр. с § 5, т. 31, т. 38 и т. 42 от ДР на ЗУТ, за които обекти, компетентен да издава заповеди за забрана на тяхното ползване съгласно чл. 178, ал. 5 от ЗУТ е началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в настоящия случай. Производствата по премахване на незаконен строеж и за забрана на неговото ползване са самостоятелни и независими едно от друго, както правилно е приел първоинстанционният съд, като в случая са издадени два отделни административни акта, всеки от които подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,