Решение № 625 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9863/2020 г.

Решение № 625 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9863/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Николов, чрез процесуалния му представител против решение № 3527/02.07.2020 г., постановено по адм. д. № 12739/2019 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта му, с която е отхвърлен искът на В. Николов срещу Столична община за обезщетение за имуществени вреди, настъпили от издаването на Наказателно постановление № СОА19-РД11-621/21.02.2019 г. на заместник кмета на Столична община, направление "Транспорт и транспортни комуникации", отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение в съдебното производство пред Софийския районен съд по оспорване на същото наказателно постановление, за разликата от 100 до 300 лв, ведно със законната лихва. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не взел предвид, че заплатеното възнаграждение е в минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това касаторът моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и искът да бъде уважен в пълния му размер. Претендира разноски. Ответната страна – Столична община не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена при спазване на процесуалните предпоставки за това. Разгледана по същество е неоснователна. С решението в обжалваната му част Административен съд - София-град е отхвърлил иска на В. Николов срещу Столична община за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата от 100 до 300 лева, причинени от Наказателно постановление №СОА19-РД11-621/21.02.2019 г. на заместник кмета на Столична община, направление "Транспорт и транспортни комуникации", отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение в съдебното производство пред Софийския районен съд по оспорване на същото наказателно постановление. Няма спор относно правопораждащия правото на обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ фактически състав. Спорът касае единствено размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди. За да приеме искът за частично основателен, съдът е изложил съображения, че обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Съдът се е позовал още на чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 8 (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е посочил, че за защита по административни дела с интерес до 1000 лева, минималното възнаграждение е 100 лева. Съобразена е и ниската фактическа и правна сложност на конкретния спор. Решението е правилно. Административният съд е изложил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди, като резултат от отменен незаконосъобразен акт – наказателно постановление, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лева. По конкретното административно-наказателно дело е проведено едно редовно съдебно заседание, в което са приети всички доказателства и в което процесуален представител на В. Николов не се е явил. Следователно процесуалното представителство по делото се изразява единствено в изготвяне на жалбата, което правилно е отбелязано и от АССГ. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 18, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в този случай е 50 лв, така че присъденото от съда обезщетение в размер на 100 лв е съобразено с него. Няма основание за присъждане на обезщетение в по-висок размер от присъденото от АССГ, предвид изричната норма на чл. 18, ал. 1 от Наредбата и предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на касатора не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,