Решение № 1798 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12388/2008 г.

Решение № 1798 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12388/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената от "В и К" - ООД - гр. Кюстендил чрез процесуалния му представител адв. Пешева касационна жалба срещу решение на Административен съд - Благоевград № 688/5.08.08 г., постановено по адм. д. № 89/08 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт № 9/19.12.07 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, като не му е дадена възможност да представи доказателства. Освен това, съдът е отказал да назначи исканите експертизи, чрез които е било възможно да се установи, че водоизточниците не отговарят на такива от първа категория, както и да се установи подаваното към абонатите количество вода, което съответства на реалното положение. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд или постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу АУПДВ. Ответникът по касационната жалба - Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград чрез процесуалния си представител юрк. Кайнакчиева оспорва същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Благоевград е бил Акт № 9/19.12.07 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград. Със същия е установено на "В и К" ООД - гр. Кюстендил задължение за водовземане от подземни води в размер на 16 795.52 лв. по 5 бр. разрешителни за водоползване. От фактическа страна по делото е установено следното: С разрешително за водоползване № 400224/17.01.05 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, на "В и К" - ООД - гр. Кюстендил е предоставено правото да водовзема от подземни води с цел питейно-битово водоснабдяване на с. Коняво и с. Жабокрът, общ. Кюстендил посредством 24 бр. тръбни кладенци, находящи се в землищата на посочените села и подробно изброени. С разрешително за водоползване № 400544/31.08.06 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, на "В и К" - ООД - гр. Кюстендил е предоставено правото да водовзема от подземни води с цел питейно-битово водоснабдяване на с. Скриняно, общ. Кюстендил посредством 1 каптаж, находящ се в землището на селото. С разрешително за водоползване № 400548/31.08.06 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, на "В и К" - ООД - гр. Кюстендил е предоставено правото да водовзема от подземни води с цел питейно-битово водоснабдяване на хижи, почивни станции и др. посредством 1 дренаж ВС "Плавило", находящ се в землището на с. Преколница, общ. Кюстендил. С разрешително за водоползване № 400549/31.08.06 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, на "В и К" - ООД - гр. Кюстендил е предоставено правото да водовзема от подземни води с цел питейно-битово водоснабдяване на хижи, почивни станции и др. посредством 1 дренаж, находящ се в землището на с. Богослов, общ. Кюстендил. С разрешително за водоползване № 400550/31.08.06 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, на "В и К" - ООД - гр. Кюстендил е предоставено правото да водовзема от подземни води с цел питейно-битово водоснабдяване на хижи, почивни станции и др. посредством 1 дренаж ВС "Кюнек", находящ се в землището на с. Преколница, общ. Кюстендил. В раздел "Такса за водовземане" на всяко едно от разрешителните е посочено, че за правото на водовземане дружеството ще заплаща такса в размер, определен в съответствие с чл. 2, ал. 1 и чл. 2, т. 6, Раздел I от Тарифата за таксите за правото на водовземане и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. (Обн. ДВ, бр. 65/2000 г.) за ползваните водни количества за питейно-битови нужди за I категория подземни води. Безспорно е установено, че на водовземните съоръжения не са монтирани разходомерни устройства с оглед отчитане на действителното количество отнети и разходвани подземни води. С оглед на това обстоятелство, на осн. чл. 194, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 6 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обн. ДВ, бр. 65/2000 г., приложима съгласно § 29 и § 9 от ПЗРЗВ размерът на дължимата такса е изчислен на базата на разрешения годишен воден обем. Административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "В и К" - ООД - гр. Кюстендил срещу Акт № 9/19.12.07 г. за установяване на публично държавно вземане, като е посочил, че законосъобразно е определен размерът на таксата на базата на разрешения годишен воден обем с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от цитираната по-горе тарифа при липсата на монтирани работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства. Изложил е подробни съображения за това, че таксата се дължи за водоползване на I категория подземни води, а не за II категория, каквито са твърденията на жалбоподателя. Това е така, защото разрешителните за водоползване са издадени по реда на ЗВ и Наредба № 1/07.07.2000 г. (отм.) за проучването, ползването и опазването на подземните води (отм.) и в тях е определена категорията на водата по чл. 84 от Наредбата като I категория. Жалбоподателят се е задължил да заплаща такса за правото на водоползване именно за I категория подземни води. Категорията на водата не е определена в производството пред административния орган, издал обжалвания АУПДВ и не следва в производството по обжалване на АУПДВ да се преразглежда този въпрос. