Решение № 10553 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1054/2020 г.

Решение № 10553 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1054/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът С. Николов, действащ като ЕТ "Стан-С. Николов" моли да бъде отменено като неправилно решение № 494/29.11.2019 г. по адм. д. № 169/2019 г. на Административен съд – Добрич, с която е отхвърлена жалбата против РА № Р-03000818002729-091-001/07.11.2018 г. на ТД на НАП-Варна. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в молба, имаща характер на писмена защита. Моли РА да бъде отмен и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции 2888 лв, от които 1468 лв за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" – Варна, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмена молба, имаща характер на писмена защита, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 1085, 43 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-03000818002729-091-001/07.11.2018 г. на ТД на НАП-Варна, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 18 514, 23 лв по фактури на "Д. трейдинг 95" ЕООД и "Смарт аутолизинг" АД за данъчен период м. 1. 2018 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 70, ал. 5 и чл. 9 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на услуги не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за правилно определяне задълженията на ревизираното лице в РА по спорните фактури на "Д. трейдинг 95" ЕООД и по фактура № 10/10.01.2018 г. на "Смарт аутолизинг" АД. Законосъобразни и съобразени с практиката на СЕО и СЕС са изводите на съда, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит и да бъде признато е необходимо да е осъществена доставка, за доказването на който факт не е достатъчно представянето на фактури и нейното счетоводно отразяване от ревизираното лице, а следва да е доказано осъществяване на доставката от доставчика, издал фактурата. В тежест на ревизираното лице е да докаже осъществяването на доставката, за което може да си служи с всички допустими по ДОПК доказателства. От събраните доказателства съдът е достигнал до правилен извод за недоказаност на факта, че сградата за персонала е изградена от "Д. трейдинг 95" ЕООД. Обосновано съдът е приел, че сградата е изградена от ревизираното лице. Изводът се подкрепя от факта, че подробните приемо-предавателни протоколи за извършени СМР с количествени и ценови показатели са съставени от ревизираното лице и не са подписани от доставчика. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетеля Николов, който обяснява, че технически ръководител на обекта е В., /който не е служител на доставчика по спорните фактури/, негови работници са изпълнили строителството, имали микробус, доставяли материалите. Обосновано съдът е приел, че доставчикът не е разполагал с работници – от наетите по договор 9 работника един е с грешен ЕГН, един е в затвора по време на строителството, 5-ма работят при работодатели, различни от наемодателя на работна ръка. По спорната фактура № 10/10.01.2018 г. на "Смарт аутолизинг" АД по договор от същата дата правилен е изводът на съда, че споразумителния протокол от 30.01.2018 г. не установява изпълнение по договора. В договора е възложено доставчика да извърши консултация във вразка с неплатени фактури от "Ем пи проект консулт" ЕООД № 65/04.05.2017 г. и № 16/14.03.2016 г. Първата фактура е с предмет консултантска услуга, а втората е с предмет изготвяне на проектна документация по мярка 4. 1. Видно от писмо на ДФ"Земеделие" на л. 61 от преписката ревизираното лице е подало три заявления за подпомагане. Правилен е изводът на съда, че не са представени договорите с "Ем пи проект консулт" ЕООД, по които са издадени двете фактури и не може да се прецени съществувало ли е задължение на "Ем пи проект консулт" ЕООД, което да е предмет на консултации по договора от 10.01.2018 г. със "Смарт аутолизинг" АД. В писмото на ДФ"Земеделие" е посочено заявление за подпомагане от 3.06.2015 г., по което е сключен договор за подпомагане на ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че не е доказан предмета на договора от 10.01.2018 г. и неговото изпълнение от доставчика по спорната фактура. По фактура № 9/09.01.2018 г. съдът е изложил същите съображения, както за по-горе обсъдената фактура, които не са съобразени с представената декларация от управителката на "Ем пи проект консулт" ЕООД, според която по консултантски договор от 11.04.2016 г. са изработили проектна документация и бизнес план на ревизираното лице за кандидатстване по мярка 4. 1, по която докумените са одобрени, но поради липса на средства не е одобрено финансиране, което можело да се случи впоследствие и е изразено становище, че са изпълнили задължението си по договора от 11.04.2016 г. Според чл. 6, ал. 2 от договора от 11.04.2016 г. услугата се счита за изпълнена при одобрение на проекта и усвояване на сумите от ревизираното лице. Ако до две години договорът не бъде изпълнен изпълнителят дължи връщане на полученото възнаграждение от 28 000 лв. Видно от писмото на ДФ "Земеделие" на л. 61 от преписката по заявлението от 5.12.2016 г. на ревизираното лице е издадена заповед за отказ от 14.12.2017 г. При тези данни неправилно съдът е приел, че не е доказано наличието на несъбрано вземане в размер 28 000 лв – ЗЗ 600 лв с ДДС по фактура № 19/11.04.2016 г. на "Ем пи проект консулт" ЕООД. Представеният споразумителен протокол от 30.01.2018 г. установява извършена консултация за уреждане на задължението по тази фактура от "Смарт аутолизинг" АД, поради което в РА неправилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит от 1500 лв по фактура № 9/09.01.2018 г. на ревизираното лице. Решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 9/09.01.2018 г. на "Смарт аутолизинг" АД и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски по делото в размер 123 лв. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото в размер по 1040, 43 лв за всяка инстанция – общо 2080, 86 лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника разноски по делото 1957, 86 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,