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че количеството вода следва да се определи на базата на предоставеното и заплатено от крайния потребител. Съгласно чл. 194а, ал. 2 от ЗВ и чл. 6, ал. 1 от Тарифата, таксата за водовземане се определя на базата на разрешения годишен воден обем до монтирането на измервателни устройства. Така постановеното решение е правилно. Не са допуснати от съда съществени процесуални нарушения, които са нарушили правото на защита на страната и са станали пречка за събиране на относими към правния спор доказателства. Съдът е оставил без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя да се назначи съдебно-икономическа експертиза, която да установи водните количества, инкасирани към крайния потребител, като е приел, че посоченото обстоятелство е неотносимо към правния спор. В мотивите на решението си е посочил, че таксата за водоползване не зависи от реално ползвания обем вода от абонатите, а се определя на базата на разрешения годишен воден обем до монтирането на измервателни устройства. Този извод на съда е правилен и се възприема изцяло от настоящия съдебен състав на Върховния административен съд. Таксата за водоползване по чл. 194 от ЗВ във вр. с чл. 2 от Тарифата се дължи за цялото иззето количество подземна вода и след като липсват монтирани измервателни устройства, тя се определя на базата на разрешения годишен воден обем, съгласно чл. 194а, ал. 2 от ЗВ и чл. 6, ал. 1 от Тарифата. Съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за допускане на съдебно-химична и микробиологична експертиза със задача да се установи категорията на водата, като се е мотивирал, че такова изследване би установило категорията на водата към момента на вземането на пробите от вещото лице, но не и към процесните периоди 2005 г. - 2006 г. Действително, категорията на водата, определена към момента на изготвянето на експертизата, е неотносимо към конкретния правен спор обстоятелство. Следва да се посочи, че съгласно т. 10 от раздел "Условия на водовземането" на издадените разрешителни за водовземане, титулярът на разрешителното се е задължил да извършва ежегодно химичен, радиологичен и микробиологичен анализ на добиваната подземна вода, съгласно изискванията на Наредба № 9/16.03.01 г. за качествата на водата предназначена за питейно-битови цели (Обн. Дв, бр. 30/28.03.01 г.), Приложение 1 към същата. Доказателства за изпълнение на това негово задължение и съответно проведена процедура по чл. 72 и следв. от ЗВ за изменение на разрешителното относно определената категория на водата не са представени по делото. Разрешителните за водоползване са издадени по реда на чл. 60 - 71 от ЗВ и Наредба № 1/7.07.2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води (отм.) въз основа на подадено заявление по чл. 60, ал. 1 от ЗВ, придружено с документите по чл. 50, ал. 4 от Наредбата, вкл. с проект за добив, в който е определена категорията на водата по чл. 84 от Наредбата като I категория. Това обстоятелство е вписано в разрешителното и титулярът се е задължил да заплаща такса за водовземане именно за I категория подземни води. Касаторът твърди в касационната си жалба, че с молба от 20.06.08 г. е поискал от съда да отмени определението, с което е даден ход на делото по същество и да възобнови събирането на доказателства. Съдът не е уважил това искане и по този начин е накърнил правото на защита на страната. Тъй като нито към молбата, нито към касационната жалба са представени писмените доказателства, които жалбоподателят е искал да бъдат събрани, не може да се прецени дали същите са относими към правния спор или не и дали ако бяха представени и обсъдени от съда, това би довело до различен краен извод, а именно - за основателност на жалбата. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че не е налице съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия административен съд. Правилно е приложен от съда и материалния закон. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г.) се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от този закон, за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на Закона за водите, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. В случая, на основание тази нормативна база и Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено право на ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., е определен размерът на дължимата такса за ползване на първа категория подземни води. При изчисляването на таксата правилно е съобразена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Тарифата, съгласно която до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. Предвид безспорно установеното в съдебното производство, че такива устройства не са монтирани, като е бил използван този механизъм за изчисляване на таксите за водоползване в процесния акт за установяване на публично държавно вземане, е издаден един законосъобразен акт. С оглед на така изложените съображения, обжалваното решение на Административен съд - Благоевград, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение